Калоян Велчев: Местните избори ще разплетат политическия възел

Ще бъде ли реализиран вторият мандат и какво е бъдещето на политическия живот в страната? Потърсихме за коментар политолога Калоян Велчев.

Радио ВИДИН: Вторият мандат вече е при Продължаваме промяната. Ще бъде ли реализиран? През вчерашния ден (б.р вторник) видяхме официални позиции от повечето партии. Какво следва?

"Във вторник видяхме, че вторият мандат е обречен на неуспех. Дори партиите, които се очакваше, че има шанс да подкрепят, по-скоро дадоха назад, с изключение на Демократична България, чиято подкрепа беше предизвестена, но ДБ и ПП нямат мнозинството да управляват заедно. Оттук нататък ходът явно ще е този мандат да бъде върнат, защото акад. Денков постави като условие декларацията, която той предложи за подкрепа, да събере такава, за да се гласува изобщо кабинет. Ние дори няма да видим състава на кабинет на акад. Денков, поне така изглежда към този етап, ще вървим към връчване на трети мандат. Интересно е той дали ще бъде забавен от президента, според мен този път няма да бъде забавен, ще се спазва 7-дневния срок".

Радио ВИДИН: Третият мандат - при БСП или при партията на Янев?

"Докато не бъде връчен, всичко ще са само спекулации. Можем да помислим това, при която партия ще отиде, какъв символ ще бъде. От една страна, Янев се сочи като човека, който има най-голям потенциал да сформира около себе си мнозинство. Евентуално връчване на мандат към неговата парламентарна група би могло да се тълкува като воля на Радев за съставяне на правителство. Само че Радев с цялото си поведение до момента показва, че такова не иска да види. Нещо повече: с цялото си говорене - антипартийно, антикоалиционно, критикуващо нашата система, той би се поставил в риск, връчвайки мандат на Янев, защото ако той успее да направи коалиция, ще има критики към Радев, че е архитект на една такава коалиция. Общо взето това е една далечна референция към формирането на Тройната коалиция и ролята на Първанов. Аз си мисля, че Радев не би искал това за себе си като имиджова щета, особено предвид цялото му публично говорене. Аз си мисля, че ако третият мандат изобщо отиде при Янев, това ще значи, че вече е ясно, че дори той не може да формира мнозинство. Затова обаче по-скоро си мисля, че може би третият мандат няма да отиде при него. Радев не е обявил предварително къде ще отиде мандатът, просто спекулираме. До момента президентът винаги го даваше на БСП, партията, която го издигна за такъв, лява партия, с която макар и да влезе в остър конфликт, като цяло се асоциира с нея. Не изключвам това да се случи отново. БСП няма потенциал да формира мнозинство около себе си в този парламент. В този парламент изглежда, че всякакви възможности за управление се изчерпаха. Вървим към нови избори. Докато цялата процедура не приключи, можем само да говорим".

Радио ВИДИН: Очевидно ние сме в постоянна политическа криза. Това продължава в последните две години, макар че аргументирано можем да заявим, че такава имаше и преди това. Защо се стигна до този хаос в нашия политическия живот? Къде са причините да вървим от избори на избори, които не излъчват работеща формула, а шансовете да излъчат такава намаляват постоянно.

"В крайна сметка изборите са само една част от процеса по съставяне на управление. Ние, избирателите, не сме длъжни да намерим работещата формула като даваме своя глас, да изразим нашите предпочитания - това е, което правим. Нататък работата е на политическите сили да намерят формула за управление, те не са длъжни да се харесват, за да постигнат споразумение и да управляват. Напротив, ако две партии управляват, грубо казано - ако не се харесват, могат да спират политиките, които не подкрепят на другата, и все пак да имаме управление на базова основа. Тук е единият проблем. Другият е, че до голяма степен ние персонализирахме политиката с едни лични вражди. Някои от тях не са лишени от смисъл. Ще се върна към основния въпрос: ние сме в перманентна криза - да, може би повече от 2 години, но минаха 2 години от летните протести през 2020, а една от основните причини е, че исканията на тези протести, които бяха масово подкрепяни, не се изпълниха. Не просто не се изпълниха, а обвиненията и недоволството, заради които хората бяха на улицата, все още са в институциите на публичната власт. Все още няма разследвания за случаи, върху които тегне общественото подозрение. Това поражда допълнително напрежение, блокира нашата система, защото в общи линии живеем в сива зона, в която можем да наречем вече черното бяло и обратното. Това прави всичко това още по-проблемно. Това, което ме притеснява, че ние не виждаме, поне аз не виждам в близко бъдеще и със следващи избори как тази криза ще бъде разрешена. По-скоро наистина най-близкият хоризонт, който би могъл поне да почне да разплита този възел, са местните избори тази година".

Радио ВИДИН: Слушах интервю с вас, в което казвате, че оставката на Борисов е залог за излизане от политическата криза. Българската политика обаче е вождова. Как бившият премиер би изчезнал от сцената? Вярвам, че дори да си подаде оставката, той ще остане силният човек в партията.

"Той най-вероятно ще остане силния човек, но отнемайки му се формални лостове на власт, така му се отнема и влиянието. Откакто не е премиер, доста по-рядко го слушаме по медиите. Неговата тежест рязко намаля. Отнемайки му се лоста на лидер на партия, това ще продължи. Аз си оставам зад тези думи. Борисов е основният проблем, именно към него тегнат основните подозрения. Отричайки ги, отказвайки да се оттегли, той показва, че го е страх от някакви последствия, които да го сполетят. Неговото оттегляне продължава да е залог за излизане от тази криза или поне за началото на започване на компромиси. За съжаление, изглежда че нашата политика е вождова, да. Повечето ни партии са лидерски, повечето разчитат изцяло на подкрепата на техния лидер, който е събрал хората около себе си. С неговото оттегляне или с изчерпването на доверието в него - доверието в самата партия се изчерпва. Имаме много такива примери. В по-малки мащаби, но можем да споменем Марешки, Симеон II и още други. ГЕРБ със сигурност така като генезисе била в такава ситуация, но след толкова години в управлението мисля, че успя да изгради достатъчно жизнени структури. Едно оттегляне на Борисов може би ще даде известен отлив от подкрепата към тази партия, но със сигурност няма да я заличи, дори не вярвам, че ще я изкара от парламента. Напротив, ГЕРБ се доказа като жизнена партия, която може да съществува и след Борисов. Време е да започне да мисли как ще се случи това, защото именно нейният лидер е човекът, който държи тази партия в изолация, прави проблема за съставяне на управление с тази партия".

Радио ВИДИН: Нашите партии са лишени от класически програми. Когато дойде време за предизборните кампании, до нас не достигат разговори за политики, разчита се предимно на нападки и обвинения. Куца ли ни политическата култура? Очевидно не сме запознати с думата компромис, със значението на думата диалог. 

"По-скоро бих си разбил отговора на две части. Със сигурност липсва политическа култура - и на нас като участници в политическия процес, макар и само като избиратели, и на политиците. Говоря именно за културата на диалог, на консенсус, на това че коалицията не е мръсна дума, а необходимост, за да може да има някакво управление, че взаимодействието между политическите сили е нормалното стичане на политическия процес, а не извънредно предателство към избирателите. И ние, и политиците, има какво да учим. Предвид системата, която сме си избрали и в която живеем, неизбежно е по този начин да се случват нещата и ние ще свикваме с това все повече. На мен ми се струва, че относно програмите и конфликтите ние не сме извънреден случай, случва се все повече, даже се изостря от все по-голямата роля на социалните медии и на медиите като цяло. Програмите на партиите, трябва да си призная, че от април 2021 не съм ги чел. Не мога дори да коментирам какво е нивото. Убеден съм, че по-голяма част от хората също не са ги чели. Проблемът е двустранен. Надали дали са толкова по-подробни програмите на партии в други европейски страни. Може би се правят повече усилия, но не това е центърът на предизборните им програми. Конфликтът се превръща в основен именно поради медийното отразяване, поради това че чрез него много по-бързо се трупа рейтинг. Това се случва в цяла Европа. Във Великобритания именно на база противопоставяне Борис Джонсън така стана премиер. Това е тенденция, която от години наблюдаваме, изостря се. Тръмп е подобен пример".

Радио ВИДИН: Част от вашите научни изследвания са свързани с президентската институция. Румен Радев се превърна в основен играч на политическата сцена. Вече се говори за президентска република. Аз не съм сигурен, че това може да се случи.

"И аз не мисля, че е възможно да се случи. Не е необходимо и да се случи. Тя, разбира се, тази идея звучи привлекателно, но не мисля, че това е решението, от което имаме нужда, за да излезем от кризите, в които се намираме. Тази идея изглежда привлекателна на фона на това, че към момента нашата система не успява да произведе достатъчно добро и дългосрочно управление и че сме изпаднали в тиня на конфликти, но някакъв вариант на президентска република не е задължително да промени това. Факт е, че Радев иззе в последните години водещата роля в политическия процес, което за нашата система не е привично. Радев като влияние, което успява да упражнява върху всекидневната политика, е може би най-силният президент, който сме имали до момента. Интересно е след няколко години, когато неговият мандат изтече, как точно ще седи на този пост неговият наследник и какво точно ще се случва тогава с президентската институция. Разбира се, конституционно е заложено, но сякаш се преекспонира и се използва твърде много в последните години, но президентската институция е силна и водеща именно по време на кризи и когато тази криза се удължава толкова много, очевидно президентът за по-дълъг период става водещият играч. Все пак и на Дондуков 2, и всеки държавник, би трябвало да мисли преди всичко за интереса на нас като граждани, след това за властта, която има и в каква степен се концентрира тя в него".

Радио ВИДИН: Какво трябва да си пожелаем за следващите 365 дни? 

"Честно казано не знам какво трябва да се случи, за да тръгне държавата напред в политически аспект, но аз ще кажа на мен какво ми се иска. Не знам дали би било достатъчно, за да излезем от кризата, но пожелавам малко успокоение на политическия терен. Пожелавам, дори не е задължително да е свързано само с политиката, но налагане на позитивен дневен ред и на цели, които поне в някаква степен да ни обединят в обща цел, която да следваме заедно. В този момент това ми се струва трудничко, но се надявам да се случи. Пожелавам си политиката отново да стане скучна, да не се вълнуваме много от нея, защото това значи, че нещо се върши, че сме сравнително доволни, че няма нужда постоянно да бдим и да се налага да протестираме, да излизаме на улицата и да се поляризира политическият процес".