Стамболка Генадиева – весели песни, весел човек, незабравим глас

Да кажем, че песните на Стамболка Генадиева са потънали в забрава, не би било вярно. Често сте ги чували в програмите на Радио България, не са слизали и от националния ефир. Но широката публика едва ли знае името на гласовитата ни сънародничка, дала сценичен живот на „Ерген ходих”, „Сакам да се женя”, „Ерке, мори, Ерке” и др. Някои от тези песни можете да чуете в звуковите файлове. В репертоара на Стамболка Генадиева има може би една-две бавни мелодии. Поне сред записите, които е оставила. Колегите й разказват, че предпочитала бързи, весели, но и много съдържателни песни.

Родена е в Годеч – село, буквално сгушено в Западния дял на Стара планина. Започва своя път като певица през 1957-а. Тогава е едва 20-годишна, наскоро завършила Техникум по машиностроене в София. Целият й род пее и свири, но тя най-много харесва песните на своята леля. Точно те са в основата на колоритния й репертоар. „Вело, моме”, едно от най-популярните заглавия в него, разказва за това как няколко девойки приготвяли „правило” – вероятно козметика по народна рецепта. Но сбъркали и вместо белило се получило нещо, което прави кожата по-тъмна. Намазали своята дружка Вела на шега и разбира се – лицето й променило цвета си. Станчо Стоилов, народен певец, работил дълго със Стамболка Генадиева и до днес намира, че това е нейната емблематична песен.

„Много весел човек беше – спомня си той. – „Правило правиле и го погрешиле, мене излъгаше, та ме намазаше и ме изцапаше” – това е цитат от „Вело моме”, който е на трънски диалект. С други думи – „правило правиха, но го сгрешиха. Излъгаха ме и ме намазаха”. С тая песен, а и с много други тя обикаляше страната. Разбирахме се, диалектните области, от които произхождаме, бяха близки. Предпочиташе хумористичните текстове. Добре работехме заедно, а и като човек беше добра. Със съпруга си живееха в Бояна, аз също бях наблизо. Гостувахме си понякога. Познавах цялото семейство – съпруга й, баща й, братята й. Ходили сме и в семейната къща в Годеч”.

Големите народни изпълнители Борис Машалов и Борис Карлов са сред хората, които окуражават младото момиче от Годеч да се посвети на народната музика. След концерт в родното село на Стамболка, те чуват и няколко песни в нейно изпълнение. Включват я в тяхната група „Тракийска песен”, с която започва концертна дейност из цялата страна. Десетина години по-късно е приета в Шопския ансамбъл за народни песни и танци – София. Ето и какво ни разказа човекът, когото наричат „живата енциклопедия” – Тошо Тодоров, технически директор на Националния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев”, голям почитател на българския фолклор и изпълнителско изкуство:

„Познавам творчеството на Стамболка Генадиева от момента, в който се появи на сцената – края на 50-те, началото на 60-те години на миналия век. Срещнахме се лично през 80-те, когато пътуваше с групата на Каньо Бéдров. Солистка беше и народната певица Недялка Керанова, Венци Първанов – акордеонист. Весел и жизнерадостен човек – така съм запомнил Стамболка. Имаше една жълта носия, много хубава. Тя притежаваше голямо майсторство в изпълнение на бързите песни от нейния край, особено онова характерно „трéсене”. С Шопския ансамбъл е обиколила много страни. Публиката я приемаше много добре навсякъде и като солистка, и като част от дуети, триа и пр. Преди време писах кратки сведения за нея в една брошура и трябваше да спомена най-емблематичната й песен. За мен това е „Ерген ходих – лошо беше. Ожених се – по-лошо стана”.

Тошо Тодоров пази и една дългосвиреща плоча с песни на Стамболка Генадиева от 1974 г. От анотацията към нея научаваме, че нейните вдъхновени изпълнения са се радвали на голям успех и в Монголия, Италия, Холандия, Ирак, Франция, Германия, както и много страни на Източна Европа.
Още от рубриката

В търсене на нови решения – "Палячи" от Леонкавало

„Палячи“ от Руджеро Леонкавало е в духа на емблематичната комедия дел арте – пътуваща театрална трупа, чиито актьори се превъплъщават в образите на Коломбина, Арлекин… Сюжетът е съвсем подходящ за „сливане“ на двете съвременни сцени – циркова и..

публикувано на 16.11.18 в 12:40

Петър Джурков: „Ние запалихме искрицата, а младите продължават традицията“

През 1971 г. Веселин Николов – саксофонист, композитор и търсещ човек, основава в Пазарджик една от най-емблематичните и уважавани български джаз формации. Три месеца по-късно е първият концерт на „Бели, зелени, червени“. За началото и..

публикувано на 14.11.18 в 11:00

Elephunky Trip – новият албум на Koka Mass Jazz

Константин Кацарски е артист, отдавна познат на родната публика. Перкусионист, барабанист и DJ, той дълги години бе част от Bluba Lu – формация, добила популярност с експериментаторското си търсене. Продължавайки тази тенденция, Косьо Кацарски създава..

публикувано на 13.11.18 в 10:30