Обредните хлябове са носители на послание

"Никой не е по-голям от хляба!" Тази остаряла българска сентенция е особено актуална и важи с пълна сила и до днес.

Във вярванията на българина хлябът е заветен. Той е Божи подарък носещ благополучие и здраве. Счита се за Божествено благо, основа на живота и е почитана храна от хилядолетия. Хляб наричат за здраве, благоденствие, благословение и  опрощение.

В дните от Бъдни вечер до Стефановден всеки меси хляб, но знае ли се всъщност каква сила и обредност крие той? Цеца Христова, секретар на читалище "Разитие-1926" в село Антимово, разказа за Радио ВИДИН традициите по омесването на хляба още от 24 декември.

"Домакините омесват обредни хлябове, като се замесват с вода, сода и оцет. Не трябва да има набухватели, не трябва да има мая, не трябва да има яйца. След като се омеси самия хляб, вече отгоре се изобразява това, което олицетворява живота на хората. Например слънцето, житните класове, купата със сеното, къщата-домът, в който се създава семейството и уюта, ралото, което хората в миналото са ползвали за произвеждането на техните блага, пиленцата и изобщо такива неща, които символизират самия живот. "

Какво не бива да правим, когато замесваме обредни хлябове и какво символизират всъщност те, разказва етнографът от Регионалния исторически музей във Видин д-р Сашка Бизеранова.

"Обредните хлябове са носители на едно послание за благоденствие, за здраве, за късмет, за плодородие, за мир и светлина. За вяра в доброто. На обредните хлябове не трябва да се боде и не трябва да се реже и върху тях има различни символи- кръст, грозд, слънце, къща. Има топчета, които са с различна големина, в зависимост от това с какво се е занимавало семейството. Ако са големи топчетата-това са крави, биволи, коне. Ако са дребни- това са агънца, яренца или други по-дребни животни."

На Рождество, както и на последващите празнични дни, обредния хляб вече може да бъде намазан с яйце, да се замеси с мляко, мая и който както го предпочита, допълни Сашка Бизеранова.

Днес, на 26-ти декември, според народните обичаи, продължава празничната атмосфера. Хората си гостуват взаимно, слагат богати трапези с месни ястия, с плодове, вино и ракия. Днес честваме Събор на Пресвета Богородица, както и Св. Йосиф Обручник. Третия ден на Коледа, Стефановден е особено празничен за имениците, защото тогава празнуват много имена.  Празничната трапеза също е задължителна, на всяка цена на нея трябва да присъства и хлябът, а ястията трябва да са предимно местни.