Проф. Петко Радев и любовта му към класическата и народната музика

Снимка: личен архив
Кларинетистът проф. Петко Радев, обичан и уважаван както сред класическите, така и сред народните музиканти, навършва 80 години. Роден е на 9 април 1933 г. в село Свобода, Чирпанско (Хасковска област).

Наследява любовта към кларинета от баща си, който е самоук кларинетист. Започва да свири най-напред народна музика и попада под влиянието на оркестрите от Първомай, Дълбок извор – силни центрове за народна музика в Тракия. Рядката му дарба го отвежда в музикалното училище в София, за да изучава класическа музика. Попада в група по солфеж с напреднали деца от хор „Бодра смяна” и трябва да навакса онова, което те са учили години наред. Трудно му е, но е амбициран да ги настигне и резултатите не закъсняват. Като абитуриент на конкурса в Букурещ по време на Световния младежки фестивал печели Първа награда – голяма радост за него и преподавателя му Сава Димитров! Като студент в Музикалната академия отново е с Първа награда от Третото общобългарско състезание за инструменталисти. Годината 1957 му донася още една престижна първа награда от Международния музикален конкурс в Женева, решаваща за бъдещото му кандидатстване в Миланската скала. Преди това работи като първи кларинетист в радиооркестъра, а от 1961 г. е и първи кларинетист на Софийската филхармония.

© Снимка: личен архив

През 1974 г. Петко Радев печели конкурс в Миланската скала и близо единайсет години е първи кларинет в един от най-добрите оперни театри в света.

През този период имах удоволствието да участвам в спектакли и концерти с едни от най-големите диригенти на нашето време. Главен диригент беше маестро Абадо, по-късно и маестро Мути, но гостуваха големи имена сред диригентите, разбира се, и най-големите певци, като започнем с Павароти, Доминго, нашите Гяуров, Кабаиванска… Това беше един от най-хубавите периоди в моята концертна и оркестрантска дейност, споделя музикантът.

Още преди да замине за Милано, Петко Радев е асистент, после доцент в Музикалната академия, а след завръщането си през 1985 година продължава педагогическата си дейност:

За моя радост през този период завършиха отлични кларинетисти. Бяха толкова добри, че постъпиха на работа в САЩ, Австрия, Великобритания... В музикалните ни институти – операта, музикалния театър, филхармонията – също има мои ученици.

През живота си освен на класическата Петко Радев дава много от себе си и на народната музика. Изпълнител, създател на оркестър, аранжор, автор на едни от най-хубавите български хора, той получава признание и уважение във фолклорните среди. Еталон за народно изкуство и неувяхващ бисер е „Криво садовско хоро”, което той записва най-напред с оркестъра на Иван Кирев.

Още докато работех в радиооркестъра, имах възможност да контактувам с известните народни музиканти и направих първи записи с акордеонистите Коста Колев, Иван Кирев, Иван Шибилев, Емил Колев. Участвал съм в продукцията на почти всички известни народни певци по това време. Срещата ми с Петко Дачев ме окуражи да направя и собствен оркестър, с който имахме концерти по радиото, телевизията, из страната. С този оркестър записах най-хубавите си хора и акомпанирахме на известните певци. Народната музика ми създаде име в тези среди. Дълги години бях председател на журито на надсвирванията в Стамболово, Дълбок извор, „Тракия фолк” в Димитровград, Първомай, на много места.

В последно време Петко Радев е непрекъснато председател на жури в Първомай, в конкурса на името на известния кларинетист Стойчо Кузмов и певеца Стефан Филипов. Канен е на надпяването в Странджа, местността Божура, на подновеното надсвирване на тракийските оркестри в Дълбок извор…

Това ми доставя голямо удоволствие – признава той, – защото поддържам връзка с народната музика, която винаги е била моята първа любов. Срещам се с колеги и приятели по време на тези събори, надсвирвания, срещи... На 29 януари т. г. моят студент Стефан Стефанов, концертмайстор на Софийския духов оркестър, организира среща на кларинетисти от цяла България. Бяха поканени доста колеги от класическата музика, както и народни музиканти. Стана приятна среща с много шоу, много надсвирване и настроение.

Безспорно е значението на кларинета за развитието на българската народна музика, много са и имената на музикантите, утвърдили инструмента като солов. Петко Радев е сред тях:

От навлизането на кларинета в народната ни музика до ден-днешен тя претърпява огромно развитие. Днешните кларинетисти са виртуози, невероятни импровизатори и това до голяма степен се дължи на Иво Папазов-Ибряма. Има и кларинетисти като Младен Малаков, Димитър Пасков, Филип Симеонов, Орлин Памуков и др. с по-различен стил, също търсени и обичани в цяла България. С навлизането на огромния технически потенциал у някои музиканти се появи безцелно, твърде силно свирене, което ме дразни до известна степен. Но като инструменталист се възхищавам на техническите им възможности, на инвенцията, дори на нетипичните за народната ни музика хрумвания. Такъв пример е Ибряма, когото често канят на джаз-фестивали. Но народната музика рано или късно се завръща към корените си. Състави като „Канарите”, Конушенския оркестър, оркестър „Хоро” на Васил Първанов повече се придържат към старите традиции в народната музика, така че не всичко е отишло само към техницизъм, виртуозност и импровизация.

Още от рубриката

Камен Чанев: „Аз съм обикновен човек, който обича работата си”

Тази вечер е второто представление на „Палячи” – съвместна продукция на Старозагорската опера и цирк „Балкански”. В ролята на Канио гостува Камен Чанев, един от най-забележителните български тенори. След 25 години на оперната сцена, репертоар..

публикувано на 20.11.18 в 12:15

В търсене на нови решения – "Палячи" от Леонкавало

„Палячи“ от Руджеро Леонкавало е в духа на емблематичната комедия дел арте – пътуваща театрална трупа, чиито актьори се превъплъщават в образите на Коломбина, Арлекин… Сюжетът е съвсем подходящ за „сливане“ на двете съвременни сцени – циркова и..

публикувано на 16.11.18 в 12:40

Петър Джурков: „Ние запалихме искрицата, а младите продължават традицията“

През 1971 г. Веселин Николов – саксофонист, композитор и търсещ човек, основава в Пазарджик една от най-емблематичните и уважавани български джаз формации. Три месеца по-късно е първият концерт на „Бели, зелени, червени“. За началото и..

публикувано на 14.11.18 в 11:00