Следизборни процеси в партиите водят към промени в политическия живот

Снимка: dnevnik.bg

Резултатите от изборите за Европейски парламент, проведени на 26 май, още са обект на анализи, но вече се вижда, че основните участници в тях поемат курс към сериозни трансформации.

Предизвестените от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов промени в партията още не са се развили докрай. Оттеглянето на Цветан Цветанов, смятан доскоро за втора най-силна фигура в управляващата партия, е обаче предпоставка за рокади не само в структурите на партията, но също в нейната парламентарна група и дори в правителството. Според водещи социолози, въпреки изборната победа на ГЕРБ, Борисов няма да може да удържи позициите си без промени в правителството и в разпределението на ключови партийни постове.

Промени предстоят и в коалиционния партньор на ГЕРБ – Обединените патриоти. Отношенията между трите формации, които съставят тази коалиция – ВМРО, "Атака" и НФСБ, бяха обтегнати още преди изборите, но сега от ВМРО не крият, че на дневен ред е не само изясняване на отношенията, но и въпросът за състава на коалицията, а дори и този за самото й съществуване. Трите формации можели да подпишат самостоятелни споразумения с ГЕРБ. Имало и опция коалицията им да се редуцира и до двупартийния формат Патриотичен фронт, с който ВМРО и НФСБ участваха в предишния парламент. И двата варианта предполагат съответни промени в действащото коалиционно споразумение между ГЕРБ и Обединените патриоти. То не само регламентира структурата на управляващата коалиция в законодателната и изпълнителната власт, но и начина за взимане на решения. Независимо дали пълен или частичен, един разпад на коалицията Обединени патриоти предполага също трансформиране на нейната парламентарна група. Гласовете на тази група в сегашния й състав, заедно с тези на ГЕРБ /27+95/ осигуряват на управляващата коалиция само един глас повече от минимума гласове /121/ необходими за абсолютно мнозинство.

Тази нова ситуация в управляващата коалиция след изборите дава на ДПС възможност да се върне към добре познатата му от миналото роля на балансъор във политическия живот на България. Както ГЕРБ, ДПС също не иска предсрочни избори, но иска - както висш негов представител потвърди в неделя пред БНР, експертно правителство в рамките на мандата на сегашния парламент.

За разлика от ДПС, извънпарламентарното обединение „Демократична България“, което зае пета позиция на евроизборите и претендира да е естествен гравитационен център на демократичното пространство в страната, предрича предсрочни избори до няколко месеца. За местните избори през есента то ще търси партньорства на локалната политическа сцена. Подготовка за местни избори предприема и СДС, но отново в съюз с ГЕРБ. Ако за евровота СДС и "Демократична България" бяха се явили в коалиция, а не разделени, класическото дясно политическо пространство на България можеше да постигне в новия Европейски парламент два или три мандата. Очевидно е обаче, че и до местните избори обединяване на десните няма да има.

Изправена пред извънреден конгрес в средата на юни, свикан за избиране на ново ръководство, БСП засега е съсредоточена във вътрешните си проблеми. Председателят на партията в оставка Корнелия Нинова твърди, че с вота си на изборите за Европейски парламент българите са казали на всички партии "Не ви харесваме еднакво". По-важни обаче ще са изводите и ориентацията на БСП след избора на новото й ръководство. Наблюдатели, близки до самата партия коментират, че освен да реши вътрешните си проблеми, тя трябва да възстанови и диалога си с останалите политически сили, защото не може да продължава да е изолирана и да бъде една против всички.