Пратеникът на БНР в Турция Мариян Карагьозов: "Южната ни съседка е дълбоко разделена след референдума"

Специалният пратеник на БНР за референдума в Турция- Мариян Карагьозов:

Сред основните промени в Конституцията са отпадането на поста министър председател, президентът ще съчетава тази функция. Намаляват се някои правомощия на турския парламент, въпреки, че депутатите се увеличават от 550 на 600. Намалява е възрастта на която гражданин може да се избира член на народното събрание от 25 на 18 години. По важното е, че отпада функцията на парламентарния контрол.

Водещ: До какво ще доведат тези промени, това концентриране на власт в ръцете на Ердоган, дали и към този момент тя не беше достатъчна да се справи със своите опоненти, да подмени голяма част от съдиите, прокурорите, дори военни?

М. К. Безспорно фигурата на президента Реджеп Ердоган, беше силната фигура в турския политически живот от 2002-ра година насам. Той изгради едно трайно политическо наследство, което често пъти е сравнявано с това на Мустафа Кемал Ататюрк. Правят се оценки, че след основателя и пръв президент на турската република, Ердоган е вторият политик, най трайно маркирал и белязал съвременна Турция.

Водещ: Ердоган се справи с няколко свои опоненти по време на своето управление. С Фетхуллах Гюлен който дълго време беше негов приятел и пътеводна светлина. Имаше проблеми и със своя министър председател Ахмет Давутоглу, чието премахване премина безболезнено, без особени трусове във власт, въпреки, че фигурата на Давутоглу беше влиятелна, неслучайна. Т.е. Ердоган има инстинкт за политическо оцеляване?

М. К. Можем всъщност да кажем, че първите битки които Ердоган проведе бяха срещу военните срещу цивилната бюрокрация. Това бяха неговите най важни и тежки политически сблъсъци. Властта на военните постепенно беше ограничена в първите два мандата на управлението на Партията на справедливостта и развитието от 2002-2007 и 2007 до 20011-та. Тогава за пръв път през 2004 та беше назначен цивилен за председател на могъщата институция Съвет за национална сигурност.

Ердоган и Партията на справедливостта и развитието провеждаха ускорена проевропейска интеграция и всъщност поставянето на военните под контрола на избраните чрез избори власти беше важна от пътя на Турция към ЕС. Впоследствие дойдоха и двата големи процеса „Eргенекон” и „Чук” за конспирация и опити за държавен преврат. С тях също беше нанесен силен удар срещу противниците на Ердоган. След това имаше и един процес на укротяване на до този момент доста силната съдебна власт. Тя наистина беше в един модел който не се вписва в европейските ценности. Много често тя се намесваше пряко политически. Това постепенно се промени и съдебната система беше поставена под своего рода контрол.

Водещ: Без съмнение Турция е разделена- политически, географски, социално, културно, образователен ценз- все по дълбока ли ще става пропастта между отделни слоеве на населението и може ли това да доведе до гражданска война каквато е имало в близкото минало на южната ни съседка?

М.К. Мисля, че това са твърде отиващи надалеч прогнози и предположения. Наистина е факт очертаващото се разделение. Например крайбрежните райони по егейското и средиземноморско крайбрежие които са силно свързани с туризма като отрасъл и поминък. Гласуваха твърдо против предлаганите промени в Конституцията, докато централния Анадол, вътрешността на страната, където населението е по консервативно гласува в подкрепа на предложените промени. В големите градове имаше големи разлики. Някои истанбулски и анкарски квартали демонстрираха много висока подкрепа за една от двете опции. Въпреки че като цяло резултатът в двата града изглежда изравнен, с лек превес 2 на сто в Истанбул и 1% в Анкара за отговора НЕ. Вътре в тези огромни мегаполиси има големи разлики. Нека да не забравяме, че в Истанбул гласуваха 10 милиона турски граждани, близо 1/5 от имащите право да гласуват на референдума.