Икономиката на България е във възход и той би трябвало да продължи и през следващите поне две години, сочат анализите на международните наблюдатели. Има обаче едно предизвикателно условие – трябва да се намери от някъде липсващата за това работна сила. Ако не беше заплашителният й недостиг, и досега БВП щеше да бъде с 2 млрд. евро повече годишно, добавят експертите.
Защо след години на притеснително висока безработица се стигна до обратното явление?
Причините са няколко и относно мерките за решаването на проблемите има окуражаващо единомислие между деловите среди и властите. На първо място следва да се отбележи постоянно намаляващото и застаряващо българско население. От близо 9 млн. души в края на миналия век, днес броят на българите в страната заплашва да падне под 7 милиона. Основна „заслуга“ за демографската криза имат ниската раждаемост, високата смъртност и емиграцията. В крайна сметка населението на България намалява всяка година с около 50 000 души, т. е. изчезва един средно голям български град. Възрастните хора извън трудоспособна възраст надхвърлят 2 млн. и те не участват в създаването на БВП, а само консумират това, което са произвели останалите 3 милиона работещи българи. Освен това, всяка година над 20 000 души напускат страната в търсене на работа или за обучение в чужбина, като мнозина от тях се присъединяват към вече трайно установилите се зад граница 750 хиляди българи, които засега нямат никакво намерение да се връщат за постоянно в родината.
Правителството е разработило три основни групи решения за преодоляване недостига на човешки капитал и тези мерки се одобряват от бизнеса. Става дума за усилия за включване в пазара на труда на 200 000 българи, които нито учат, нито търсят работа. Втората мярка засяга българите в чужбина – ще се правят опити те да бъдат ухажвани за да се върнат в страната. И последната мярка за преодоляване на кризата са усилията да се привлече работна ръка от чужбина.
Правителствените мерки може и да се одобряват от бизнеса, но това не пречи той да гледа на тях скептично и да не храни особени надежди по отношение на тяхната ефективност. Още повече, че набелязаните правителствени мерки имат преди всичко доста общ характер и са с по-дългосрочна перспектива, докато деловите среди трябва всеки ден да намират решения на проблема с недостигащата работна сила. В страна, в която средната работна заплата е малко над 500 евро месечно, привличането на мотивирани и компетентни работници и служители не е лесна работа на фона на свободния, достъпен и необятен трудов пазар на Европейския съюз, на който всеки пожелал българин може да намери трудова реализация и да получава далеч повече, отколкото в родината си. Защото за всекиго е ясно, че възнаграждението е този фактор, който има решаващо решение при търсенето на работа.
Има и още нещо, което прави задачата още по-трудна за решаване в България. Недостигът на работна ръка е повсеместен и не засяга само отделни стопански сектори или определени професии и квалификационни нива. В някои райони на страната липсата на кадри не е толкова остра, но на национално равнище дефицитът е факт. Търсят се както кадри с високи професионални квалификации и умения, така и работници без особени компетенции и образование. Стигна се до там, че Асоциацията на овцевъдите и козевъдите в България заяви, че се търсят 1000 пастири от трети страни с месечни заплати от 350 до 700 евро плюс добри бонуси!
Липсата на човешки капитал на трудовия пазар в България няма да може да бъде лесно и бързо преодоляна. Напротив, защото образованието в България е много далеч от изискванията на бизнеса и формира бъдещи работници и служители, които или са с ненужни професии, или са недостатъчно квалифицирани и без практически професионални умения. Очевидно е, че от трите сценария за решаване на проблема, възприети от властите, ще трябва да се направи някаква комбинация и в усилията да се преодолее кризата ще трябва да бъдат привлечени и други публични и обществени институции и администрации. Лансирана беше дори идеята за изработването на международна Софийска конвенция за демографската криза.
Основните приоритети пред служебното правителство във финансовата политика ще бъде влизането на България в еврозоната и устойчивостта на публичните финанси. Това обяви на брифинг новият вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова. Стана ясно..
Икономиката на страната е на 64% от средноевропейското ниво. Все още не е премината границата от 70%, която Румъния достигна. Това, което отличава България от останалите държави в региона е, че при тях има по-високи нива на инвестиции, по-добро..
България е сред най-големите производители на лавандулово масло в света. Близо 100% от него е експортно ориентирано. Най-търсено е то в САЩ, Гepмaния, Фpaнция, Aвcтpия, Hидepлaндия, Индия, Beлиĸoбpитaния, Иcпaния, Kaнaдa, Mapoĸo, Йopдaния и Kитaй...
Линията на бедност в България през 2023 г. е 637,92 лв. Година по-рано показателят е бил 525,92 лв., обяви Националният статистически институт. При..
Двеста милиона лева нов дълг се очаква да бъде набран на 13 май т.г., става ясно от страницата на Българската народна банка. На тази дата е обявен..
Международната рейтингова агенция “Фич Рейтингс” потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута BBB с положителна..