Депутатите ще обсъждат референдума за българския лев

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Костадин Костадинов, лидер на Възраждане

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Георги Вулджев, икономист

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Видинчани за еврото като официална валута

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Правната комисия в Народното събрание отхвърли предложението да бъде проведен референдум за запазване на българския лев като единствена официална валута до 2043 година.

"Против" провеждането на допитването през гласуваха от ПП-ДБ и ДПС, "за" се обявиха от "Възраждане", "БСП за България" и "Има такъв народ", а от ГЕРБ-СДС се въздържаха.

Документът ще бъде обсъден в пленарната зала утре, 7 юли.

Ако Парламентът отхвърли идеята за провеждането на референдума, инициаторите ще обжалват решението, съобщи днес Костадин Костадинов.

"От "Възраждане" ще продължим борбата за запазване на българския лев. Ще предприемем редица действия, като поискаме разговор с президента, чиято е отговорността да опази законността и Конституцията, като свика референдума, въпреки незаконното решение на Народното събрание".

Ако референдумът не бъде гласуван, парламентът рискува конституционна криза, обясни икономистът Георги Вулджев, част от Експертния клуб за икономика и политика.

От неправителствената организация призоваха за уважение към демократичния процес и законите на Републиката. Според експертите подобно решение с монументална важност за бъдещето на България може да бъде легитимно взето само след провеждането на национално допитване, в което всеки български гражданин може да изрази своята позиция конкретно по този въпрос.

"Не бих искал и аз да спекулирам по тази тема, надявам се все пак до края на седмицата да се гласува както е по закон, както е по процедурата в Закона за прякото участие на гражданите в държавната и местната власт. До края на тази седмица, понеже има над 400 хиляди внесени подписа, законът гласи, че Парламентът трябва да излезе с решение за насрочване на референдум по съответния въпрос. Срокът изтича тази седмица, по простата причина, че в Закона е написано, че след внасяне на подписката в Парламента, в рамките на 3 месеца се взима такова решение. Надявам се народните представители да спазят това, което пише в българския закон. Не трябва да забравяме, че правото на българския народ да упражнява власт чрез референдуми е вписано и в Конституцията, т.е това е конституционно дефинирано право. Ако то бъде отхвърлено, когато са спазени всички законови процедури, това означава, че имплицитно се отхвърля и реално от българската конституция. Това на практика би ни вкарало в най-тежката политическа и конституционна криза в новата ни държава след падането на комунистическия режим. Искренно се надявам здравият разум да надделее в Парламента. Изглежда там много партии се опитват или евентуално да отложат разглеждането на тази точка, или се чуват слухове, че мнозинството ще се опита да отхвърли тази точка. Последните новини от сряда, 5 юли, са че ще се гласува и в зала, в петък".

Според Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление референдуми не могат да се организират по въпроси, които са част от международни договори, вече приети и ратифицирани от България.

Въпросът, които е зад искания от "Възраждане" референдум, е дали той противоречи на присъединителния договор на България към ЕС, защото ако това е така, той не може да бъде свикан.

Към момента има разделение в мнението на юристите. Причината е формулировката на въпроса в инициираната от "Възраждане" подписка. Той е зададен така, че да опита да заобиколи ограничението на закона. Част от конституционалистите твърдят, че проблем във въпроса няма, защото той е от компетентност на Народното събрание, друга част обаче смятат, че специалистите по европейско право трябва да се занимаят с питането.

"Това е съвсем друга тема - дали е задължително или не. Вече дали трябва или не да се допитваме - вече е безпредметно, защото подписите ги има, имаме 470 хиляди валидни подписа. Установиха го проверките на Парламента и ГРАО. Вече дали трябва или не трябва да има - това е безпредметен спор. Законът казва, че щом има над 400 хиляди валидни подписа, референдум има. Може да има единствено спор и дебат по това дали самият въпрос е законен, дали не е противоконституционен. Има правен дебат по тази тема. Някои юристи твърдят, че този въпрос за референдума на практика касае ангажимент, който България е поела чрез международен договор, а в Конституцията пише, че ангажименти, приети от българската държавата по линия на международни договори не могат да бъдат подлагани на референдуми. Някои юристи твърдят, че по тази линия такъв референдум би бил противоконституционен. Аз съм говорил с не един юрист по тази тема: това е отделен казус от самото гласуване на самия референдум и неговото насрочване. Ако има съмнение в самия въпрос дали не е противоконституционен, то за тази цел трябва да се сезира КС и той да отсъди. Това не е нещо, което Парламентът може да отсъди. Парламентът би излязъл от своите конституционни правомощия и на практика би взел функцията на КС. Парламентът в тази ситуация неговите задължения по закон са много ясни - трябва да насрочи референдум, а докато трае самата подготовка, може да бъде сезиран КС и да бъде питан дали въпросът е допустим. Ако КС каже, че въпросът не е допустим, ясно, не може да има референдум според нашата Конституция. Ако пък КС каже, че е допустим - тогава се продължава организацията на референдума. По закон в такива ситуации КС има срок, в който трябва да се произнесе: той е един месец. Това е така, за да не се случи самият референдум преди да е излязло решението на КС за законосъобразността".

Вулджев е сред експертите, според които няма реални аргументи за приемането на еврото.

"Моето мнение, разбира е, е непроменено, базирано на моята експертиза като икономист. Еврозоната страда от много сериозни структурни проблеми, определени държави страдат от прекомерна задлъжнялост, което е риск за цялата Еврозона. В този паричен съюз не се осъществяват необходимите реформи, за да бъде той икономически устойчив в дългосрочен план. Докато не се случат поне някакви опити по-сериозни за реформи, които да адресират проблемите на Еврозоната, България трябва да седи на санитарна дистанция от общата валута".

Еврото като основна валута у нас дискутирахме с видинчани.

"Приемането на еврото - като всяка промяна, разбира се, има и негативи, и незативи. Търговията ще се улесни, но ще има криза... В Германия беше така - смениха марката с евро, а хората се оплакваха, че всичко е поскъпнало... Чудесна идея, подкрепям я... Аз смятам, че няма да се стигне до кризи, защото левът е закачен за еврото..."

Гуверньорът на Българската народна банка Димитър Радев щрихира основните негативи за България от евентуалното провеждане на референдума, без значение от неговия резултат. Според него допитването би довело до "много неблагоприятни последици". Сред тях са силно влошаване на условията на финансиране, т.е. повишаване на лихвите по заемите както за държавата, така и за бизнеса и гражданите.

Споделете

Правната комисия отхвърли подписката на Възраждане срещу еврото

Депутатите ще обсъждат референдума за българския лев

19 семейства с дългогодишен брак ще бъдат наградени в Белоградчик

Февруари- време за засаждане на разсади

Как новите стандарти за красота променят женската идентичност

Предложение: Нови касови бележки да спират ДДС измамите при горивата

Излезе от печат изследване за библиотеката на Осман Пазвантоглу

В "Музикална зона" на 06 февруари 2025 слушаме Луис Армстронг, Сифо Гумеде и Натали Кол

Румяна Георгиева: Връзката с корените ни е неизмеримо ценна

За БНР

Радио Видин