След като продължително време избягваха напрежения помежду си около бежанската криза, само за една седмица София и Анкара два пъти се конфронтираха на тема „избори“. Първо българското външно министерство протестира срещу изявления на турския министър на труда Мехмет Мюеззиноглу, които в България се възприемат като неприемлива подкрепа за определена политическа партия и пряка намеса във вътрешните й работи. Министерството напомни, че с разрешението си български граждани да могат да гласуват на нейна територия за предстоящите парламентарни избори самата турска страна е забранила във връзка с тях да се провежда политическа пропаганда. Ден по-късно Анкара отвърна с призив България да прекрати мерките за ограничаване на политическите права на малцинствата. Според турското външно министерство, ограничението за разкриване на максимум 35 секции в страни извън ЕС има за цел да се попречи на българските граждани в Турция да гласуват. Въпросното ограничение политическите сили в България въведоха, при това след ожесточени спорове помежду си, още миналата година, но тогава Анкара не протестира. Изострената й чувствителност по въпроса сега очевидно не се дължи само на протеста на София, но и на сходните критики от страна на Германия, пожелала да ограничи политически агитации на турски официални представители на своя територия във връзка с референдума в Турция. Но остротата на разменените нападки отклони вниманието от някои нюанси, които подсказват, че може би възникналото напрежение не е толкова страшно. В протеста си българското външно министерство призова Турция в бъдеще да не допуска подобни нарушения, за да могат страните да се концентрират върху „важни за двустранните отношения теми”, а за разлика от него служебният премиер Огнян Герджиков квалифицира агитацията на турския министър на труда само като „неуместна”. Това смекчаване на тона не е отказ от аргументите за протеста и неслучайно след турския контрапротест българското външно министерство препотвърди позициите си. Служебният кабинет обаче е прав да смята, че в двустранните отношения има по-важни въпроси. Редно е те да бъдат дискутирани с Турция от редовното правителство, което ще се сформира след изборите на 26 март.
Съпредседателят на “Продължаваме промяната – Демократична България” Кирил Петков определи като “ голяма грешка ” влизането в съвместно управление с ГЕРБ-СДС. “ Ние не осъзнавахме колко зависим е Борисов от Пеевски ”, заяви той пред БНР. Целта пред..
На среща между българския и турския енергиен министър в Истанбул е било изразено желанието на българската страна за преразглеждане на споразумението между “Булгаргаз” и “Боташ” за доставка на газ, а от турска – проявено разбиране и готовност за..
На 8 май македонците избират президент между Силяновска и Пендаровски С 40,08% срещу 19,92% от гласувалите в първия тур на президентските избори в Северна Македония кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ Гордана Силяновска отива на втория тур на..
Във вторник, 21 май, от 13 часа ще се проведе извънредно заседание на парламента, реши Председателският съвет на Народното събрание. Ще бъде изслушан..
Гордана Силяновска-Давкова се закле да бъде "президент на Македония" Международен скандал предизвика встъпването в длъжност на Гордана..
63% от пълнолетните българи смятат, че демокрацията е най-добрата форма на държавно управление. 19 на сто са на противното мнение, сочи представително..