Труден ли е пътят от биофермата до трапезата

Фрагмент от ''Земята, която ни храни''- 12.11.2024 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Трудно ли е да се развива биоземеделие у нас и в условията на климатични промени? Как се оцелява 10 години като биопроизводител? Влияе ли потребителският вкус на асортимента в производството и труден ли е пътят от оранжерията до трапезата на хората? В "Земята, която ни храни" търсим отговорите от Стела Стойкова, собственик на Био Ферма "Покрайна".

Преди почти 10 години Стела Стойкова и съпругът й Калин решават да влязат в редиците на биопроизводителите. Започват с оранжерия в село Покрайна, в която отглеждат пролетни зеленчуци и няколко декара ябълки и сливи- нови, наследени и подмладени. Постепенно разширяват производството и асортимента на отглежданите зеленчуци, отварят и цех за производство на сок. Радват на всеки откъснат плод или зеленчук и се стремят да доставят тази здравословна радост на всички. Дори и след като оберат реколтата, не остават без работа. Приключваме с едната дейност и започваме със следващата, няма време за почивка, казва Стела:

"Варосване, следва резитба... Имаме нов бранд- произвеждаме зеленолистни салати- бейби спанак, рукола и марулка... Свежо, хубаво, хората се радват, мирише а зелено... Следим какво се търси, добре навлиза този начин на хранене- здравословното. Във Видин хората все повече започват да търсят такива продукти...

...Биопроизводство сме от 2015 година. Всичко ни е сертифицирано, подлежи на проверка всяка година... Взимат се проби от почвата, от продукцията... При биопроизводството е по-малък процента на добива- около 50 % от конвенционалното, но си заслужава, защото хората се радват. Ние не се стремим да гоним високи цени, но нещата се получават, а продуктите са по-качествени и добри..."

Около 20 декара са насажденията с ябълки и сливи. Сега подготвят нов терен около 2 декара за оранжерии, в които ще отглеждат домати, краставици и пипер.

"Навън все по-малко се стремим да садим растения поради метеорологичните условия. Оранжерийното производство е по-щадящо за растенията и една идея по-лесно. Не садим за ранно производство, така че не се налага да се отопляват оранжериите, което с е голям разход..."

С ясното съзнание, че на дребно не могат да продадат обрания плод и за да избегнат неудобството, че няма организират пазар, младите хора отварят цех за преработка.

"2019 година беше много добра и обрахме голямо количество ябълки. Това количество не може да се реализира бързо на пазара и да се продаде като плод... Тогава решихме да затворим цикъла и създадохме цех за производство на сок. 2020 година стартирахме официално със сока от ябълки и вече хората разбраха, че това, което произвеждаме, наистина е качествено и истинско... Ще опитаме и със сок от вишни, някога може и сладка да правим..."

За да са сигурни, че овощните дръвчета няма да страдат от все по-горещите лета, в градините са инсталирали система за капково напояване. Тази година със сушата проблеми не са имали, но пък са пострадали от безхаберието на институциите:

"Стопанската година е успешна, нямаше перипетии. Сушава година, но при нас има капково напояване... Всеки, който иска да се занимава с това, трябва да помисли за капково напояване... Овошките са на открито, не са толкова претенциозни, но в големи суши се налага да влизаме да поливаме...

...Проблемът тази есен е, че на 3 септември се спука тръба и ни наводни ВиК. Точно преди беритба ни наводниха около 5 декара от овощните насаждения... Ябълки огромни седяха по дърветата, не можехме да влезем по никакъв начин близо 10 дни да ги съберем, голяма част от тях паднаха във водата... Подадохме всички документи към ВиК за обезщетение, защото загубихме около 2,5 тона ябълка, но все още нищо, никаква реакция. От община Видин изпрлатиха комисия и направиха протокол със щетите, въпреки всичко, никаква реакция... Не искаме милиони, искаме да ни възстановят сумата, която сме изгубили като плод. Ще заведем съдебно дело, за да си търсим правата... Ябълките бяха прогизнали, което ни притеснява другата година да няма някакво гниене... Имаме изкоренени и около половин декар ябълкови насаждения, и за това ще ги съдим... Искахме да ни обезщетят, но абсолютно нищо...

...Тези терени са сертифицирани като био. Идваха проверка, уведомени са какво се е случило, засега нямам проблем, но не знам за бъдеще как ще се случат нещата. Обвързана съм с документи, със сертифициращите органи, от тях зависи моето производство, това е проблема... Не мога да разбера как може да унищожиш нещо и след това никакви последствия да няма, все едно нищо не се е случило. Опитахме всякакви начини, писахме до министри, до зам. министри, никой нищо не ни отговори- все едно, че нищо не се е случило..."

Извън този проблем Стела смята, че все повече се обръща внимание на това какво слагаме на трапезата. Интерес има и от училища- наскоро ученици от Брегово са посетили фермата, предстои среща и с други ученици, на които да се обясни как се случва всичко и всичко, свързано с биопроизводството. Има интерес, но държавата ни има още какво да направи в посока популяризиране на биологичното производство:

"Доста добре набира скорост и все повече хора търсят такъв вид продукти, питат кой го е произвел... Има интерес и много се радвам... В Европа много по-добре е развит този бранд, но там по-добре работят институциите и държавата, подпомагат се по-добре финансово и могат да си позволят много повече неща...

...Търси се такава продукция, но искам да призова институциите- хубаво е да се организира поне веднъж в месеца фермерски пазар. Да излизаме регистрирани земеделски производители с продукцията си. Много е хубаво, но трябва някой да го организира, ние ще се включим, ще помагаме. Има колеги, с мед, с други продукти, бихме излeзли, хората да ни видят, да поговорим, да опитат хубави храни..."

Стела не е оптимист, че видинските земеделски производители могат да се сдружат:

"Проучвала съм, но се оказа, че в нашия регион има много малко регистрирани земеделски производители, което е проблем. Хората бягат от това нещо, а за да се създаде едно такова сдружение, трябва да сме регистрирани. Тогава ще може да отстояваме някакви идеи и да се борим за нещо, иначе няма как... Хората бягат от това, защото е свързано с много разходи. Осигуровките само на месец да ги платиш, ти е достатъчно. Трябва целогодишно да вадиш продукция и да продаваш нещо, за да можеш да устоиш... Сигурен пазар няма, всеки трябва да си намери пазар още преди да произведе... Трябв да проучиш къде да го реализираш. Не говоря за пари, а да има на кого да го дадеш. Защото много хора произвеждат, трупат големи количеста, и накрая остават на улицата или хвърлят на животни. Това е недопустимо..."

Не цената, а качеството и доброто име на производителите са важни, когато предлагаш нещо, убедена е Стела Стойкова. Доволна е, когато клиентът е доволен и е убедена, че въпреки трудностите, вървят в правилната посока.

Споделете

Труден ли е пътят от биофермата до трапезата

Десислава Иванова: Видинската библиотека е единствената, която заема книги и организира събития в малките населени места

Астрологът Галя Георгиева: 2025 година ще е добра за България

Сурвакането в миналото и днес

Свети Василий Велики и Обрезание Господне: Пътят към добродетелите

Електронното таксуване в градския транспорт във Враца предизвиква полемики

Каква беше 2024 година за видинчани: Равносметка и надежди

Училищна лавка във Видин предлага здравословни закуски

За БНР

Радио Видин