Художникът Стоян Цанев: Какво ще се получи от една картина, знае само Онзи горе...

Художникът Стоян Цанев представи във Варна 19 нови абстрактни платна, рисувани миналата година. Цветовата гама не е от значение, макар че се наблюдава разнообразие в спектъра. Важен е жестът, който не е самоцелен, а е рефлексия от наблюдаването на живота и природата около нас. Но - при него няма наподобяване на обект или предмет, няма образи и сюжети; ако нещо в процеса на работа придобие конкретни измерения, той веднага го маха.

Най-трудният момент е художникът да поставя заглавия на картини, които не напомнят на нищо конкретно, обяснява Стоян Цанев. В тази експозиция, например, ще видим „Дневник на едно пътуване”, „Предчувствие”, „Предсказание”, „Видение”, „Послание”, „Равноденствие”, „Пролет в Лъка”, „Краят на лятото”, „Плик”, „Кръг”, „Знак”, „Корида”, „Привечер”, „Нощ”... Можем да си нафантазираме собствени истории, ползвайки за жалони думите в наименованията на платната.

В своето изкуство авторът изповядва философията на минимализма, при която малкото значи много, а материята се стреми единствено към същината - без излишества и без компромиси. Така пулсират неговите артистични светове, които според проф. Десислава Минчева са „еманация на духовни и интелектуални вътрешни състояния, без разказ и конкретика…. Режисурата на картинното пространство при Стоян Цанев не е математика, а висша артистична дисциплина.“

Бавно ли се получават картините на Стоян Цанев?

Това е Божа работа - правя ги, докато станат, понякога стават бързо, друг път отнема много време. Смятам, че картината е завършена, когато не мога да добавя нищо към нея, нито пък да отнема. Защото моят процес е: аз слагам, но после отнемам от картината, за да остане само това, което трябва. С течение на времето отнемането става все повече и някой ден сигурно ще остане само една мазка с четката и един гол подпис...

Първичната сила на живота диша в платната на художника, но е нужна тънка сетивност, за да уловите това дихание. Защото в голямото изкуство винаги има тишина, поне Стоян Цанев така го разбира.