Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. д-р Маруся Любчева: "Изключително е да работиш за хората"

"Морето за мен е съдба, но Балканът ме привлича повече "


Днес в "Калейдоскоп" гостува проф. д-р Маруся Любчева- една крехка на вид, слабичка жена. Това е само привидно, защото когато започва да говори за своята работа, става силна, уверена, целеустремена и вдъхновяваща. 

Маруся Любчева е родена в планинското село Митровци, община Чипровци. Детството й минава в това китно планинско селце с български традиции и съхранен торлашки диалект. Учи в Политехническа гимназия "Христо Михайлов" в Монтана и смята, че е получила  добра и качествена подготовка от онова време... Не се двоуми много, когато трябва да продължи висшето си образование. Сестра й записва химия, тя също решава, че ще стане инженер -химик. В същото време има силен интерес към литературата. Обича да чете и да пише. 

Завършва ВХТИ -  Бургас и от 1967 година до днес живее и работи в Бургас. Обича морето, но винаги се чувства балканско чедо. 

Проф. Маруся Любчева е доктор на техническите науки, университетски преподавател и изследовател. Работи в областта на химичните технологии, управление и развитие на човешките ресурси и управление на рискове. През 1995 - 2005  година става заместник-кмет на Бургас. През 2007 година заминава в Европейския парламент като народен представител, работи в много комисии. По онова време 17 души представляват България в Евро парламента. Преподава във  ВХТИ в Бургас в периода от 1973 година до 2018 година.
Докато е заместник-кмет на Община Бургас и народен представител в ЕП, работи по различни теми на управление на образованието, културата, опазването на околната среда. Автор е на много научни разработки, публикации и публицистични материали. Почетен професор е на Академия за развитие на технологиите в Чувашка република, Русия. Учредител на СНЦ „Черноморски институт“ - Бургас. Днес  работи като кариерен консултант, продължава да работи в НПО "Черноморски институт". 

Наскоро проф. Любчева бе в Брегово, където се проведе Кръгла маса по въпросите на образованието. Тя бе модератор, а темите, които се обсъждаха, бяха "Иновации и технологии в образованието", "Професионалното образование и възможности за регионално развитие", "Науката и общественото развитие".



МОРЕТО И ГОРАТА
"Много обичам гората, много обичам да бродя в гората, почти всяко лято се връщам... Планината дава сила, зарежда, морето зарежда по-особено, по-скоро те изчерпва, докато гората дава много повече сила, за да ти върне това, което ти е отнето... Обичам и Странджа, имам приятели там, със Странджа ме свързва и една друга идея-  "Моята Странджа", проект за развитие на тази планина, тъй като там обезлюдяването е много сериозно. Направихме проект, с който искаме да върнем ресурса към Странджа, за съжаление, все още нищо не се е случило, но Странджа заслужава. Странджа е една много зареждаща  планина, тя е климатологична зона..."

МИТРОВЦИ 
"Децата бяха много в Митровци, имахме училище, в което се обучаваха в труд, в ценности да помагат, да разбират останалите, в доброта, в съпричастност. Нямаше разделение на децата - от бедни и богати семейства бяха, имаше задружност. Всички бяха възпитавани в една народностна, справедлива и добротворна традиция".

РОДЪТ 
"Единият ми дядо е загинал в Междусъюзническата война, по-точно безследно изчезнал, оставил жена с тригодишно дете и бременна, били са много млади, но той не се връща и тя остава сама. Разбирате каква съдбовна тегоба и колко й е било трудно да отгледа децата си, да ги възпита, изучи и да ги направи хора... И нещо интересно - до последно баба говореше торлашки,  което беше много хубаво, защото се загуби характерния торлашки. Този диалект е много красив. В тая част на семейството с много труд и много хъс за живот и вътрешна сила, нещата се случват...Когато всяко лято се връщахме на село пред нашата къща, бабите се събираха и сядаха на едно голямо дърво, те си говорят и ние седим с тях и ги слушаме. Беше ми много приятно да ги слушам тези най-обикновени жени, които разказват най-обикновени неща. За мен това е неописуем спомен... Дядо Петко беше един от антифашистките дейци в селото и направи книга за историята на партийната организация, а аз съм събрала много исторически данни за Митровци".

ХИМИЯТА 
"Химията е велика наука, всичко друго можеш да правиш по-самостоятелно, но да познаваш химията и да я използваш, това е велико нещо! Инженер- химиците са дялан камък, защото те разбират и от инженерство, и от чиста химия, разбират и от математика, и от механика, една симбиоза на учебен план, която днес трудно се постига. Химията е много пространна, много широка наука, която ти дава много познания в много области... На мен химията ми даде усещане за стабилност, да разсъждавам върху процеси и да мога да анализирам. Има аналитичност, за която днес говорим... Освен това химията ти дава сигурността, че можеш да разчиташ какво има природата и какво можеш да извлечеш от нея... Не си представям нито една област в живота без химия. Дори човешкото тяло е един биохимичен реактор".

ОБЩИНАТА 
"Трупаш толкова много опит, колкото никой не може да ти даде. Аз влизах в общината в 7,30 ч и излизах в 21,00 - 21,30 ч., това беше нормалният ми работен ден, аз отговарях за образованието, културата, вероизповеданието... Много ми е дала общината, но и много ми е взела, днес всеки, който е бил на такава позиция, трябва да дава от своя опит, защото за какво работиш, за да взимаш заплата? Най-малкото това ме е вълнувало. 
Дали съм удовлетворена? Удовлетворението идва от резултата. Винаги има какво да правиш и то го правиш не за себе си, защото това са обществени сфери. Това е една изключителна  мисия - да дадеш това, което другите няма как да са получили отнякъде, така че нещо изключително е да работиш за хората..."

Повече от разговора с проф. Любчева- в прикачения звуков файл, 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Как новите стандарти за красота променят женската идентичност

Днес на фокус поставяме темата за така наречените "нови стандарти за красота" . През годините много жени са били олицетворение на стандарт за красота. Като започнем от Мерлин Монро, минем през Кейт Мос, Моника Белучи и Синди Кроуфорд. Но днес стандартите за красота поне в България придобиват съвсем нова висота. В 21 век от жените се очаква да..

публикувано на 06.02.25 в 17:10

Предложение: Нови касови бележки да спират ДДС измамите при горивата

Бензиностанциите да записват на касовата бележка номерата на автомобилите, които зареждат гориво, за да се избегнат измами с данъци. Това предложение направи преди дни председателят на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев, който посочи, че очакваните допълнителни приходи за бюджета от тази мярка биха били около 250 млн. лв. С предложението се..

публикувано на 06.02.25 в 14:06

Излезе от печат изследване за библиотеката на Осман Пазвантоглу

Излезе от печат изследването "Библиотеката на Осман Пазватноглу във Видин" на проф. Стоянка Кендерова, виден османист и арабист. В него са представени големината на фонда и тематичното разнообразие на библиотеката, построена в началото на 19 век. Със своите над 2 600 тома тя е най-голямата османска библиотека по това време в българските земи. В..

публикувано на 06.02.25 в 13:29

В "Музикална зона" на 06 февруари 2025 слушаме Луис Армстронг, Сифо Гумеде и Натали Кол

Фокусираме се само върху една мелодия, изпълнена от Сачмо – Skokiaan , като разказваме нейната история. На африканска вълна оставаме и джаз басиста Сифо Гумеде  - един от най-значителните джаз музиканти на Южна Африка за миналото столетие. На днешния шести февруари се навършват 75 г. от рождението на Натали Кол, която е първата..

публикувано на 06.02.25 в 09:00

Румяна Георгиева: Връзката с корените ни е неизмеримо ценна

В последно време все повече срещам примери за млади хора, които, след години живот в големите градове, намират пътя назад към корените си. Днешният случай е точно такъв - една млада двойка, която, след като прекарва известно време в столицата, решава да се върне в родния си край. Представяме ви Румяна Георгиева , на 23 години, от Белоградчик..

публикувано на 05.02.25 в 17:00

Защо Видинският панаир заприлича на сметище за строителни отпадъци

За строителни отпадъци в двора на бившето поделение, където през последните години се провежда Видинският панаир, сигнализираха слушатели. Стари тротоарни плочи и бетон изпълват пространството, където ежегодно през септември има въртележки и атракциони за малки и големи. Живеещи в района коментираха гледката така: "Есента ще правят панаира..

публикувано на 05.02.25 в 16:20

Видинският художник Богдан Александров получи национална награда

Видинският художник Богдан Александров стана лауреат на Националната награда на името на Владимир Димитров - Майстора . Сред носителите на тази награда са Златю Бояджиев, Илия Петров, Светлин Русев, Анета Дръгушану. Наградата на името на Майстора му бе връчена на 1 февруари 2025 година, когато се навършиха 143 години от рождението на големия..

публикувано на 05.02.25 в 14:50