На 1 октомври беше открита новата академична учебна година в българските висши училища. В 55 висши училища влязоха 300 000 студенти в различни курсове и специалности, като първокурсниците бяха 55 000 срещу 70 000 заявени и одобрени за държавно финансиране от властите. При население от само 7 милиона души броят на следващите висше образование и броят на висшите учебни заведения са на пръв поглед внушителни. Но изглежда не е точно така, защото България все още не е достигнала приеманото като нормално в Европа равнище от 40 на сто от населението дипломирани висшисти, които засега у нас са около 30 процента.
Българите винаги са държали много на доброто образование на децата си. По времето на комунизма, когато в страната имаше диктатура на пролетариата и на първо място стоеше физическият труд, един анекдот твърдеше, че трябва да се учи, за да не се работи. В началото на бурния и противоречив преход от комунизъм към демокрация този анекдот беше променен от множество примери от реалната действителност, когато агресивни, примитивни, неграмотни и яки младежи натрупаха с груба сила по незаконен начин цели състояния, на които всички завиждаха. Този криминален, но проспериращ контингент от „мутри”, както популярно ги наричаше народът, доказаха, че заможен може да се стане и без всякакво образование. Известен брой млади българи последваха този пример и преминаха от светлия в сенчестия сектор на обществото, пренебрегвайки каквото и да било образование, да не говорим за висше.
Днес картината е противоречива. Престижът на университетската диплома е до известна степен възстановен благодарение и на официалната политика на властите. Министерството на образованието прави всяка година държавна поръчка за броя на новоприетите студенти в различните специалности във всяко държавно висше училище. Рядко обаче се случва тази поръчка да бъде напълно изпълнена, защото или е нереална, или залага на непрестижни сред младите българи университетски специалности. От своя страна висшите училища са заинтересовани да приемат колкото е възможно повече студенти, защото държавните субсидии идват с обучаващите се – колкото повече студенти, толкова повече пари за училището. Особено ценни в това отношение са 14-те хиляди чуждестранни студенти в страната, които плащат за обучениетоси в българските университети.
Политиката, насочена към повишаване на броя на притежаващите дипломи за висше образование българи, има разнопосочни резултати, защото залага на количеството, а не на качеството. Често се наблюдава как качеството на обучението и изискванията към студентите спадат само и само неособено мотивираните студенти да не отпадат поради провал на изпитите. Тук може би е мястото да се каже, че българското висше образование не се радва на особено висок международен рейтинг. Най-старото и все още най-престижното висше учебно заведение е Софийският университет „Св. Климент Охридски”, който е обучил за 130 години съществуване над 300 хиляди българи. Той обаче заема 855-то място в рейтинга за академичните постижения на университетите (URAP) за 2017/2018 г. въпреки първото си място в страната.
Подобно мнение се споделя и от работодателите. От доста време вече те твърдят, че висшето образование не е съобразено в достатъчна степен с икономическата и социалната действителност, че висшистите, които вземат диплома, са само на хартия специалисти с професионални умения и познания, от каквито се нуждаят бизнесът и цялото общество. Неслучайно наскоро беше решено известни и доказани бизнесмени и индустриалци да могат да преподават във висшите училища практически знания и умения от света на науката и бизнеса. Това очевидно ще е полезно и за двете страни и за цяла България, която няма друго бъдеще освен на технологично развита и конкурентоспособна на международните пазари средно голяма просперираща европейска държава.
Столичният кмет Васил Терзиев припомни поетия ангажимент до края на мандата му през 2027 г. да има поне един работещ лифт на Витоша. На брифинг по повод неработещите съоръжения в планината той заяви, че няма как да има очаквания за шест месеца да бъде..
Дълго чаканият мащабен ремонт и възстановяване на оригиналния вид и функции на сградата на Централни хали в София вече приключи. Първите посетители ще могат да влязат и пазаруват там на 23 май. Това съобщават за БНР представители на веригата..
В Археологическия музей в Бургас (бул. "Алеко Богориди" 21) се откри изложбата "Панагюрското златно съкровище". Музейното копие на най-прочутото българско съкровище наскоро се завърна от гостуване в Дубай и вече е експонирано в зала "Трезор" на..
В събота минималните температури в страната ще са между 8° и 13°, в София 10°. Сутринта в котловините ще има мъгли. През деня ще е слънчево. След обяд..
В "България днес" на 17 май ще разберем как се изгражда едно българско неделно училище зад граница, от идеята до реализацията й. За това разговаряме с Мира..
За 20-и път София се присъединява към "Европейската нощ на музеите". Инициативата се организира от Френския институт в България, Министерството на..