Д-р Радослав Минков: Не е страшно, че бяха въведени отпечатъци. Страшното е, че се налага да бъдат въвеждани!

Д-р Радослав Минков е познато име на варненци- шест години беше управител на СБАГАЛ „Проф. др. Д. Стаматов“. Известна като АГ болница. Преди година и половина беше освободен от поста от Общински съвет Варна. Без обяснения и без изслушване. Въпреки, че общинското здравно заведение беше на печалба. Д-р Радослав Минков замина за Германия, от където беше дошъл преди седем години, за да оглави АГ Варна. За приликите и разликите в немското и българското здравеопазване говорим с д-р Минков в предаването "Позиция":

В момента работя в Германия, т.е. това е вече година и половина, толкова време измина откакто бях освободен от длъжността, която заемах в общинската болница по акушерство и гинекология във Варна и се върнах там от където дойдох 2010 година, в Германия.

За хората, които не знаят, може би трябва да поясните с какво се занимавате там. Предполагам нещо свързано със специалността - акушерство?

Да, работя като акушер-гинеколог на висша позиция, както и преди, като специалност- оперирам, лекувам и получавам голяма заплата.

За приликите и разликите, вероятно приликите няма да са много, разликите- ето вече споменахме заплатата. Но ще говорим и за условията и финансирането, за здравните каси.

Колкото и странно да е наистина, основната разлика е в заплащането на труда на лекарите, на труда на медицинските работници и заплащане на медицинската дейност от здравната каса- там са няколко, за разлика от Германия. Аз забелязвам обаче и много прилики които ще обясня. Първо, разликата в заплащането е огромна, един лекар специалист с десет години стаж може да получи брутна заплата от над 10 хиляди евро заедно с дежурствата- чисто 6 000. Няма как да се сравнява с 400 до 500 евро у нас.

 Ако човек има здравна осигуровка в Германия плаща ли допълнително, както много често се случва в България?

Не, не, не. За нищо не плаща. Но в България няма пари, разбирате ли, основния проблем е, че няма пари. Аз много пъти съм казвал, че въпреки, че няма пари, по едно по оптимално и централизирано управление и адекватен контрол и най вече назначаване на адекватни управители на здравните заведения, може да се достигне един оптимум който може да се доближи до нивото на здравеопазване от преди 20-30 години, когато все още се оказваше адекватно здравно обслужване на населението. Не трябва да се забравя, че в България постоянно никнат нови болници, и страната ни е на челно място наброй болници на глава от населението.

Малко като с университетите. И всички тези нови частни болници разчитат на Здравната каса?

Да, на Здравната каса, но и допълнително заплащане, като частни болници. Но те правят един подбор на пациентите, които по добре се заплащат от Здравната каса и с по малко разходи. Тежките случаи отиват в държавните и общински болници. Контролът който се осъществява от Здравната каса е доста скъп. За да се контролира изразходването на средствата от Здравната каса се дават много пари и заплати за издръжка на една армия от контрольори от касата. Това нещо съм го дискутирал с бивши министри навремето. Казвал съм, че бъдещето на специализирането болници е обречено. За да функционират трябва да имат много договори и помощ от многопрофилните болници което е много разход и средства. Разходи за администрация, специалисти, допълнително обслужване. Това ме попитаха- „Добре де докторе, ти си шеф на специализирана болница. Ти говориш, че те не са функционални, от гледна точка на края на финансовия резултат. Ти все едно говориш срещу своята длъжност и пост”. Да, естествено, стоя тук за да си върша работата. Дошъл съм от чужбина, където съм получавал повече пари и имам безпристрастен поглед. Аз си изказах мнението относно това, че най накрая в тази държава трябва да бъде извършено едно централизиране на болниците. Когато болниците не са разпръснати, т.е. един град от половин милион има десет болници, може прекрасно да се справи и с три. Спестяват се пари за администрация, поддръжка, за всякакви други разходи. Естествено, тогава някой може би ще каже, че се намалява конкуренцията. Но каква конкуренция е това, да се намират пациенти по всякакъв начин, само и само да се изкарат пари от здравната каса. Каква е целта на Здравната каса? Контролират се клиничните пътеки, за да се намери основание да се каже- тази клинична пътека не е адекватна, т.е. този човек не е трябвало да лежи в болницата и ние не трябва да платим за него. Т.е. те гледат да спестят пари на Здравната каса, защото няма пари.

Може би ще останат населени места, които няма да имат здравни заведения, както примерно в Провадия затвориха болницата. Но за това си има екипи на Спешна медицинска помощ, които при добра организация, при малко повече екипи, много бързо разстояние 50 км може да се измине за 20-30 минути и да бъде настанен в една голяма многопрофилна болница, където може да бъде извършено компетентно и обстойно обслужване, каквото би трябвало да бъде, за да излезе жив и здрав от нея. А не с неистови усилия, да се мъчим да запазим една малка болница в периферията, там да се приема един пациент и понеже болнцата е на загуба, общината постоянно да се принуждава да дофинансира. Понеже е на загуба и няма възможност да даде достатъчно пари на персонала и там остават или некомпетентни или възрастни хора, които също не могат да помогнат адекватно според мен. И накрая пациента пак се оказва в голямата многопрофилна болница, но загубите по веригата вече са натрупани.

Прекъсвам ви, в търсенето на паралел между немското и българско здравеопазване, за да ви попитам, как в Германия се осъществява този контрол на Здравната каса, така, че да няма злоупотреби?

На първо място, не трябва да забравяме един основен фактор. Винаги съм казвал, че колкото по на север отиваме, толкова по съвестни хора живеят и работят. На един южен човек, не може да се разчита толкова много съвестен в работата си и усвояването на средства.

Т.е. манталитета е важен?

Важен е, възпитанието също. И от там фактът че там хората не са склонни да усвояват неправомерно средства.

Добре, сега обаче ще ви попитам нещо което може да ви засегне, но нямам предвид вас. Мисълта ми е, че в Германия също изпитват недостиг на кадри и все по южни хора лекари и доктори отиват да работят на север. Как те не компрометират системата?

Не я компрометират поради факта, че... да вземем като пример България? Кой си заминава от държавата? За всички е ясно, че тази страна се превърна в страна управлявани от некомпетентни хора, обвързани в шуробаджанашки, роднински и политически връзки. Т.е. нормалните хора бягат от тази страна. Кога един човек може да работи такава специалност в чужбина? Първо, той трябва да има достатъчно интелект да научи чужд език. Второ, за да отиде да работи зад граница, трябва да е пожелан там, т.е. трябва да има желана професия за която също е необходим интелект, за да завършиш и дипломираш по тази професия. И трето, дори да имаш диплома, защото в днешно време много хора получават дипломи за висше образование, трябва наистина да може да си вършиш работата по специалността- много хора с дипломи за заминавали за чужбина, но са се връщали защото са некомпетентни. Т.е. когато един човек е съвкупност от качества, това означава, че е качествен, той по скоро се доближава до северния, отколкото до южния манталитет.

Добре, но възниква друг въпрос, отново свързан с контрол. Има я тезата, че когато човек знае, че ако престъпи закона някой ще го санкционира, то той не си позволява да го нарушава. Казват, че когато германци дойдат в България на почивка и останат по дълго, възприемат нашите навици, защото тук няма контрол.

Да, точно така е. Това е друга голяма тема. Това което казахте е много вярно. За пръв път бях в Германия по време на специализацията си 2003-та, значи минали са 13-14 години. Има огромна разлика. С настъпването на южните хора в тази страна, там също се променят нещата. За съжаление. Защото явно внасяме това аморално поведение. Все още има някакъв контрол, но не е както преди. Парите които се даваха навремето от здравната каса за една клинична пътека, например цезарово сечение- интересното е, че за времето в което съм отсъствал, около 6 години почти не са се променили. Т.е. тяхната здравна каса също изпитва огромни проблеми. Защото тази държава, а и други западни държави, винаги са имали пари да обслужват здравните нужди на населението си. Но в последните години явно, твърде много хора отидоха в тази страна, включително мигрантите преди няколко години, които получават здравна осигуровка без да работят, като социално слаби.

В България това е един от основните проблеми – 2 милиона плащат здравни осигуровки, 6 милиона не плащат. В една Германия, в която се стига до ситуация, в която социално слаби не плащат здравни осигуровки, ползват ли целия набор от здравни услуги там?

Стигнахме до същината на разговора. Сега ще ви кажа какво се случва и какво трябва да се направи. Това което става тук, започва и там. За шестте години в Германия, заплатите на лекарите са променени, те растат. Никой не си позволява да не увеличава парите на хората които отговарят за здравето на останалите и човешкия живот. Но цената която плащат за определен вид , дейност, операция да кажем, почти не е мръднала. Защото на държавата се налага социално да помага, включително и чрез здравни осигуровки на хора които не работят. Както у нас, за малцинствата или безработните. След като имаме една определена сума, която е постъпила в бюджета на една западна държава тази година, следващата година сумата е същата, но хората са повече- и тогава парите на глава от населението става по малка, защото социално слабите са повече. Естествено в Германия няма да тръгнат като в България да теглят и заеми. И там вместо да се увеличи клиничната пътека, цената се запазва същата. И тогава болницата почва да получава по малко печалба, защото пет години цената на определена клинична пътека е останала една и съща пет години. В такъв случай се намаляват разходите от администрация, нова апаратура. Едно време, преди десет година съм виждал апарати които за нас са прекрасни, но те си купуват нови. Днес това е лукс. Съответно се закриват болници и отделения, това става в Германия. Ако преди 10 години по една клинична пътека се е лежало в болница 10 дни, в момента се лежи пет дни.

Не пада ли качеството на здравеопазването?

Не, не пада- има си контрол. Има амбулаторно наблюдение. А в България престоя се удължава! За да се осъществи контрол. Аз например, правя кюретаж в 8 часа, амбулаторно- тя си заминава в 12 часа, след четири часа. В България ги принудиха да лежат по два-три дена. За да има контрол, да няма някакво надписване или фалшифициране. Лошото е, че има болници в тази държава, които го правят. Не е страшното, че министър Москов е въвел отпечатъците. Страшното е, че се налагат такива методи!