Какво може да накара човек да се качи на колело и да тръгне, но не на разходка, а по мрежата на Евровело през цял един континент? Оказва се, че причините могат да са най-разнообразни. Например, че леля ти живее в Германия и ти е хрумнало да я посетиш. Или че връзката ти се разпада. Или че нещо ти липсва и си объркан – нищо, че си само на 23 години и би трябвало да си самоуверен до глупост. Или че все са ти повтаряли как навремето момчетата ставали мъже в казармата, а днес казарма няма и кандидат-мъжете трябва да търсят алтернативни начини за възмъжаване.
Има и още възможни причини, а Костадин Николов някак си е успял да ги събере всичките в пътеписа си „Щастливците не карат колело“, където описва ден по ден своята велоавантюра с Европа.
Кой е Костадин Николов? Той е един съвременен млад човек, управител на онлайн магазин за спортни стоки, специалист по дигитален маркетинги и създател и организатор съвместно с SOS Детски селища България на кампанията „Карай колело, подари добро“. Обича да пише за това, което обича, и благодарение на тази своя страст, а и на страстта към велосипедите, вече е автор на две книги – „Как да пътуваме с велосипед?“ и „Щастливците не карат колело“, за която ще поговорим днес.
На 20 юни 2017 г. той мята дисагите върху багажника на колелото си и тръгва от Велинград, въоръжен с младежка самоувереност в излишък, навигация и малко пари. Планът е простичък – да кара срещу течението на Дунав до Германия, да се наслаждава на преживяването и общо взето да приложи сам върху себе си онова, което сам нарича „психотерапия на колела“.
Все пак не е зле да имате предвид, че ако прочетете този своеобразен дневник на пътуването, няма да получите кой знае какво прозрение или духовно просветление. Най-много да ви се прииска да последвате примера на Костадин, да си купите колело и да хванете пътя. Не забравяйте обаче някой и друг пакет с ориз за из път, може би малко пастет, газовия котлон или преносима печка на дърва. Правилно разбрахте – преносима печка на дърва! И сандали!
Като всеки на пръв поглед простичък план, както може да се очаква, и този се оказва далеч не толкова лесен за изпълнение, като се започне от факта, че да караш колело с 25 килограма багаж си е сложна работа, и стигнеш до необходимостта да намираш място за нощувка на прилична цена с добър интернет. Междувременно се срещаш с агресивни лебеди, които никак не обичат да бъдат снимани, с тарикати, решени да изкарат по някое евро от джоба ти, с катаджии, които смятат, че е много забавно да те пратят в грешна посока, но и с многократно повече свестни хора, с които да пиеш по бира или ракия – кой както предпочита.
По време на 2300-километровото пътуване Костадин бързо се учи кога как се случват нещата и кога не се случват. Кога може да се поотпусне и да похарчи някое евро и кога трябва да стиска мазолите, които е получил там отзад от твърдата седалка на колелото. Кога да го удари на майтап и кога да се спасява от хора и животни. Виена толкова ли е хубава, колкото на картичките? Къде са най-хубавите жени, които бягат за здраве рано сутрин? Къде е най-вкусната плескавица? Къде и как да си намерите, ако не безплатно, то поне достатъчно евтино място за нощувка в непозната държава?
Доста неща научава по време на това пътуване Костадин, а и ние заедно с него. Научава също така, – може би съвсем очаквано, – че клипчетата в интернет нямат много общо със суровата реалност на едно такова пътуване през почти цял континент, и може би трябва човек да го обмисли малко по-добре преди да се мята с главата напред, защото после е трудно, пък и малко срамно да се отказваш.
Усещате ли вече желание да повъртите педалите и вие? Да? Чудесно! Преди това обаче си отворете една бира, че все още е жега, и изслушайте какво има за разказване Костадин Николов! Ще чуете неговата теория защо някой би натъпкал багажа си в дисаги и хукнал да скита дни наред по пътищата, пък може и да разберете в крайна сметка защо щастливците не карат колело.
Отново сме заедно. "Неделник" е тук. За начало преглеждам ретро вестниците. След това, ще се потопим в темата за българската техника, защото нова книга посветена на българската техника издаде изследователя Антон Оруш. През 2019 и 2020 г. излизат две издания на неговата ,"Голяма книга за българската техника", а през тази - новата му книга..
В Третата неделя след Петдесетница, почитаме и възхваляваме светите Отци от шестте Вселенски събора. В тази неделя, Църквата си спомня и за светите мъченици просияли в святост пред Бога, дали живота си за Бога в Доростол (Силистра). "Не можете да служите на Бога и на мамона." /Мат.6:24/ Няма съмнение, че въпросните думи от..
Лято е, горещо е, така че може би е време за малко разхлаждане с една смразяваща история, от която побиват ледени тръпки. Време е за четиво, издържано в традициите на класическия готически роман на ужасите, в който призраците са навсякъде, а мракът е населен със страхове и свръхестествени врагове, докато границите между реалност и фантазия са..
Казват, че Африка е единственият континент, в който можеш да се влюбиш. Доказателство за това са видинчаните д-р Мая Бориславова и съпругът ѝ Стоян Иванов, които за четвърти път отидоха на континента, за да видят нови приказни места и да се докоснат до чара и непринудеността на местното население. Приключенското им пътуване се случва през..
По професия Митко Славчев е архитект и активно упражнява професията си, но може да се каже, че по душа е винар . Разказва за хобито си разпалено с часове и предизвиква истински, искрен интерес у събеседника си. Произведеното от него вино е "бутиково", с него радва близките и приятелите си на специални за тях поводи, като всеки път подготвя..
Кампании набират средства за лечението на 11-годишния Станимир Живков от Видин . За него всеки ден е борба. Предстои му поредна операция, животоспасяваща, която ще е в чужбина. В случая здравната каса не поема разходите, а за семейството на момчето сумата е непосилна. Станимир страда от детска церебрална парализа, като усложнение към..
TapOut тренировката е подходяща за всеки човек. Тя тонизира и зарежда, създава настроение и подпомага добрия сън. Това обясни любител треньорът Иван Иванов , който води занимания по TapOut в студио "Силвана в страната на спорта" във Видин . По професия той е програмист, но противно на общоприетото схващане, заседналият начин на живот не е типичен..