Икономистът Стоян Панчев: "Българската пенсионна система е фалирала, но никой няма смелост да го признае"

По голямата част от осигуровките които отиват за пенсии не се заделят, не се спестяват- те отиват веднага за плащането на сегашните пенсии. Единственото което се заделя е това което отива частните пенсионни фондове. В момента ако сте от трета категория труд, 18.8% от вашите доходи отиват за пенсия, като 5% се спестяват, останалите отиват за заплащането на пенсиите на сегашните пенсионери. Това каза в предаването "Позиция" икономистът и председател на Либертарианското общество у нас Стоян Панчев

С.П. Дори в момента това което влиза като приходи в държавното обществено осигуряване покрива само половината от разходите, т.е. това което влиза от осигуровки, не покрива дори сегашните пенсии, които може да се съгласим, не са високи. И които се раздават на пенсионерите при една относително добра демографска ситуация, която ще е е драматично променена в бъдеще. Моята теза произлиза от това, че не се спестява нищо. На второ място, че дори сега системата е фалирала, защото покрива половината от разходите, останалото се покрива от други данъци. И на трето място това което се вижда от бъдещите прогнози, включително на НОИ, че ще имаме много повече пенсионери и много по малко работещи в следващите 20 години. Една комбинация от фактори, които не могат да ви наведат на мисълта, че в следващите години, пенсиите ако не са изчезнали, то със сигурност няма да са адекватни на това което хората ще очакват като доход който да подсигури старините им.

Водещ: Разбираема е вашата теза. Има ли изход от една такава ситуация и понеже сега сме в предизборна битка, отделят ли внимание партиите и политиците на този проблем в платформите си и честни ли са с избирателите? Или напротив, заблуждават гласоподавателя?

С. П. Те не само заблуждават ако четем програмите им, но всъщност голяма част от тях обещават едно незабавно увеличение на пенсиите, което е изключително трудно изпълнимо, освен ако не се взимат допълнително дългове или скок на данъчното облагане.  Просто това което ни се обещава в момента е увеличение на пенсиите и игнориране на проблемите. Нито един политик няма да признае че пенсионната система е в драматично състояние, защото диапазонът който интересува политиците е от 4-5 години, а кризата ще ни е удари след 20 години примерно. Т.е. нямат стимул за решаването им.

Първата стъпка за намиране на изход е да се признае самият проблем, че съществува- публично да се каже че го има и ни очаква в бъдещето. Че сегашните работещи млади, ще изпаднат в ситуация в която няма да имат пенсия или ще е изключително неадекватна ако нещо не се направи по въпроса. На последно най трудния момент е да се постигне обществения консенсус. От една страна може да кажем, че сегашните работещи трябва да започнат да спестяват. В същото време, ако почнат да спестяват например с по голямата част от осигуровките си и тези 18.8% влизат по лични партиди, в частни фондове или всеки спестява както намери добре, ние ще оставим сегашните пенсионери пред сериозен проблем. И тук стигаме до обществения консенсус, да се обясни на младите хора, вместо да се лъжат, че част от пенсионната осигуровка е данък и това е данък за пенсиите на техните баби, дядовци, майки и бащи. А с останалата възможно най голяма, да им се даде възможност те да спестяват. Да престане да се нарича осигуровка, а данък пенсии с който се покриват пенсиите на сегашните пенсионери с някаква по голяма част от сегашната която се спестява по втория стълб и хората да имат по голяма  възможност да натрупват за бъдещето си сами пари. И в същото време да им се каже, че това едва ли ще бъде също достатъчно и трябва да търсят трети начин, алтернативен начин да спестяват. Недвижимо имущество, собствена банкова сметка... защото истината е, че тази система няма да ги осигурява.

Водещ: Очевидно, по вашите думи, бъдещето пред младите няма да е розово, макар сега, двадесет годишните да не се замислят, но хора с двадесет години над тази база, започват да преценяват, че остаряването е свързано със здравето и разходите по него, с това, че не може да се предвидят социални и климатичните промени, които ще направят животът ни по несигурен и ще ни поставят в друга ситуация в края на работния житейски цикъл. Какъв е изходът?

С.П: Изходът е да се внимава и следи. Един от големите проблеми на социалната държава като конструкция е, че казва на човека, че няма ангажимент към своето бъдеще и държавата е поела този ангажимент. Да не влизаме в морален спор, но е факт, че не винаги държавата може, дори да иска, може да се грижи за теб. Голяма част от държавата, са други хора, които не могат да предвидят накъде ще върви света, държавата се представлява от политици които имат кратък диапазон на интерес. Човек трябва да внимава за личния си интерес, за това дали е адекватен на пазара на труда, дали спестява. Защто истината е, че преди възникването на социална държава, хората са спестявали ,имало е най различни схеми, включително и в България са осигурявали сами бъдещето си. Въпросът е, хората да осъзнаят тази нужда.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.