Това заяви в интервю за БНР евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина Пенкова. Тази седмица тя организира конференция на тема "Енергийна стратегия на България. План за енергийна сигурност", на която са поканени политици, представители на индустрията, синдикатите, академичния сектор.
"Над 15 години не можем да вземем решение какво правим с ТЕЦ-овете, с новите ядрени мощности, какъв ще е енергийният ни микс през следващите 10-20-30 години. Без дългосрочна стратегия няма как да гарантираме стабилни цени на електроенергията, няма как да гарантираме сигурност на бизнеса и икономиката."
Според Пенкова между 60 и 70% трябва да е делът на базовите мощности в енергийния микс. Когато говорим за стабилна енергийна система, балансиращите енергийни мощности също са ключови, допълни тя, визирайки ПАВЕЦ "Чаира" – "съоръжение от стратегическо значение, много малко държави имат такава инфраструктура". Евродепутатът определи ремонта на съоръжението като "приоритет №1 за българската енергетика в момента".
Ядрената енергетика е основният и единствен базов енергиен източник, на който страната ни може да разчита, посочи Пенкова. По думите ѝ "в следващите 20 години ни трябват минимум 4 блока, но за да ги имаме, трябва да сме ги започнали вчера".
"На нас ни трябват 4 ядрени блока, два от които трябва да заместят ТЕЦ-овете. След 2038 г. трябва да имаме поне още два, които да заместят излизащите от експлоатация пети и шести блок. Когато имаме мощност с лицензирана площадка и налично оборудване, каквато е АЕЦ "Белене", тоест сме на половината на процеса на изграждане на ядрена централа, и ние го спираме, това правилно ли е за държавата, българските граждани и индустрията? Със сигурност отговорът е "не". Спирането на този проект създава усещане за липса на национално отговорна позиция от страна на управляващите. По-лошото е, че това е цена, която ще платят българските граждани и българската индустрия."
В предаването "Преди всички" Цветелина Пенкова подчерта, че "трябва да бъде завършен проектът АЕЦ "Белене", но "това не означава, че последващите два блока, които трябва да заместят пети и шести, не трябва да са на АЕЦ "Козлодуй".
При ВЕИ се работи на парче, смята евродепутатът. Според Пенкова заради климатичните и географски условия у нас може да се развиват в големи мащаби геотермална енергия и хидроенергия, а се говори само за слънчеви панели, които са крайно недостатъчни.
Освен с дадености и инфраструктура, все още разполагаме и с изключително много експерти в сектора. Имаме всички предпоставки да развиваме стабилна енергетика, базирана на ясен дългосрочен план и да сме лидер в региона, но отстъпваме от тази си роля, изтъкна още тя.
Към юни тази година на общоевропейско ниво средно 30% от наличните средства по националните планове за възстановяване и устойчивост са усвоени от държавите членки, коментира евродепутатът. При държави като Испания и Италия усвояването е над 50%, но голяма част от държавите не се справят достатъчно добре.
"Което означава, че самите изисквания, които са заложени, самите критерии и реформи, които са си поставили държавите, се оказват непосилни в един момент. Не сме ние единствената държава, която е в подобна ситуация. Има огромен обем неусвоени средства по тези планове."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Да се приложи механизмът за енергийна бедност, преди реално да бъде въведена либерализацията на цените на едро за домакинствата. Важно е в тази година, докато се либерализира пазарът, да се изработи информационна система. Това препоръча Теодора Пенева, енергиен експерт от БАН и автор на доклада за 2023 г., в интервю пред БНР. Според нея..
Дронове в небето, а вече и роботизирани кучета на земята за военни употреби има. Те охраняват стартовата космическа площадка на НАСА. Американската армия вече има тестови модели. Дори Китай ги разработва. В България също има млади умове, които се занимават с това как тези военни средства да стане по-сигурна, без това да нарани човека ...
Журналистите трябва да са на фронтовата линия и при обществото, а не при политиците. Това каза пред БНР проф. Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК), която "Журналистиката би трябвало всеки ден да поставя към политиците най-високите изисквания и да им напомня, че са там, за да осигуряват..
Съветът на ректорите ще проведе извънредно заседание в 14.00 часа, на което ще се реши дали държавните университети в цялата страна ще затворят врати следващия понеделник заради неактуализирани възнаграждения от 2023 г. Ректорите ще обсъдят и взетите решенията след срещата с финансовия министър Людмила Петкова, на която бяха обещани до края на..
Повече от 60% от българските граждани не са участвали нито веднъж в нито една културна дейност през 2023 г. Това обяви пред БНР Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата. Това е една от организациите, които стоят зад индекса "Достъп до култура за 2023 г.", който ще бъде представен днес. "За втора поредна година..
Влиза в сила забраната за реклама на хазарт в медиите и на определени обществени места. Измененията в закона целят да ограничат рекламата на хазарт, както и на достъпа до хазартни игри на отделни категории лица. Въвеждат се и нови процедури за изплащане на печалбите. Тези промени са позитивни, но изискват строг контрол . Всяка..
До края на годината е напълно реалистично Австрия да вдигне шенгенското вето, прогнозира в интервю за БНР бившият канцлер на Австрия Волфганг Шюсел. По негова идея от печат излезе първото специализирано издание за външна политика European Voices с фокус върху бившите социалистически страни. Австрия няма да бърза с решение за пълноправното..
Заплатите на всички преподаватели в държавните университети от най-ниската академична длъжност - асистент, до най-високата - професор, ще бъдат..
Петнайсетгодишната Цветелина Маркова от Генерал Тошево се нуждае от скъпо лечение в клиника в Турция, след като в началото на март се парализира от..
Не се очакваше на едно ниво да бъдат сложени престъпленията на "Хамас" и отговорът на Израел. Това каза пред БНР международният анализатор и..