Във Варна показват изложба „13 безсмъртни българи”

  Изложба с наслов „13 безсмъртни българи” ще бъде открита днес от 13 часа във ФКЦ-Варна. Тя ще бъде изложена за варненци и гостите на града до 14 септември. 13 портрета представят 13 исторически личности оставили следа в миналото и бъдещето на България.

Заедно с изложбата ще бъде представен и албумът "Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи", посветен на идеята на Ваклуш Толев. След откриването родители с децата си, облечени с фанелки на Фондацията, ще направят велопоход от ФКЦ до паметниците на централната алея в Морска градина и ще бъдет поднесени цветя. Събитието е част от програмата на "Варна - Европейска младежка столица". Изложбата ще може да бъде разгледана до 14.09.2017 г.

На 28-ми август 1993 година в гр. Варна, по повод 50 години от кончината на цар Борис ІІІ Обединителя, за първи път Ваклуш Толев прокламира идеята за изграждане на Дом-светилище и утвърждаване на 28 август за Ден на безсмъртните българи. В своето слово тогава той казва: „Нека царе и патриарси, мислители и воини, майки жетварки (както един Ботев ги възпява в тревожни робски дни), майки раждащи герои, които пращаха в Анадола – всички да бъдат споменати и един такъв ден да бъде „Ден на безсмъртните българи“. Да, това беше 28 август. Не сте виждали едно море от сълзи и едно море наистина така развълнувано... И ония български синове, облечени в своите национални дрехи, от четирите краища на България – да дойде един добруджанец със своето златно жито и да носи една шепа пръст от Добруджа, за да се сложи в гроба на царя; да дойде охридчанинът и той да донесе своята земя; да дойде беломорецът; да дойде тракиецът и всичкото това – събрано в една гробна тайна. Ето това бяха дни на историческа скръб и свято признание. И той ги заслужаваше.“ 

Четири  години по-късно – на 28 август 1997 г. , отново в град Варна, за първи път е конкретизирана идеята, като са посочени поименно 13-те личности, които да бъдат чествани. 

С годините инициативата придобива национален характер, а тази година, на 6 септември 2017 г. от 13 ч., във ФКЦ Варна,  фондация „Безсмъртни българи“, създадена да набира средства за изграждането на Дом-светилището на 13-те поименни безсмъртни българи  и да работи за утвърждаването на 28 август като Ден на 13-те безсмъртни българи, в рамките на инициативата „Варна –европейска младежка столица“ ще запознае варненската общественост  с идеята на Ваклуш Толев, като открие пътуващата изложба „13 безсмъртни българи“  и представи актуализираното и допълнено към днешна дата издание на Албума  „Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи“ .

Като част от национално честване на Деня на 13-те поименни безсмъртни българи на 28-ми август 2017 г. в гр .Варна бяха поднесени цветя на балерефа на цар Борис ІІІ Обединител, находящ се в градинката зад съдебната палата срещу паметника на Цар Калоян. След това участниците в това поклонение отпътуваха до град Велики Преслав, за да посетят мястото, определено там за изграждане на Дом-светилището.

Но защо именно Денят на Съединението,  бе избран, за да бъде представена идеята в рамките на инициативата „Варна – европейска младежка столица“?

Защото Варна е изключително свързана не само с кхан Аспарух, определен в листата на 13-те безсмърници като Основател (защото в град Варна е бил изграден т.нар. Старобългарски землен (Аспарух) вал), а и с един друг безсмъртен българин: Княз Александър І Батенберг – наречен от Ваклуш Толев Съединител.

Именно от град Варна, в двореца Сандрово (по-късно Евксиноград ),където актът на Съединението сварва младия княз, е изпратена паметната телеграма, която започва така: "Моето мнение е, че не мога да не приема Съединението!..."  Така Александър І Батенберг узаконява съединението между Княжество България и Източна Румелия  и „жертва трон и династия“, както многократно в години в различни слова и интервюта е подчертавал Ваклуш Толев.

И може би неслучайно честта да положи основния камък  на един от най-популярните символи на град Варна – а именно катедрален храм-паметник „Св. Успение Богородично“, е имал лично княз Александър І Батенбег – на 22 август 1880 г. след тържествен молебен, с благословията на митрополит Симеон  и в присъствието на много българи и арменци.

Има спорове и всякакви хипотези за произхода на съвременното име на град Варна, което той получава щом става част от пределите на Първото българско царство, но най-често застъпваната е, че името означава „крепост, защитено място, град“. В своето слово през далечната 1993 година Ваклуш Толев казва: „Историята не се пише от факти – историята се прави от провиденция, а после са фактите. За съжаление историята ни дори не се писа от факти, а от идеологии. Това е трагедия и вие сте поколение, което беше лишено от идеята за исторически истини. Но както виждате, Слънцето може да бъде затулено от облак, но никога не може да бъде лишено от светлина.” И ако някога Варна е била крепост, защитен вал срещу нашественика, то прокламирането на тази идея на българското самосъзнание в нашия град, го прави един друг вид крепост, един друг вид защитен вал – вал отстояващ историческите истини и българското достойнство. Както  Ваклуш Толев казва: „Дом-светилището трябва да бъде българският социален учебник на приложна отговорност и национална доблест! В този Дом могат да се срещнат гладният за хляб и бедният за идеи. Защото идеята за бъдещето не е само социална – тя е творческа, за да прави историзъм, както всеки от тези 13 осъществи националното си предназначение!“