КРИЛАТА ПОМОЩ

ОТНОВО В ЕФИРА НА РАДИО ВАРНА! ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА РАДИОПИЕСА, излъчена на 26.12.1938г. от НАЙ-СТАРАТА ЕЛЕКТРОННА МЕДИЯ У НАС!

КРИЛАТА ПОМОЩ

Пиеса в три картини, получила първа награда от Дирекцията по въздухоплаването 

Постановка от цикъла “Чуваш ли театъра?”. Този проект е част от кандидатурата на Варна за европейска столица на културата през 2019 година и се подкрепя от Програмата за творчески проекти на Община Варна.

Автори: Ангел Каралийчев и Матвей Вълев

Адаптация и режисура: Христо Христов

Действащи лица:

СТАНОЙ (телефонист в мина “Орлово гнездо”)

БОГДАН (машинист в същата мина)

ПЕТЪР (минен надзирател)

РАДКО (негово дете)

СТАРЕЦ

МИНЬОР

НАЧАЛНИК НА ЛЕТИЩЕ, майор-летец

ТЕЛЕФОНИСТ НА ЛЕТИЩЕ

ТЕЛЕГРАФИСТ НА ЛЕТИЩЕ

АНДРЕЕВ, капитан-летец

КОМАНДИР НА ПОЖАРНА КОМАНДА

ВОДАЧ НА СПАСИТЕЛНА КОМАНДА

ЛЕТЦИ

ПОЖАРНИКАРИ

СПАСИТЕЛНА КОМАНДА

МИНЬОРИ

Актьорски състав:

Христо Христов

Стоян Радев

Пламен Димитров

Деца и юноши от театралните школи, ръководени от Христо Христов и Стоян Радев

Радио Варна възстанови първата българска оригинална радиопиеса. Написана е за конкурса на сп. “Летец”, обявен през 1937г., отличена е с първа награда от тогавашната Дирекция “Въздухоплаване” и е излъчена в ефир на 26.12.1938г. от Радио Варна. Позната е и със заглавието “Великденска вечер”.

Факти около постановката публикува и Виолета Тончева в книгата за историята на Радио Варна, “Традицията задължава”: Ето как Радио Варна поставя началото на българския радиотеатър, което пък става повод за раждането и на първата българска радиотеатрална рецензия. Нейният автор е не друг, а младият тогава, станал по-късно световноизвестен интелектуалец, невероятният творец и поет на словото, Петър Увалиев. Публикацията във в. “Слово” от 02.01.1939 г. е озаглавена “Първа българска радиопиеса”: “Доста назад бяхме останали, докато съседите ни разпръсваха ред радиопиеси, ние не вършехме нищо в тази област. Отличното ръководство на нашите предаватели като че ли се чувстваше възпрепятствано в стремежите си да постигне нещо в тази посока, от незаинтересоваността и на писателите, и на актьорите ни. Затова особена похвала заслужават авторите на първата радиопиеса “Крилата помощ”, предадена на 26.12.1938 г. от варненското студио и артистите, които я изпълниха, и хората около редакцията на списание “Летец”, по чийто почин беше написана пиесата.” “В самия сюжет има нещо - пише още Увалиев, - което тласка въображението на слушателя да си представи това, за което му се говори: пожар избухва в една мина и спасителната команда от Перник прелита със самолети до бреговете на Черно море, за да спаси работниците, затрупани в мината. Има нещо наистина величаво в този полет и въображението може да си го представи по-внушителен от каквото и да е негово изображение, стига само да бъде добре насочвано от гласа, който излиза из високоговорителя.” За подробностите около пределно документалния подход, с който е създадена пиесата, отново се връщаме при проф. Веселин Димитров: “Макар и да не са наречени с истинските им имена, героите са документални - директорът на мини “Перник”, началникът на летище “Божурище”, реални са и географските обекти - Перник, Ямбол, Бургас, Казанлък. Съзнателно търсен от Вълев и Каралийчев или не, този похват е много “като за радио”. Той отговаря на природата на радиодокументалистиката. Никак няма да е прекалено да кажем, че с тази си документалност (вкл. с възпроизвеждането на телефонни разговори и други ефекти) тази радиопиеса може да бъде сравнена с христоматийната емисия на Орсън Уелс “Марсианците нападат Земята”, реализирана в Америка чрез радиото тъкмо по същото време.”