85 години Исторически музей в Оряхово

Началото на музейното дело в Оряхово датира от края на 1928 г., когато при читалище „Надежда“ е открита музейна сбирка с материали от миналото. С основаването на Оряховско околийско археологическо дружество на 15 февруари 1939 г. настъпват важни промени. Дружеството поема грижата за съществуващата сбирка и я преобразува в Оряховски околийски музей. 

Уставът на новооснованото археологическо дружество се утвърждава от Министерството на народното просвещение със Заповед №767 от 16 март 1939 г. Тази дата се приема за начало на Историческия музей в Оряхово. За пръв уредник на музея е назначен Никола Коцев. Музеят се настанява в помещение, отпуснато от директора на прогимназията. За обогатяване на неговия фонд периодично се публикуват апели за предаване на старини с уверението, че те ще се запазят, подредят и проучат.

От 1944 г. до 1959 г., според административното деление на страната, музеят е околийски. В документи, запазени от този период се срещат с наименованията Околийски народен музей, Оряховски околийски музей и Околийски краеведчески музей - гр. Оряхово. В него продължава да работи неуморно Никола Коцев. В началото експонатите са подредени в една от стаите на гимназията, а по-късно се помещава в частна къща.

Нов период започва със закупуването на красива сграда през 1954 година, предназначена за музейните нужди. Създават се три изложбени зали, които през 1985-1987 г. са подновени. Автори на експоциционните планове в залите „Археология“ и „Възраждане“ са Богдан Николов и Валерия Тарашоева от Регионален исторически музей (РИМ) - Враца.

През 1984 г. Общината откупува възрожденска къща на два етажа ул.”Кирил и Методий”, която се реставрира и през 1990 г. се предава на Историческия музей. Експозицията „Народен бит и култура“ е дело на Йорданка Манкова от РИМ - Враца.

Художествената галерия „Проф. Марин Върбанов”  се създава през 1986 г. с откриването на постоянна сбирка от картини на оряховски художници. От 2008 г. нейните изложби се експонират в просторна зала, част от административната сграда на Община Оряхово.

От 1994 г. към управлението на музея преминава и новооткритата къща-музей „Дико Илиев“ с тематико-експозиционен план на Йорданка Манкова. Тя е разрушена от свлачище през 2006 г. Временно експозицията за Дико Илиев се подрежда в Етнографската къща. През 2009 г. Общинският съвет взема решение къща, разположена до градския площад да стане музей на композитора. След реновиране през 2018 г. тя отваря врати за посетители като къща музей „Дико Илиев и духовите музики“.

За своята 50-годишнина музеят е награден с орден „Кирил и Методий“ - втора степен. Към този момент музеят празнува своята 85-годишнина, а от 1995 година начело на културната институция е археологът д-р Евгения Найденова. 

"При мен любовта към работата не се е променила. Тя започна с голяма сила още през 1995 година, звучи една далечна година и е така до ден днешен. Това е едно нестихващо желание да работя в името на Оряхово. Неговото име, на нашия град, да се чува, да се гордеем със своята история и със своите личности. Естествено, през годините винаги съм се стремяла, с моя екип, да надграждаме и да подобряваме, както представяне на културните ценности, така и популяризирането на историята, да обогатяваме дейността. Най-хубавото, което се случи на музея, може би е основният ремонт, който се осъществи 2009-2011 година, благодарение на който вече централната ни сграда придоби една съвременна визия, с която се гордеем... С всяка една година се купува и се дообогатява това, с което музеят разполага - с техника, защото в нашето съвремие вече техническите средства стават необходимост, за да може по-атрактивно, по-близко, по-въздействащо върху новото поколение да се работи и сега вече надграждането става с разнообразието на дейностите, които ние предлагаме на нашата аудитория."

Всеки човек, прекарал десетки години на едно работно място, създава спомени и преживява моменти. При Евгения Найденова също не липсват такива.

"Те са много моменти. Може би първият впечатляващ момент беше, когато приемах фонда на музея, когато започнах да се докосвам до това, което имаме, да се запознавам с артефактите и съответно да се впечатлявам от това какво фактически е запазено и най-вече, че една голяма част от това, което имаме е благодарение на даренията на хората. Естествено емоциите са първите ни изложби, първите посетители. Това са едни вълнения, които няма как да се забравят, но те и продължават, независимо вече колко години изминаха, вълнението си остава, когато правим нещо - то е като една сценична треска. Живецът винаги съществува, емоцията към посетителите е голяма."

В днешно време музейният екип се стреми да надгражда създаденото през годините. Музеят продължава уверено своята мисия да пази историческата памет и да бъде отдаден на обществото, за което е създаден.