Момчето Леон е родено в малкия български град Нови пазар. Започва да учи цигулка отначало с брат си, но напредва толкова бързо, че семейството решава да продължи в София, при известния чешки музикант Ханс Кох. Но той скоро се прибира в Прага и 14-годишният Леон Суружон го следва там и продължава обучението си с него. В началото на 30-те години на миналия век завършва Пражката консерватория и започва концертна дейност в родината си. Назначен е за концертмайстор в Народната опера – София. Но желанието да се развива го отвежда в Париж, за да специализира при големия цигулар, пианист и композитор Джордже Енеску. Невероятното очарование на културния живот на Париж открива нови хоризонти пред младия Леон Суружон. Той се дипломира в авторитетното училище Екол Нормал, след което се завръща в София.

Втората световна война променя живота на талантливия, проспериращ музикант. През 1943 година той е изпратен в еврейския трудов лагер в село Бели извор. Цигулката е неговата радост, негово утешение в това много тежко време. Разрешено му е вечер, след непосилния трудов ден, да свири на лагерниците. В едно интервю споделя, че при преминаването на композициите с евреи от Беломорието и Македония отивал при вагоните и свирел със сърце и душа Шубертовата „Аве Мария”, и „Хумореската” от Дворжак. Много негови близки и приятели са унищожени в лагерите на смъртта. Но, имало и някои от списъка на Шиндлер, които за негова радост оцелели.

Трагедиите, съпътстващи военните години, постепенно отстъпват пред възраждащия се живот. През следващите десетилетия Леон Суружон вече е професор по цигулка в Музикалната академия (от 1949 година), а от 1959 до 1962 е и декан на Инструменталния факултет. Измежду прочулите се негови ученици са Веселин Парашкевов, Дора Иванова, Ангел Станков, Йосиф Радионов и други. През 1947 година става лауреат на Конкурса „Енеску” в Париж. Заедно със съпругата си Катя Казанджиева – пианистка и също професор в Академията – концертират в страната и в чужбина. В репертоара му залягат концерти и камерни творби от Бах, Чайковски, Паганини, Бетовен, Брамс, Менделсон, Владигеров. Особено забележително и високо оценявано е изпълнението му на Испанска симфония от Лало. Някои фоно регистрации и рецензии са свидетелство за успешната му изпълнителска дейност.

Леон Суружон е запомнен като кротък, тих и много сговорчив човек. Беше дребен на ръст, винаги стегнат в костюм, приветлив и усмихнат. Свиреше с много чувство и стилно. Интересни бяха концерти с проф. Катя Казанджиева, която също бе високо ерудиран и интересен музикант. Леон Суружон е концертирал и в Франция, Чехия, Полша, Куба, Русия, Торонто, Израел, където живееше сестра му, известна и много талантлива художничка Султана Суружон.

През 1980 година Леон Суружон постъпва в оперния оркестър на Антверпен, Белгия. После преподава в Музикалната академия в Брюксел, където живее до смъртта си през 2007 година. Племенникът му Алберт пренася праха му в София, изпълнявайки последното желание на прочутия си роднина. Леон Суружон написа собствена страница в музикалната история на България и е едно от талантливите лица на българското музикално-изпълнителско изкуство.

Снимка: архив