Икономическата свобода у нас - като сред държавите от Африка и Близкия изток

„Фрейзър”: Икономическата свобода в България остава ниска

Хонконг и Сингапур отново са на челните две позиции, а Топ 10 се допълва от Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, Великобритания, Мавриций, Грузия, Австралия и Естония.

България се нарежда на 48-мо място от 159 държави и територии, включени в „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2017”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика.

Докладът представя картината през 2015 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни.

В световен мащаб икономическата свобода слабо се увеличава спрямо миналогодишното издание, а за последните три десетилетия пропастта между развитите и развиващите се страни се свива значително.

Изследването измерва икономическата свобода (свободния избор, конкурентните пазари, защитата на частната собственост, принципите на правовата държава и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 159 държави. Представянето на държавите се измерва по скала от 0 до 10 т., като 10 т. е максималната икономическа свобода.

Докладът емпирично доказва, че по-високата икономическа свобода води до по-високи доходи на човек от населението; по-големи доходи на най-бедните 10% от населението; по-малък дял на хората в бедност; по-дълга продължителност на живота; по-добра защита на гражданските свободи; по-голям икономически растеж.

Резултатът на България в тазгодишното изследване е 7,39 т. от максималните 10 точки (при 7,37 т. и 50-то място в миналогодишното), което нарежда страната на 48-мо място между Катар и Сейшелите (с по-висок резултат) и Бахрейн и Ботсвана (с по-нисък).

Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата свобода по няколко показателя: Размер на правителството (7,01 т.) – тук България получава максимални точки за плоския данък, но общият резултат е намален заради големия размер на правителствените разходи и високото ниво на държавните трансфери и субсидии. Съдебна система и право на собственост (4,88 т.) - България продължава да получава най-ниска оценка именно за тази група показатели. Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. От всичките 42 индикатора в индекса най-ниската оценка за България за поредна година е за независимостта на съда – 3,37 т. от максималните 10 точки.

Достъп до сигурни и стабилни пари (9,36 т.) – в тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлация е ниска и дори отрицателна през 2015 година. Страната отново получава максималния брой точки за възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чуждестранна валута.

Свобода на международната търговия (8,13 т.) – резултатът отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на нетарифните ограничения.

Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,57 т.) – резултатът е следствие от относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно - от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождаването на работници, тежката и скъпа бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, както и високото ниво на възприятията за корупция.

През 1990 г. резултатът на България е по-нисък от представянето последните години основно заради големия размер на правителството, тежкото регулиране на икономиката и пречките пред международната търговия. Стойностите на тези компоненти се подобряват значително през годините на прехода с присъединяването на страната в ЕС, отварянето на пазарите и установяването на пазарна икономика. Същевременно, обаче, докато през 1990 г. в категорията „Съдебна система и право на собственост” България получава най-високия си резултат от 7,25 т., стойността му рязко намалява и през 2005 г. вече е под 5 точки, превръщайки се в най-проблемната област за страната. Десет години по-късно, през 2015 г., няма никакъв напредък в оценката за функционирането на съдебната система и защитата на правото на собственост (което се вижда ясно и от Международния индекс „Право на собственост”, чието последно издание ИПИ представи преди няколко месеца).

Добрата новина е, че (предвид ниската база) България е на второ място след Румъния по най-висок ръст на резултата в индекса в периода 2000-2015 година. Но докато Румъния вече е на 20-то място в света, слабата съдебна система в България все още задържа страната сред държавите от Африка и Близкия изток и подкопава развитието на икономиката. /БГНЕС