Димитър Христов: В музиката на Коста Колев човек има усещането за безкрайност

Димитър Христов
Снимка: Личен архив

„По-красиво от традиционното на Коста Колев надали има!”, сподели диригентът Димитър Христов.

На 2 юни 2017 г. се навършиха 96 години от рождението на големият композитор и диригент - Коста Колев. Творец, определян като „живата история” на българската народна музика. Над 25 години диригент на Оркестъра за народна музика на БНР. 

Това рождение е редно да се чества, независимо че Коста Колев не е между нас, и въпреки че не е кръгла годишнина. В предаването „Срещи в 7/8” (изл. на 2 юни) разговарям с настоящия диригент на народния оркестър на БНР - Димитър Христов. Едно различно говорене - може би тясно профилирано - за музиката, която ни вълнува толкова години. Музиката на Коста Колев.

Цялото интервю чуйте в прикачения файл.

Кое е най-важното, което като диригент си научил от наследството на Коста Колев?

Свирил съм много негови неща. Още като ученик съм изпълнявал „Добруджанска сюита”, като диригент – много негови песни, „Шопска сюита”, „Тракийска сюита”, „Буенеци”, „Лявата”... Това са все знакови за Коста Колев пиеси. Първо,  той много добре познава оркестъра, блестящо познава диапазона на инструментите, тяхното удобство и неудобство. И използва всичко това, за да хармонира прекрасно – хем всяка партия да звучи като самостоятелна, хем да звучи като ансамбъл във вертикала на оркестъра. От това специално много съм се  учил. Всяка негова партия сама по себе си е една мелодия. И това придава в цялата ансамбловост звучене, в което на пръв поглед човек може да си помисли, че слуша няколко пиеси наведнъж...

Коста КолевМногопластовост...

Такава многопластовост има, да. Неговите „хитринки”, ако мога така да ги нарека, в много от партитурите едни контрамелодии, които вървят в ниския щрайх, изключително добре кореспондират с онова, което се случва по вертикала, особено при гайди и кавали. Това създава изключителен чар.

Когато се свири или когато се слуша Коста Колев човек има усещането за безкрайност. За нещо, което е потекло и няма да спре. То е като река. Много е интересно това чувство и го няма в никой друг.

Много хора имат нагласата да се нарекат негови ученици, да ползват неговите похвати, но само той е човекът, който наистина успява. И то изключително простичко като фактура, но звучи чудесно. Това е и майсторлъкът на композитора – да направи така, че с пестеливи  средства и с несложна фактура всичко да прозвучи по най-добрия начин. (...) Разбира се Коста Колев го умее много.

Коста КолевИмаш възможност да се докосваш до партитурите на Коста Колев. Какви маркери е оставял по тях?

По онова време даденото ново произведение веднага след комисия се поставя и се записва. Така че го е нямало онзи момент, в който ако един автор си е написал пиесата и тя чака една година да бъде записана, да се подсеща тепърва какво е написал, защото през това време е създал много неща. Няма много маркери в неговите ръкописи, но има малки детайли, изписани за подсещане на онова, което трябва да излезе на преден план – дали ще бъде контрамелодия или нещо друго любопитно в партитурата. И това създава огромен чар.

Коста Колев е изключителен майстор на този тип ансамбловост, в който се съчетава соло глас с хор или дует с хор. Там човек може да чуе как партиите се преплитат една в друга, как единият глас пее соло, другият му допява, а хорът пее съвсем различно неща. Много красиво!

Искам да се върна на пиесата „Буенеци”, защото това е една пиеса, която не слиза от нашия репертоар и от нашите концерти. Пиеса в три дяла, в която има толкова много музика, че спокойно от нея могат да станат три отделни пиеси, които и да се развият. Той като майстор на формата е направил едно чудесно преливане от буенек в бавна мелодия, която е в гайда и върви в един бавен размер 9+5+9, накрая и 8/8. Всичко върви толкова леко и спокойно, че човек даже не си задава въпроса „Кой може да създаде такава музика, която хем да звучи леко, хем да звучи безкрайно? Отново ще кажа - като е един поток, една река, която няма край...”

ОНМ на БНР, 1975 г.Водили са се много пъти дискусии относно това дали музиката на Коста Колев е подходяща да се свири от всеки оркестър. Изисква ли голям състав?

Коста Колев може да се свири дори от камерна група. Така е написано всичко, че то ще звучи достатъчно добре – дали ще бъде в голям състав или камерен. Тук обаче искам да вметна, че задължителното присъствие на виоли и виолончело ще доведе до максимално приближаване към неговата естетика и усет. Давам пример с „Лявата”.  (...) Смея да твърдя, че това са пиеси, с които всеки диригент трябва да „пребори”.

Другото много важно в пиесите на Коста Колев е темпото. Много сериозна величина, която не трябва да се „клати”. Всички знаем, че най-трудно се свири в бавно темпо или примерно дълго време да се свири буенек. И това трябва да „пребори” всеки един млад диригент, за да усети духа на Коста Колев и да знае, че това е учителят.

Тук композиторът Коста Колев много добре помага на диригентите. Винаги много добре се усеща пулсацията.

Абсолютно съм съгласен. Тук дори е хубаво – аз го правя много често –диригентът да остави оркестъра да свири почти сам, за да може те да усетят чувството на ритъм, пулсация, контрамелодия...

(...)

Коя е твоята любима инструментална пиеса от Коста Колев?

Моята любима композиция е „Буенеци”. Като оркестрова партитура това е шедьовър, в който има страшно много музика. Има много похвати, много неща, които могат да се „извадят” и да се чуят, да бъдат пример за всички хора, които или ще дирижират, или ще пишат музика.

Поклон след премиерата на „Пазарджишка сюита”. На заден план - Надка КараджоваС една и съща нагласа ли дирижираш „Буенеци” всеки път?

Не. Нагласата към пиесите на Коста Колев е малко по-различна. Тя е все едно свириш Моцарт – всичко е уточнено, няма нота повече, няма нота по-малко. (...) Започвайки да дирижирам Коста Колев аз имам един огромен респект към това, което следва. И винаги ще се опитвам да го дирижирам с лекота, защото музиката го изисква. Има една лекота в изпълнението му.

И винаги музиката на Коста Колев в програма с други автори е особен момент. Като че ли времето там спира. Оттам насетне времето започва да тече по друг начин в минутите, в които се разгръща музиката му...

Точно така е, да. Аз много често слагам негова музика в началото на програмата в концерта. Дори някой път сме и започвали с Коста Колев.  Ако човек следи как нареждам програмите на оркестъра, започвам с нещо, което представя състава, което е бързо, бравурно, което „открива”. Малко след това обаче трябва да успокоим и да покажем красотата на традиционното.

А по-красиво от традиционното на Коста Колев надали има!

(...)  

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.