Реставрацията на Томбул джамия или малка история за храма, времето и хората

Шумен е град, известен като един от центровете на Българското Възраждане, на културния и духовния живот и където все още може да се усети духът на това време. Ако тръгнете по калдъръмената улица „Цар Освободител“ и вървите по нея към Томбул джамия, ще минете през къщите-музеи на едни от най-видните български интелектуалци и възрожденски дейци като Панайот Волов, Панчо Владигеров, Добри Войников. Тук е и къщата, в която е живял Лайош Кошут. Градът е родно място на митрополит Климент Търновски (със светското име Васил Друмев), както и на първия мюфтия на мюсюлманите в България – Ходждазаде Мехмед Мухйиддин. Джамията се намира в западната част на града, където е бил градският центърът в миналото.

„Род прохожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека. Всичко си има време. Време да събаряш и време да съграждаш.“ – тези мисли за времето, съграждането и събарянето (от книгата на Еклисиаст) естествено изникват в мислите, когато човек пристъпва към Томбул джамия – мюсюлмански храм, който през Възраждането е бил един от най-важните религиозни, културни и образователни центрове на мюсюлманите по нашите земи. Тя, освен че е един от символите на Шумен, е и национален паметник на културата, част от 100-те национални туристически обекта в България, но заради реставрационни дейности през последните години броят на туристите, посещаващи джамията, значително е намалял.

Томбул джамия е строена през 1744 г. от благодетеля Шериф Халил Паша, на когото е именувана, но поради кръглия си купол, което на турски се произнася като „томбул“, сред населението повече е позната като Томбул джамия.В архитектурата на храма има влияние от зародилия се в началото на XVIII в. ориенталски архитектурен стил „лале”, който се характеризира с наличие на елементи от френския барок. Всички части на архитектурния комплекс са включени в обща композиция и са свързани с вътрешни дворове.В молитвената зала се влиза през открито преддверие с високи аркади в мавритански стил.В книгата си „Тайните на Томбул джамия“ проф. Добрин Добрев от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ пише: „Томбул джамия е представяна като една от най-големите мюсюлмански култови сгради на Балканския полуостров. Традиционно се отбелязва и наличието на богата библиотека, която съдържа 800 ръкописа и 1500 старопечатни книги.“

През 2004 година е направено проучване за реставрацията на джамията. В периода от 2005-2008 година са извършени някои аварийни дейности по укрепване на храма. Поради недостиг на средства, проектът за реставрацията е прекъснат чак до 2016 г., когато чрез събрани дарения стартира отново. Работата включва два етапа – строителен и етап на художествена реставрация.

Томбул джамия за мен, от всички които съм виждал – без тези, които се строят сега в Средния изток, е най-богато украсената – категоричен е ръководителят на художествената реставрация Любомир Воденичаров. Що се отнася до етапа на художествена реставрация той уточнява:



Най-сложното нещо в тази джамия е, че има експонирани два периода на украса. Единият е оригиналният от средата на XVIII век. И другият– по-късен, от XIX век, който е преписан. Това се е наложило, тъй като първата украса е подчинена на алианската естетика. През XIX век, поради някои повреди и споменатите естетически съображения, украсата е била преписана, но вече с местните елементи на турския барок. Постигнали сме споразумение там, където бъде открит първи период, да бъде реставриран той, а където бъде открит пласт от втори период – да бъде реставриран. Опитваме се да направим така, че да има отчетлива разликата. Всичко в украсата е впечатляващо, защото е рисувана на ръка – не са ползвали шаблони.

Снимки: Юзлем Тефикова и Радио Шумен

Галерия

Още от категорията

Бляскави дарове от недрата на земята са събрани в залата „Родопски кристали“ в Мадан

Ненадминат архитект е природата. Милиони години търпеливо е работила, сътворявайки своите неповторими произведения – кристалите, които радват човешкото око и създават усещане за блясък, лукс и красота. Събрани на едно място, тези свойства на..

публикувано на 06.01.16 в 13:16

Къщата на Димитър Пешев в Кюстендил пази паметта за спасението на българските евреи

Къщата-музей „Димитър Пешев“ в гр. Кюстендил е паметник на културата, възстановен в наши дни, за да събере на едно място паметта за   онези българи, които през 1943 г. успяха да изтръгнат от „хватката на Хитлер“ около 50 хиляди евреи, подготвени за..

публикувано на 14.12.15 в 12:46

Музеят на Дунавския риболов в Тутракан разказва истории за хората и реката

Тутракан е град, свързан с риболова от незапомнени времена. Добрите условия за улов на вкусна риба в река Дунав и околните блата давали поминък на хората и спомагали за разцвета на селището през годините. Според археологически находки рибарството е..

публикувано на 12.11.15 в 12:22