Кръстовден – вяра и традиции

Всемирно Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен – един от най-големите християнски празници.

На 14 септември Църквата отбелязва един от най-големите християнски празници Всемирно Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен. Това е денят, в който за пръв път (335 г.) християните се прекланят пред намерения от царица Елена Кръст Господен в храма „Възкресение Христово” на Божи Гроб. За Православието празникът е един от четирите в годината, в които се извършва поклонение на свети места.

Снимка

В България денят, посветен на Въздвижението на Светия Кръст, е известен като Кръстовден и се свързва и с местността Кръстова гора в община Лъки. Тя се намира близо до Кръстов връх (1413 м), в Средните Родопи,на 6 километра от с. Борово. Там през 1956 г., върху останките на стара духовна обител, е изграден манастирският комплекс „Св.Троица“, а през 1995 г. е съградена църквата „Покров на Пресвета Богородица“.

Снимка

След освещаването на храма всяка година, в нощта на 13 срещу 14 септември, хиляди вярващи от страната и чужбина се стичат за бдението на върха с надежда за изцеление и Божия подкрепа. Хората вярват, че на мястото, където планината образува кръст, е съхранена частица от Кръста Господен, който царица Елена дала на сина си император Константин. Дали благодарение на силата на вярата или действителното въздействие на Светинята, местността се слави с целебната си сила. За нея свидетелстват десетки разкази на оздравели от тежки и нелечими заболявания.

Снимка

Празникът на Силистра

С големия християнски празник Кръстовден се свързва и празникът на Силистра. В началото на 90-те години на миналия век Общинският съвет определя датата 14 септември – Кръстовден, за Празник на града. По традиция честванията продължават до 1 октомври – датата на възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България преди 70 години. През целия септември в града се провеждат различни традиционни празненства, музикални концерти, преплуване на Дунав, спортни събития, бирен фест и много други културни изяви. Сред тях са фестивалът на старата градска песен „Дунавски спомени“, изложбата „Скулптура и живопис“на проф. Георги Чапкънов-Чапа и Бедиг Бедросян, концертите на градския духов оркестър и празничното детско утро „Аз обичам моята Силистра“.

Проф. Георги Чапкънов-Чапа (в средата) – почетен гражданин на Силистра, дойде в града за монтажа на сътворената от него за празника скулптурна композиция на силистренския художник Бедиг Бедросян.
Специално за честванията гостува и изложба на историческия музей в Попово „Големите военни маневри край Попово 1937 г.“, представяща организираните от цар Борис III военни учения, пряко свързани с освобождението на Добруджа.

Кръстовден и Гроздоберник

В българските народни вярвания църковният празник Кръстовден се свързва и със слънцето, което се обръща към зимата. Така денят “се кръстосва“ с нощта и настъпва есенното равноденствие. С него идва времето за сеитба, овчарите напускат планинските кошари и слизат в селата. Домакините прибират зеленчуците и плодовете от градините и приготвят зимнина – варят лютеници, правят туршии, а стопаните пренасят сеното от ливадите в плевниците. На самия празник не се работи, но който има лозе, започва беритбата на грозде.

Снимка

Затова в някои краища на страната денят е известен също като Гроздоберник. Жените отнасят първите откъснати гроздове в черквата за освещаване и след това ги раздават на близки и съседи за здраве и плодородие. По традиция в някои села след брането на гроздето млади девойки намачкват с нозете си набраното грозде, за да бъде пивко виното.

Кръстова пита

На Кръстовден най-възрастната жена в семейството приготвя обреден хляб, т. нар. постна Кръстова пита. Брашното се пресява три пъти в тава и после се забърква с щипка сол, захар, оцет, сода за хляб и хладка вода. Накрая се украсява с кръст и се изпича.

Снимка

За празничния обяд жените в къщата приготвят постни ястия с варива, зелник с праз, печена тиква, грозде и жито от новата реколта. Спазва се строг пост и не се яде нищо червено. След службата в църквата свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка на трапезата, благославя храната и поръсва със светена вода къщата и хармана, а също и семето за посев. За благодарност стопаните го изпровождат с постни ястия, пресни зеленчуци, плодове и жито. Накрая жената, омесила хляба, го разчупва над храната и нарича "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли", а след нея всички на трапезата повтарят думите й. На празника хората раздават помежду си пресни пити като „житна жертва“, с която измолват богата реколта за следващата година. 

На големия християнски празник именници освен Кръстю и Кръстина са Кръстан, Кънчо, Ставри, Кръстана, Къна, Кръстена, Кръстил, Кръстила и Кръстилена.

Съставил: Дарина Григорова

Снимки: БГНЕС, БТА, dnevnik.bg и архив
Още от рубриката

Раннонеолитното селище Слатина – едно от най-старите в Европа

По какъв начин е бил организиран животът на хората в ранния неолит и как те са възприемали заобикалящия ги свят? Отговори на тези въпроси ще дава на любителите на историята посетителски център, който ще отвори врати в София след година към..

публикувано на 19.09.18 в 12:35

Националната библиотека показва изложба за похода на Наполеон в Египет

Есенният сезон на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” започна с изложба, посветена на 220-годишнината от началото на военната кампания на Наполеон Бонапарт в Египет. Експозицията е първата в България, създадена на основата на богатия..

публикувано на 15.09.18 в 08:40
„Съединението на Северна и Южна България. 6 септември 1885 година” – рисунка на пощенска картичка от 1885 г.

Съединението – една реална историческа легенда

На 6 септември се навършват 133 години от обединението на Княжество България и тогавашна Източна Румелия – част от днешна Южна България, а тогава автономна област в Османската империя, със столица Пловдив. До създаването на „две Българии” се стига..

публикувано на 06.09.18 в 08:05