Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Страната е най-уязвима към фалшиви новини и дезинформация

Нищо ново: България е последна в Евросъюза по медийна грамотност

Снимка: Ани Петрова



Тенденцията, изразена и в предходните години, България да заема последно място сред държавите от Европейския съюз (ЕС) в Индекса за медийна грамотност, се запазва и през настоящата 2023 година.

През 2017 и 2018 година страната ни е на 30-о място от 35 държави. Позицията на България се подобрява с едно място през 2019-а, докато през 2021-ва отново сме на 30-ата позиция. Ситуацията се влошава през миналата година, когато се нареждаме последни сред страните членки на ЕС с 33-то място от общо 41 държави, включени в класацията.

Проучването на институт "Отворено общество-София" в рамките на Инициативата за европейски политики измерва потенциалната уязвимост на обществата към дезинформация и свързаните с нея негативни явления, като се основава на индикатори като качество на образованието, медийна свобода, доверие в хората и електронно участие.

"Индикаторите, които използваме, са две групи: едните са за медийна свобода, защото колкото по-контролирана е медийната среда, толкова повече тези контролирани медии продуцират фалшиви новини. Другият тип индикатор е за качеството на образованието, като предположението е, че колкото по-образовано е едно общество, толкова по-малко би се влияло от фалшивите новини. Третият тип индикатори, които използваме, са доверие между хората. Това значи дали вярват на някой човек, който не познават. Ние нарочно обаче не сме ползвали индикатора за доверие в политически институции. В комбинацията от тези трите - това показва, че България има слабости, на 35 от 41 държави сме. Това са едни доста базови неща във всяка страна. Това е притеснителното. А че може да се направи нещо? Може, разбира се. Трябва повече обучение как гражданите да боравят с медиите, с информацията, с новите медии. Това е и до свикване", обясни Марин Лесенски, автор на анализа.

Способността да се комуникира компетентно във всички медийни форми, както и да се намира, разбира, анализира, оценява и участва с въздействащи образи, думи и звуци, които съставляват съвременната ни масмедийна култура - това е медийната грамотност. Критичното мислене, което засяга всички сектори на образователната система, децата, младите хора и възрастните, е общоприета образователна цел (или поне трябва да бъде).

"Медийната грамотност се подценява в България. Ние миналата година цитирахме едно изследване, което е глобално. Въпросът, който е бил задаван в почти целия свят, е доколко се страхувате от фалшивите новини. Оказва се, че точно страните от Източна Европа и Централна Азия, където имат по-голямо влияние фалшивите новини, хората в много по-малка степен ги осъзнават като заплаха и притеснение. И в България не се осъзнава като заплаха. Виждаме и политици, които не обръщат внимание, докато не ги засегне тях директно. Това, което говорим, за медийната грамотност: така да стане, че когато обществото види някаква фалшива новина, то няма да разклати устоите на това общество, няма да поляризира до голяма степен, просто в един момент хората ще видят, че това не е истина, че не трябва да си градят политическите пристрастия върху тази новина. Когато говорим за обучение, обаче, да не забравяме, възрастните също трябва да бъдат обхванати. Всички над 18. Медиите се променят, начинът на поднасяне на информация се променя, всички трябва да се учим, да продължаваме да се учим. Важно е да се работи с възрастни хора", добави програмният директор на Института.

Какво е факт и как да различаваме проверената и надеждна информация от фалшивите новини? Как да познаем манипулативните твърдения, заливащи интернет и медийното пространство? 

"Първото нещо е човек да иска, да има заявка да се промени, аз вярвам, че има добронамерени хора. Да имат предвид, че целта на дезинформацията не е толкова да ни убеди в някаква гледна точка, а по-скоро да ни накара да се съмняваме във всичко. Важно е да се провери източникът, да потърси човек собствения си здрав разум. Всеки, разбира се, преценява на какви източници да се довери. Важна е ролята на обществените медии. Особено в онлайн пространството се създава нещо, което хората взимат за истинска медия, доверяват му се".

Отговарят ли на истината твърденията, че България е обект на широка руска дезинформационна кампания?

"Аз мисля, че има истина в тези думи. Според някои експерти тя се е засилила доста след военните действия, започнали през миналата година. От друга страна, други експерти като Христо Грозев казват, че тази машина още не се е задвижила в пълна скорост, защото има други приоритети".

Фалшивите новини обслужват политически интереси, на мнение са видинчани, които посочиха, че на явлението може да се противодейства чрез задълбочена проверка.

"Изходът е новината да я пречупиш през различни източници, аз така правя... Фалшиви новини има, защото има противопоставяне на различни партии... Тези новини целят да заблуждават хората, затова трябва повече да се разсъждава, да се мисли".

С резултат от 31 точки от възможни 100, България все пак изпреварва своите съседи Турция (36-то място с 29 точки) и Северна Македония (39-то място с 22 точки), но изостава от другите си съседи Сърбия (на 31-во място с 33 точки) и Румъния (на 34-во място с 32 точки). Според клъстерния анализ, който разделя страните в класацията по групи със сходни характеристики, България попада в 4-ти, предпоследен клъстер, заедно със Сърбия, Молдова, Черна гора, Румъния и Турция. В последния, 5-и клъстер, където са държавите с най-ниски резултати, се класират Босна и Херцеговина, Албания, Северна Македония, Косово и Грузия.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Февруари- време за засаждане на разсади

Обикновено през февруари започва подготовката на разсади. От качествения разсад до голяма степен зависи и добрата реколта. Има ли тънкости и стъпки, които да следваме при производството на разсад за пипер и домати- съветите в "Земята, която ни храни" са от агронома Янислав Цветанов: "Първите стъпки, които трябва да се спазват- качествени и..

публикувано на 07.02.25 в 13:07

Как новите стандарти за красота променят женската идентичност

Днес на фокус поставяме темата за така наречените "нови стандарти за красота" . През годините много жени са били олицетворение на стандарт за красота. Като започнем от Мерлин Монро, минем през Кейт Мос, Моника Белучи и Синди Кроуфорд. Но днес стандартите за красота поне в България придобиват съвсем нова висота. В 21 век от жените се очаква да..

публикувано на 06.02.25 в 17:10

Предложение: Нови касови бележки да спират ДДС измамите при горивата

Бензиностанциите да записват на касовата бележка номерата на автомобилите, които зареждат гориво, за да се избегнат измами с данъци. Това предложение направи преди дни председателят на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев, който посочи, че очакваните допълнителни приходи за бюджета от тази мярка биха били около 250 млн. лв. С предложението се..

публикувано на 06.02.25 в 14:06

Излезе от печат изследване за библиотеката на Осман Пазвантоглу

Излезе от печат изследването "Библиотеката на Осман Пазватноглу във Видин" на проф. Стоянка Кендерова, виден османист и арабист. В него са представени големината на фонда и тематичното разнообразие на библиотеката, построена в началото на 19 век. Със своите над 2 600 тома тя е най-голямата османска библиотека по това време в българските земи. В..

публикувано на 06.02.25 в 13:29

В "Музикална зона" на 06 февруари 2025 слушаме Луис Армстронг, Сифо Гумеде и Натали Кол

Фокусираме се само върху една мелодия, изпълнена от Сачмо – Skokiaan , като разказваме нейната история. На африканска вълна оставаме и джаз басиста Сифо Гумеде  - един от най-значителните джаз музиканти на Южна Африка за миналото столетие. На днешния шести февруари се навършват 75 г. от рождението на Натали Кол, която е първата..

публикувано на 06.02.25 в 09:00

Румяна Георгиева: Връзката с корените ни е неизмеримо ценна

В последно време все повече срещам примери за млади хора, които, след години живот в големите градове, намират пътя назад към корените си. Днешният случай е точно такъв - една млада двойка, която, след като прекарва известно време в столицата, решава да се върне в родния си край. Представяме ви Румяна Георгиева , на 23 години, от Белоградчик..

публикувано на 05.02.25 в 17:00

Защо Видинският панаир заприлича на сметище за строителни отпадъци

За строителни отпадъци в двора на бившето поделение, където през последните години се провежда Видинският панаир, сигнализираха слушатели. Стари тротоарни плочи и бетон изпълват пространството, където ежегодно през септември има въртележки и атракциони за малки и големи. Живеещи в района коментираха гледката така: "Есента ще правят панаира..

публикувано на 05.02.25 в 16:20