Ученето през целия живот в България остава изключително ниско и не се вижда подобрение през последното десетилетие. През 2021 г. с едва 1,8% от възрастните, участващи в образование и обучение, България е на последно място в Европейския съюз и изостава шест пъти от средноевропейските нива, близо два пъти от предпоследния в класацията – Гърция с 3,5%, и 20 пъти от първенеца – Швеция с 34,7%, сочи поредното изследване на Евростат.
Какви са нагласите на безработните - дали биха се включили в обучение или курс за квалификация, организирани от бюрото то труда? Какви умения биха искали да усвоят и дали въобще искат да се обучават?
„Аз съм завършил за охранител. Бих бил съгласен за някакъв курс... Не, нямам спомен да са ми предлагали курс. Аз имам завършено висше образование за преподавател. Нещо, свързано с компютри, би било интересно за мен... Аз бях миналата година на курс - финансова отчетност и съм доволна от провеждането на курса. Бих участвала и тази година стига да има курсове... Защо да не се включим, ама не ни предлагат. Ние сме безработни от доста време, ама само се подписваме, друго нищо. Трябва да ни кажат за какво става въпрос, да ни обяснят. А и ние не сме от Видин, ние сме от Дунавци и малко е трудно. Ако е за Дунавци, що да не, а за Видин просто няма как да се придвижваме... Аз съм инвалид, те и сега не попитаха, обаче няма как, няма начин... Не, по принцип имат работа. Сега съм за подпис, малко излязохме на борсата... Не, на този етап не... Просто нещо различно от това, с което съм се занимавала. Нещо свързано с фризьорство, маникюр... Зависи. Може би да. Не знам и аз какви курсове има, зависи от курсовете. Предлагали са ми винаги, ама аз не ходим на такива курсове. Аз идвам в началото на месеца да се подписвам и после ходя по рехабилитации...“, казаха безработни дали биха се включили в обучения и курсове.
Агенцията по заетостта чрез нейните териториални поделения предлага различни възможности за повишаване квалификацията и уменията на безработни и заети, които са в съответствие с потребностите на пазара на труда. Те могат да се възползват от обучения по двугодишния план за обучение, които се провеждат от държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение”. Там се предоставя професионално ориентиране към търсени на пазара професии.
„В тези центрове се предоставя качествено обучение за придобиване на първа, втора и трета степен за професионална квалификация по професии, които са търсени от бизнеса... Другата възможност е обучения на възрастни по член 63 от Закона за насърчаване на заетостта. Там се предоставя възможност за включване в обучение за придобиване на професионална квалификация на безработни лица, която е по заявка на работодател в съответствие с неговите нужди... След тези обучения се осигурява съответно или се запазва заетостта на тези хора, които са преминали обученията“, каза Светла Узунова- директор на Дирекция “Регионална служба по заетостта”- гр. Монтана.
Продължават и дейностите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, където по проекта „Нова възможност за младежка заетост“ през 2023 година продължава неговата реализация и той дава възможност за включване в стажуване или обучение на работното място на младежи до 29-годишна възраст, включително. След утвърждаване на националния план за действия по заетостта предстои да се реализират и обучения под формата на стажуване и чиракуване.
През миналата година в държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение” 119 души са включени в обучения. Други са преминали обучения за професионална квалификация по член 63 по професия шивач, 66 заети в предприятия са включени в обучения по ключови компетентности. Общо 929 души от уязвими групи са обучени за помощник-възпитател, социален асистент, болногледач, помощник в строителството и пътното строителство, заварчик, продавач-консултант и други професии.
Данните на Евростат показват, че през 2021 г. в Европейския съюз участието на възрастните хора (25-64 г.) в образование и обучение се нормализира след спада по време на пандемията. В България също се наблюдава подобна тенденция, въпреки че последствията от ограниченията все още не могат да се преодолеят. През 2019 г. 2,0% от населението на 25-64 г. участва в учене през целия живот. Пандемията води до спад до 1,6%, а през 2021 г. показателят достига 1,8%.
„И това е на база на всичките стратегии и планове за учене през целия живот. Имаше дори стратегия, която се изпълняваше 2014- 2020 и за този период всъщност е намалял делът на възрастните, които участват в обучения... Вижда се, че е осъзнат проблемът, но няма никакъв резултат. И тревожното е, всъщност тези с най-ниска квалификация най-малко участват в ученето през целия живот. И оттам вече идва проблемът със структурната безработица в България, където има някакви безработни, но те не могат да участват на пазара на труда и работодателите не ги наемат. Затова именно е добре да се участва в обучения и курсове за квалификация и преквалификация. България още традиционно има в активните мерки на пазара на труда с ежегодните национални планове за действия по заетостта има проблем, че изключително малко средства се отделят за обучителни курсове- около 8%, а в Европейския съюз е над 40%“, коментира Зорница Славова - старши икономист в Института за пазарна икономика.
Активните мерки на пазара на труда също продължават всяка година да са насочени предимно към осигуряване на субсидирана заетост, а не към обучения и квалификации.
Цялата тема може да чуете в звуковия файл.
Възможно ли е да бъдат развивани консервативните каузи в рамките на демокрацията, на съвременна Европа и на гражданското общество? Възможни ли са в България консервативни решения на проблемите, възникващи от глобализацията, индустриализацията и урбанизацията? Потърсихме за коментар Кристиян Шкварек , организатор на кръгла маса на тема..
"В никакъв случай аз лично за себе си не приемам крайности, когато говорим за идеологически аспекти. В България сме малко, бих казала, че имаме проблем, в терминологията и във възприятието на идеологиите. Тук една граница е ясна - комунист/антикомунист, но вече перспективи като ляво/дясно, консервативно/либерално, са малко смесени в съзнанието на..
Възможно ли е да бъдат развивани консервативните каузи в рамките на демокрацията, на съвременна Европа и на гражданското общество? Възможни ли са в България консервативни решения на проблемите, възникващи от глобализацията, индустриализацията и урбанизацията? Потърсихме за коментар Никола Бушняков , чиито род произлиза от Бяла Слатина, редактор в..
Създалата се преди дни първа сериозна валежна обстановка затрудни значително жителите на много населени места в Северозападна България. Обилният и мокър снеговалеж попречи на движението по пътищата, прекъсна електрозахранването и водоподаването, кабелната телевизия и интернета на много домакинства. Силният вятър допълнително усложни зимната..
Всяко четвърто българче расте без родителите си , защото те работят в чужбина . Притеснителните данни изнесе евродепутатът Петър Витанов при участието си преди дни в конференция "Социалните последици от европейската мобилност - децата оставени у дома", която се проведе в Брюксел. Витанов се позова на данни от БАН, според които проблемът е още..
България разполага с гъста мрежа от болници - общо 341, като в тях се включват държавни, общински и частни лечебни заведения. Болница има във всяка от 28-те области и в 104 (от общо 265) български общини. Най-много са болниците в столицата - 37. Прави впечатление формирането на здравни острови с повече на брой лечебни заведения за болнична помощ..
Екипът на Радио ВИДИН е в Долно Церовене . Селото се намира в община Якимово, област Монтана. Разположено е на кръстопътя между Лом, Монтана и Вълчедръм. Има жп спирка, която е част от линията Мездра - Видин - Лом. Край селото минава река Цибрица. През годините основен поминък на хората тук е било земеделието. Условията за отглеждане..