Изложба в Националната библиотека откри Седмицата на Албания в България

По инициатива на Посолството на Република Албания в София, в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ беше открита изложба, посветена на най-почитания герой на албанския народ Георги Кастриоти Скендербег.

С днешното събитие ние заедно отбелязваме 105-та годишнина от установяването на дипломатическите отношения между нашите две страни през 1914 година – каза при откриването на изложбата д-р Красимира Александрова – директор на Националната библиотека. – Това е и повод да припомним, че преди 26 години, през 1993 година, те бяха подкрепени от подписания договор за приятелство и сътрудничество между България и Албания. Документи, съхранявани във фондовете на Националната библиотека, свидетелстват, че контактите между нашите 2 народа са активни и реални през годините. България е подкрепила албанското просветно и национално-освободително движение чрез активната дейност на първата имигрантска албанска печатница в София, наречена „Напредък“ и основана в края на 19 век. В библиотечната колекция на Българския исторически архив се съхранява и фондът на Сребрен Попдимитров – организатор на българското просветно дело в Албания. В него се пазят множество архивни материали и официална документация на албански институции – обясни д-р Александрова.

Идейният център в експозицията е поставен върху голямата поема „Скендербей“ на Григор Пърличев (1860г.), написана на катаревуса (архаизирана форма на новогръцки език). Интерес представлява най-ранната и пълна биография на Георги Кастриоти Скендербег, написана от католическия проповедник и историк Марин Барлети, която се пази в Националната библиотека – копието е отпечатано на латински език в Страсбург през 1537 година.

Старопечатни книги са на италиански, френски и немски език, описващи живота и подвизите на героя, стихове на Джордж Байрон, Хенри Лонгфелоу, Иван Франко, народни песни, както и исторически изследвания на различни специалисти, занимавали се с проучване на живота на Скендербег, намират своето място в изложбата.

Миналата година се навършиха 550 години от смъртта на Георги Кастриоти Скендербег и тази годишнина беше отбелязана и в някои други съседни на Албания страни. Благодарение на усилията на посланик Доника Ходжа тази дата с малко закъснение се отбелязва и в България – каза доц. д-р Георги Николов от Историческия факултет на Софийския университет, който беше поканен за да представи живота и делото на албанския национален герой, добре познат на българската историография заради непосредствените връзки и обща историческа съдба на нашите два народа.

Факт е, че Скендербег се ражда през 1405 година като православен християнин, насила приел исляма, а сам избрал католицизма за свое изповедание. През 1425 година баща му Гьон Кастриоти претърпял поражение от османците и трябвало да изпрати своите синове Станиша, Константин и Георги като заложници при султана. Там Георги получил името Ескендер – арабизирана форма на Александър. Неговите братя и сестри носели имената Рапуш, Влайка, Ела, а майка му се наричала Войсава – едно свидетелство за близостта на българи и албанци в албанските земи. В еничарския корпус Скендербег бързо се издига до субаши на областта Круя, а малко по-късно и санджакбей на Дебър. През 1443 г., по времето на похода на Януш Хунияди, той използва поражението на османците, отцепва се от тях и се завръща в бащиния си край – в Круя, където до смъртта си, на 17 януари 1468 година, се бори за свободата на албанските земи.

Името на Кастриоти Скендербег става легенда не само за албанците. Той е прославен в стихове и песни от европейските творци. Дуо „Колаж“ (Нона Кръстникова – сопран и Мария Русева – пиано) изпълни ария от операта на Антонио Вивалди – „Скандербег“, която достига до наши дни с пълния текст на либретото и само с част от партитурата си.

Предстои още едно събитие, свързано с Албания – експозицията в НИМ„Здравей, името ми е Тирана“. Стари снимки от балканската столица ще покажат развитието на града във времето. Двете събития са част от Седмицата на Албания в София, с която албанското посолство отбелязва годишнината от установяването на дипломатическите отношения между двете държави.

Снимки: Йорданка Иванова