Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Решаващи за следващото правителство са малките партии

Георги Драганов: Политическите разговори преминават единствено през призмата русофилия-русофобия

ПП и ДБ ще потърсят партньорството на БСП

Снимка: Личен архив


Отличава ли се сегашната надпревара за новата изпълнителна и законодателна власт от предизборните кампании през изминалите годините? Какъв е залогът пред играчите на политическата сцена?

Малко повече от седмица преди началото на предизборната кампания основните теми, послания и приоритети пред кандидатите за новия парламент дискутирахме с Георги Драганов, създател и редактор на сайта за история и анализи "Война и мир".

Радио ВИДИН: Несъмнено гласуването е израз на ангажираност към себе си, сънародниците, държавата. От друга страна, а и с оглед на всички избори, които не излъчиха работещ модел, длъжен ли е човек да гласува, ако не вижда за кого?

"Гласуването е политическо насилие. То е начинът, по който дадена група хора успява да наложи своята визия затова какво трябва да се случи. Единствената разлика с истинското насилие е, че то става с една идея по-цивилизовано. Самата идея за демокрацията е, че 51 % се налагат над 49 % и се случва това, което те искат. Проблемът е, че в България мнозинството от хора не гласува, над 50 % от хората много години вече просто не отиват да гласуват. Останалите, които все пак са решили да вземат това решение, отново нямат висшегласие, отново няма една партия или коалиция, която да спечели 50 % от гласовете и да управлява самостоятелно. Другият голям проблем е, че тези партии нямат много ясни визии какво точно ще правят. Идеологическата разлика между партиите в последните 4-5-7 парламента е минимална. Не говорим за "няма ляво, няма дясно", а че няма позиция с това какво правим с пенсиите, данъците, с отбраната. Всичко се свежда до "гласувай за нас, за да не бъдат другите, които са лошите, а ние сме добрите". Българите сме в странна ситуация. Три години сме в безумна политическа криза. Има няколко големи лагера, но няма път за излизане. Никой не предлага конкретни решения на конкретните проблеми. Следващият парламент няма да бъде много по-различен като качествен състав, не е изключено да се повторят още едни парламентарни избори отгоре през тази година".

Радио ВИДИН: Тази дисфункционалност в нашата политическа система се дължи на факта, че страшно много хора не са адекватно политически представени. Това казахте в предишен наш разговор.

"Ако мога да оприлича партиите с това какви интереси представляват, безспорно Продължаваме промяната и Демократична България са представители именно на тази средна класа в големите градове - София, Варна, Бургас, Русе, Пловдив, затова и най-добрите им резултати са там. Тази средна класа в голямата си част е проевропейска, проамерикански настроена, тя е силен поддръжник на ЕС в най-еврофедералистката форма, тази средна класа пътува много повече, има едни либерални възгледи по повечето въпроси. Разбира се, има много изключения в тази средна класа. Най-интересният случай от предишните избори бяха Има такъв народ. Една деидеологизирана партия, която не беше ясно какво мисли по дадени въпроси, но тя беше най-селската партия. Тя получи най-много от гласовете си в селата и малките градове. Там партията беше доминираща, защото по някакъв начин техните структури бяха успели най-добре да идат при хората, живеещи на село, да комуникират с тях. Партия ГЕРБ, коалицията ГЕРБ-СДС, по-скоро е партията на средната класа в средните по големина градове и на другата част от средната гласа в големите градове. Тя е по-народняшката партия. БСП е партията на възрастните, на хората с носталгия към режима на Тодор Живков и БКП, на русофилите, на тези, които виждат решенията на проблемите в България на североизток. Тук идва тяхната конкуренция от младата партия Възраждане, която също е русофилска, но и националистическа. Много хора обичат да пренебрегнат всичко останало при тях заради тяхната русофилия, но е факт, че там има и грамотни хора, има представители на средната класа. Правят странен микс от национализъм и русофилия. Аз смятам, че са подценяван фактор, защото работят добре на терен, срещат се с различни групи, опитват се да бъдат и градска, и селска партия, да работят с всички възможни групи. Наистина смятам, че големи групи идеологически не са представени в Парламента. Например, десните националисти, дясната средна класа, не са представени. Идва голямата дискусия за евентуалното евро в България. Този спор минава единствено през призмата русофилия/русофобия. Това не е така, има още и много различни аспекти, които не се чуха в дискусиите в НС. Имаме дискусията за ядрената енергетика, отново там се чуват единствено гласове "за" и "против" по оста русофилия/русофобия. Страшно много политически разговори се свеждат до две тези, които са отвлечени и не хващат целия проблем. Този проблем на българския парламентаризъм смятам, че някога ще бъде решен, че някога ще имаме 4-5-6-7 различни партии и всяка ще е изразител на различните гледни точки, тогава ще можем да имаме истински дискусии в Народното събрание".

Радио ВИДИН: Споменахте Възраждане. Какъв е потенциалът на партията? Традиционно националистическите формации максимално стигат до нивото 15-16 %. От друга страна, това е антисистемен играч. Ако кризата продължава да се задълбочава, може би е възможно да минат тази граница. 

"Възраждане са много интересен случай. Хората ги сравняват с една друга партия със сходен профил - Атака. Безспорно има прилики. Има и нещо друго: Възраждане си поставя дългосрочни цели. През тази година идват местни избори, което означава, че Възраждане ще бъде голяма сила в Общинските съвети в цялата страна. Възраждане най-вероятно ще вкара и евродепутати, когато дойдат следващите избори. Тази партия се пази от участие в коалиции. Много внимават да са сами. На абсолютно всички събития, на които отиват, или са организатори, или носят ясно своите партийни знамена. Държат да се разграничат от останалите. Държат да покажат, че са нещо отделно и различно. На този етап - да, най-вероятно няма да участват в управляваща коалиция, ще бъдат опозиция, независимо кой от двата други големи лагера успее да състави или да не състави коалиция и да има редовно правителство. Възраждане, бидейки така вечните революционери, могат да крадат страшно много гласове. Могат да съберат бившите гласоподаватели на Атака, на ВМРО, на НФСБ, на БСП. Могат да прибират гласове и от ГЕРБ, включително и от Демократична България. Много хора незабелязаха, че около 2 % от гласувалите за ДБ миналата година, са гласували за президент Костадинов. Имат голям потенциал. Големият въпрос е, в кой момент Костадин Костадинов и партията ще кажат "това ни стига, стигнахме тавана, хайде да участваме във властта, да имаме министри, зам. министри, областни управители".

Радио ВИДИН: Предстоящите избори като че ли се оформят като битката на ГЕРБ срещу анти-ГЕРБ обединението. Възможни ли са обаче изненади, които към момента бягат от погледите на анализаторите?

"През 2020 година започнаха едни протести, които, заедно с цялото медийно говорене, разбиха имиджа на ГЕРБ и на коалиционните им партньори от Обединени Патриоти. Вторите понесоха такъв имиджов удар, че не успяха да влязат в Парламента - нито заедно, нито в различните коалиции, с които опитаха. ГЕРБ загубиха не малко гласове, загубиха доминантната си позиция от последното десетилетие, но продължиха или да са първа, или втора политическа сила в краткосрочните парламенти. Никой не искаше да говори с ГЕРБ, бяха най-токсичната партия, синоним на зло. Имаше хора, които изпадаха в изключително емоционални пристъпи, когато се споменаваше името на партията или на някой от политиците им. Дори когато е очевидно, че предложението на ГЕРБ е разумно, правилно, нека да го наречем - популистко, че съвпада със заявените цели на другите партии, то биваше отхвърляно само защото е от страна на ГЕРБ. Вече сме в третата година от началото на тези протести, които катализираха промяната, а ГЕРБ вече не са най-токсичната партия. Редица партии по редица въпроси вече започват да говорят с ГЕРБ, а това беше невъзможно преди година или две. В следващия парламент според мен ключът ще са малките партии. Има огромно значение колко партии от тези, които са около бариерата за влизане, ще я прескочат. Всичко се върти около 121 депутата. Който от двата центъра на властта в НС успее да събере това магическо число, то най-вероятно ще успее да състави правителство. Дали ще е при тези или следващите предсрочни избори - никой не може да каже. Ако ГЕРБ има две малки партии, с които да се съгласи да дели властта, абсолютно ще може да състави правителство. ПП и ДБ създадоха коалиция, която има страшно голям потенциал. Събраха на едно място всичките си гласоподаватели, привлякоха най-сетне всички тези НПО-та и структури, които са присъдружни на тях, стана ясно официално, че са съюзници в много дейности. Беше честно и справедливо те да получат кандидатдепутатски места в листите. ПП и ДБ, дори при целия този потенциал, могат да са първа сила, но няма да могат да управляват сами, ще имат нужда от коалиционен партньор. Такъв може да е БСП - вече управляваха заедно. В крайна сметка никога не се скараха с БСП, въпреки че на думи ПП и ДБ бяха големи евроатлантици, за Украйна и т.н. В коалиционното правителство някак думата на БСП повече се чуваше по тези въпроси. Затова България не дари никакво оръжие на Украйна. Ние го продавахме на трети страни, които го даряваха на Украйна. Така БСП изпълни своята политическа цел - БСП реално беше водеща по този и други въпроси. Най-логично и най-очаквано е ПП и ДБ да потърсят коалиционен партньор в лицето на стария си такъв. Дали и с БСП ще могат да съставят правителство? Не съм сигурен. Идва въпросът, кой ще е четвъртият играч? Ще се съгласи ли някоя от малките сили да участва в такова правителство, което би трябвало да бъде по-стабилно от предишното?

Радио ВИДИН: Българският политически живот е достатъчно абсурден, можем да откроим достатъчно моменти в полза на такова твърдение. Ясно е, че по генезис тези партиите са създадени, за да бъдат противници - ГЕРБ срещу БСП, ПП и ДБ срещу ГЕРБ. Ако обаче се заслушаме в думите на партийните функционери, ако попрочетем това, което се представя като програма на дадените партии, виждаме че основните сили мислят еднакво по почти всяка тема. Насоката им е твърдо евроатлантическа. Защо обаче не е възможен съюз между най-големите на сцената?

"Не мисля, че е невъзможен. В някакъв момент, много хора се надяват даже, да се заровят томахавките, а с това и двата най-големи центъра да се обединят и да направят широко правителство. Това няма да е нещо, което много хора искат, но пък ще доведе до успокоение на нашето разделено общество. Ако на думи тези партии са съгласни, че ние трябва да дарим оръжие на Украйна, да закрепим най-силно нашата позиция като лоялен член на НАТО, да положим усилия да влезем в Еврозоната и Шенген - тези партии имат пълно съвпадание на декларираните политики. Очевидно някаква голяма част от гражданите са съгласни, че това са политиките. Големият въпрос е, защо обаче тези партии не работят заедно? Не мисля, че е изключено да видим подобна коалиция, тъй като тя би била коалиция по заявени политики. Дали политиците са искрени, когато предлагат подобни неща или това са пози - можем да разберем само когато видим кой как гласува и какви политики провежда, когато е на власт".

Радио ВИДИН: Анализаторите се обединяват около тезата, че хоризонтът на партиите, че по-големият залог, са местните избори.

"Безспорно. Местните избори са много по-важни, защото виждаме парламенти със среден живот между 3 и 5 месеца. Местната власт е с 4 години мандат. Безспорно за една партия е много по-важно да има кметове, представители в Общинските съвети, отколкото да има депутати в Парламент, който след 3 месеца ще приключи. Големият проблем не е, че партиите мислят за събитие, което е след половин година, а че не мислят за събития, които ще дойдат след 5 или 10 години. Голямото предизборно обещание на ПП за мостове над Дунав, за довършване на магистралите по-бързо и по-евтино, за тунели под Стара планина - това са важните инфраструктурни проекти. Ние виждаме в Южна България, където има магистрали, какъв икономически подем има. Северна България изостава в инфраструктурата си, това пречи на редица градове и области да се развиват. Това води до обезлюдяване, миграция, до намалени данъчни приходи, до обедняване на населението. Ако такива големи инфраструктурни проекти се случат бързо, това ще доведе до обратното. Това, че една партия го е предложила, не означава, че другите трябва да кажат "не, ние предлагаме друго". Всички партии трябва да се обединят около няколко големи проекта и да ги следват години наред, за да можем всички ние да се възползваме от тези дългосрочни цели".

Радио ВИДИН: Има ли значение дали се гласува с хартия или на машина? 

"За мен големият проблем е дали ще се гласува на хартия или машина. Безспорно на машина да се гласува е технически проблем за по-възрастни или неграмотни българи. Това е един мек ценз. Проблемът е, че нямаме два поредни избора, на които ние да гласуваме с един и същ Изборен кодекс. През три месеца той се пренаписва, вкарват се промени, съставя се новият Парламент и веднага се пипа изборният закон. Няма как да имаме континуитет, няма как да имаме схващането за нормално действаща демокрация и демократичен процес, ако постоянно променяме правилата на играта. Най-добре е да се помисли много внимателно, да се намерят най-добре работещите за нашата действителност правила, да не се пипат поне десетилетие. Това ще улесни българите".


БНР подкасти:

Вижте още

Прекъснат ток възпрепятства подготовката за изборния ден в община Ружинци

Работи се по отстраняването на аварията, която остави част от община Ружинци без ток.  От няколко часа в част от Ружинци, Дражинци, Бело поле, Роглец, Черно поле, Плешивец и Гюргич е прекъснато електроподаването. "Прекъсва захранването в района между Дражинци и Черно поле, локализиран е районът, търси се къде точно се намира повредата, за да бъде..

обновено на 01.04.23 в 15:01

500 полицаи и пожарникари охраняват изборите във Враца

Изборите в област Враца ще бъдат охранявани от 500 полицаи и пожарникари.  Още днес ще бъдат предприети допълнителни мерки, с които да бъдат ограничени последствията от евентуални бомбени заплахи, съобщи началникът на "Охранителна полиция" в областта Иван Коцев. "Допълнително, което ще направим, е тези хора, които ще охраняват нощта, когато..

публикувано на 01.04.23 в 13:25

ЦИК с указания за сгъването на хартиената бюлетина

Гласуващите с хартиена бюлетина да я сгъват два пъти, а за да бъде валидна тя - трябва да има два печата на гърба. Това препоръчително указание направи днес Централната избирателна комисия, разяснявайки к ак да се сгъват хартиените и машинните бюлетини преди да бъдат пуснати в прозрачните урни, за да се запази тайната на вота в утрешния изборен ден...

публикувано на 01.04.23 в 13:07

Предават хартиените бюлетини на СИК-овете днес

Днес Секционните избирателни комисии в област Видин ще получат хартиените бюлетини. Първите бюлетини - 50 000 на брой, пристигнаха в крайдунавския град на 23 март, след което бяха приети за съхрание. Втората част от ценните книжа беше доставена на 27 март. Охранявани са денонощно от полицията. "Идват оттук с Общините и наши представители,..

публикувано на 01.04.23 в 07:50

Над 152 хиляди са гласоподавателите в област Враца

Районната избирателна комисия е готова да посрещне изборите за парламент. В неделя ще се гласува в 325 секционни избирателни комисии в област Враца. Освен стационарните СИК, има 9 допълнителни секции и 25 подвижни – това стана ясно от брифинг на областния управител Георги Митов, в който участваха и представители на РИК – Враца. Машинно ще се гласува в..

публикувано на 31.03.23 в 18:27

"Галъп": Победителят в изборите се решава в последния момент. Интрига и за другите места

Ако изборите бяха в последната десетдневка на март, резултатът щеше да е следният: ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС щяха да имат сходна подкрепа с 26,9% и 26,5%, ДПС и "Възраждане" биха оспорвали третото място, съответно с 13,3% и 13%. На пето място е БСП със 7,2%. В борба за шанс за достигане на бариерата "в пакет" са "Български възход" с 3,5% и "Левицата" с 3,3%...

публикувано на 30.03.23 в 14:34
Първан Симеонов

Първан Симеонов: Партиите са чудесни кандидати за властта, но не са подготвени да я упражняват

Избори. След изборите – отново избори. Изречение, което обрисува живота в България през последните почти три години. Ще бъде ли втори април първата стъпка към излизането от кризата? Ще сложат ли изборите край на политическата нестабилност? Патовото положение, породено от изхабяването на партийно-политическата система, трудните и..

публикувано на 30.03.23 в 10:00