Кметът на Аксаково: "Имаме уникално разположение и лоша инфраструктура за създаване на „Зона за иновации и развитие“

„Изграждането на бизнес зоната обхващаща общините Девня, Белослав, Аксаково и Варна ще е по трудно, защото липсват така наречените общински или държавни терени, които да са на едно място, като цялостна площ”- това каза в предаването Позиция кмета на община Аксаково Атанас Стоилов по повод проект за създаване на „Зона за иновации и развитие – Варна“. „Повечето земи са частни и ще е необходимо комасиране или събиране на едно място на повече участъци, след това промяна на статута, съобразяване с общите устройствени планове на четирите общини- допълни Стоилов:

Атанас Стоилов: „Мисля, че е необходимо да създадем някакво начало, управляващ орган, който да направи стратегия как да как да започнем. Защото в момента това което говорим е малко хаотично в пространството. Това което сме решили е, абсолютно всяка община да направи един отчет, анализ на териториите които има около тази част около Варненското езеро и след това да седнем и да решим да действаме като следваща стъпка. На първо време е необходимо да изградим инфраструктура около тази зона- крайезерния път, отбивките които има край автомагистралата и стария път Варна- София, отваряне на магистралата до Игнатиево, защото това според мен е стратегически участък. По този начин мисля, ще дадем едно добро начало. „

Това което сме направили като анализи с кметовете в областта и с предния областен управител е това, че региона изостава от страна на инвестиции. По инициатива от преди нова година на кмета на Варна тръгна идея да направим бизнес зона, като обединим първите четири общини около Варенското езеро като даденост за привличане на инвестиции, бизнес и иновации съответно, да се използват даденостите които Варна има като университетски град.

Според кмета на Аксаково, ще бъде използван опита на Пловдив и София и зоните които се развиват около тях: Оказва, че те са в по малки населени места, независимо, че се води бизнес зона Пловдив тя е разположена основно в общините Родопа и Марица. Тъй като в по малките общини данъците като цяло са по ниски и обикновено големите фирми избират тези места, по близо до големия град. Единият от проблемите с който се сблъскваме през годините е лошата инфраструктура. От там тръгнахме, че това обединени което правим е, да използваме уникалното местоположение, наличието на второто по големите летище в България, наличието на две пристанища, Варна Запад и Варна Изток, фериботен комплекс, автомагистралата която преминава.

Това което сподели кмета на Община Варна г-н Портних, че му е трудно да покаже свободни терени на евентуални инвеститори, които пък в наличност имаме в по малките общини, които са в близост до Варна. Идеята е, точно тази зона, да я конструираме и да показваме независимо на какъв бизнес

Атанас Стоилов: Това което сподели кмета на Община Варна г-н Портних, че му е трудно да покаже свободни терени на евентуални инвеститори, които пък в наличност имаме в по малките общини, които са в близост до Варна. Идеята е, точно тази зона, да я конструираме и да показваме независимо на какъв бизнес

В инфраструктурно отношение Варна се промени тотално, но това което виждаме като икономика ме притеснява. Няма заводи, предприятия, нещо което да произвежда. Има 6 университета, благодарение на активната работа на техните ръководства са привлечени страшно много студенти, благодарение на което пък градът живее добре. Има няколко IT компании, няколко кол центъра. Когато бях в посолството на Германия, за да видя какви инвеститори има на територията на варненска област се оказа, че най големият инвеститор е „Фрапорт” като концесионер на летище Варна. Реално няма завод както е в бизнес зона Пловдив големи компании от Австрия, Германия, които са част от концерните „Мерцедес”, БМВ, които произвеждат врати, прозорци, електроника или електрическо оборудване. Мисля, че това е целта ни и като „бизнес зона”. Оказва се, че в последно време има само няколко фирми при нас които произвеждат- едната за наша радост е на територията на Аксаково, в бизнес зоната около града, но това са така наречените не средни, а дори малки фамилни фирми които все още добре работят. Но и те изпитват трудност, защото се оказва, че няма добре квалифицирани специалисти. Което ни отвежда до приоритетите в образованието. Ако едно време в ТУ Варна излизаха на година към стотина които завършваха студена обработка студена обработка металорежещи машини в момента има 7 или 8 души които учат това нещо. И се оказва, че след време няма достатъчно специалисти които да работят в тези бизнес зони.

Това са реалните проблеми и трябва да се казват на глас, конкретно и да се търси решение иначе тъпчем на едно място и само си говорим. И и в крайна сметка както не се случва децентрализацията, така не се случва и бизнеса в България.