Интересна и богата на опит и впечатления се очертава тази година за известния български художник Иван Яхнаджиев и сина му Александър. Александър е завършил история на изкуството в университета в Перуджа, Италия, има и собствена информационна агенция, отразяваща събитията в ООН. Бащата – Иван Яхнаджиев, е познат като основател на бодиарта в България, авангарден художник, ексцентрична личност и оптимистичен анализатор на живота. Картините му са в областта на пейзажа, натюрморта и фигуралните композиции и, освен че са част от колекцията на Националната художествена галерия на България, красят частни сбирки в Гърция, САЩ, Финландия, Франция, Швеция, Япония и др.

Една от съвместните прояви на двамата творци през 2017 г. бе в Европейския парламент в Брюксел, където рисуваха кризата в Европа. Наскоро баща и син Яхнаджиеви показаха и своя обща експозиция в Италианското консулство в Ню Йорк. За близо месец, прекаран в световната културна и финансова столица, Иван Яхнаджиев трупа ярки впечатления от срещи с интересни личности и културни събития. Художникът успява да види знакови постановки като „Хелоу, Доли” на Бродуей, оперетата „Чикаго”, да присъства на вечери, посветени на блуса, както и на концерт на Чик Кърия.

Много ме впечатли дизайнът на витрините в града, които гледах, защото те са като художествено произведение – разказва за срещата си с Ню Йорк Яхнаджиев. – Хареса ми маниерът, по който живеят там хора от целия свят, от различни националности. Много се строи. Вече започват да копаят и надолу, строят и сгради с по десет етажа под земята. Бях и при статуята на Свободата. Опашките там са безкрайни. Хиляди хора на ден отиват. Някои от тях дори се молеха пред статуята – араби, европейци, всякакви. Това много ме порази.

Освен прочутия музей за съвременно изкуство „Гугенхайм”, художникът посетил и известни галерии:

Много са силни техните частни колекции. Големите галерии са основани от  колекционери, дарили стотици картини – шедьоври, които ние сме изучавали в Художествената академия у нас, но за първи път ги виждам в оригинал. Впечатлява ме и друго – че галериите са пълни с хора, не само чужди туристи, но и самите американци ходят да гледат картини. Дори споделих това с един колега, а той отвърна: „Когато сме в криза, хората винаги отиват в галериите. Търсят покой или отговор на своите проблеми в изкуството.” А въобще изкуството в Ню Йорк е на много високо ниво. Изкуство има навсякъде, всеки има право да прави изкуство, за разлика от България. Изкуството е в храната, във витрините, в прочутите небостъргачи, в улиците...

И поглед към едно нюйоркско школо:

Така се случи, че посетих едно училище, защото в България се занимавам и с деца. Училищата са със силна охрана и със страхотна дисциплина. Изкуството е приоритет в образованието. Даже отвън си личи. На стените има стенописи, пластики. Въобще, мисля, че има една цяла индустрия, която работи за младото поколение– от дрехите до материалите, с които работят. И мисля, че това е бъдещето.

И още за интересните превъплъщения на изкуството:

Бяхме на един мюзикъл, дълъг час и половина – с музика, която се прави с найлонови пликове, вестници, тенджери, умивалници, бидони, четки за миене на пода. А подът е превърнат в барабан с микрофони отдолу и 9 млади люде са облечени като просяци, които търкат пясък в пода, гонят се. Много впечатляващо е, защото навлиза едно ново изкуство. Изкуството от улицата се пренася на сцената, но по един много художествен начин – навлиза се в душата на хората. Такива са живописта, пластиката...И това е нещо, което според мен има бъдеще.