Операта "Травиата" от Джузепе Верди на Основна сцена

24 април, понеделник, 19.00 часа, Основна сцена

"Травиата" от Джузепе Верди, опера в три действия (4 картини)

Либрето – Франческо Мария Пиаве по “Дамата с камелиите”на Александър Дюма-син
Диригент-постановчик Борислав Иванов
Режисьор, сценограф и художник на костюмите Кузман Попов
Диригент на хора Стефан Бояджиев
Балетмайстор Желка Табакова
ВИОЛЕТА ВАЛЕРИ - сопран
ФЛОРА БЕРВУА, нейна приятелка - сопран
АНИНА, камериерка на Виолета - мецосопран
АЛФРЕД ЖЕРМОН - тенор
ЖОРЖ ЖЕРМОН, негов баща - баритон
ВИКОНТ ГАСТОН ДЬО ЛЕТОРИЕР - тенор
БАРОН ДЮФОЛ - баритон
МАРКИЗ Д`ОБИНИ, приятел на Флора - бас
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - бас
ЖОЗЕФ, прислужник на Виолета - тенор
Приятели на Виолета и Флора, гости, маски, слуги и др.

Действието се развива в Париж и околностите му, средата на XIX век.
Режисьорът Кузман Попов: Парадоксът „Травиата”

Историята на Виолета Валери е така точно психологически мотивирана и дотолкова жизнено правдива за собственото й историческо време, че от един момент нататък тя престава реално да съществува, издига се до пиедестала на една трагична любовна поема или на една сценична балада, до един модел на живот, в който конкретността е равнозначна на обобщение и символ.

Мари Дюплеси, Маргарита Готие, Джузепина Стрепони или Виолета Валери – има ли значение коя? – разказът е за тази, която нарича сама себе си «Травиата», тоест дерайлиралата, отклонената от правия път, но която таи дълбоко в сърцето си «блян нежен за щастие». Разказът е за една нощна пеперуда, белязана от смъртта, която сред шумния възторг от покорения Париж мечтае за истинска любов, давайки си сметка, че това е «Безумие!». И избира безумието! Парадокс...

Крахът на илюзията не закъснява. Островът на любовта е химера. Верността – може би мираж. Щастието е кратък миг. «Безпътната» няма право да обича и прави саможертвата – втори парадокс...
Връщане към «светския» живот. Бал – псевдоциганки, псевдоматадори, псевдогадателки. Лавината се заражда в абсурдността на този псевдоспектакъл. Тя помита всичко, което е проява с истинска стойност. Сред фалша истината изглежда с измамен блясък. Може ли да има по-голям парадокс?

Да! Сама, изоставена, преминала през пролетта на първа картина, през лятото и есента на втора и трета, до зимата на едно човешко съществуване в четвърта картина, Виолета стига до осъзнаването на красивата самоизмама, че може по друг начин да се живее, стига до последния удар, който й нанася животът и умира в мига, когато щастието може би отново би било възможно...
И все пак – парадокс ли е да можеш да избягаш от себе си, за да намериш себе си? Парадоксално ли е единството, в което началото и краят, «възходът» и «падението» са вплетени едно в друго? Фасада на богатството и любовта? Блян нежен за щастие? Красива самоизмама?! Животът е миг, истинското щастие – още по-кратък миг, но миг, който ни прави по-добри. (Тезата е на Верди – «Любовта прави хората по-възвишени!»)
И все пак, наистина е парадокс и наистина е жестоко да виним и «този малък свят» разрушен, разпродаден... едно легло... един стол... отнякъде струи светлина... отнякъде нахлуват маските на карнавала... и следва краят... краят на едно «Безумие!» Мелодрама? Възможно.