Яна Маринова преди новия й филм "Привличане"

Актрисата Яна Маринова бе част от журито, което оценяваше пълнометражните филми на 35-тия фестивал за българско кино "Златна Роза".  В същото време продължават представленията на моноспектаклите й със заглавие "Глас", а вече тече и финалната част от работата по филма "Привличане". Той излиза на големия екран през февруари следващата година и разказва за училищния живот на тийнеджърите. За ролите в живота и на екрана, за дисциплината като път към успеха и за малките, но последователни стъпки към поредната мечта с Яна Маринова разговаря Даниела Стойнова.

-  Дисциплината е част от професията и дори част от изкуството, защото ако искаш да разгърнеш целия си потенциал и да дадеш цялата си енергия ти трябва първо да я съхраниш.

Не можеш да си спокоен, че имаш талант и значи всичко друго е ОК.

-  Разбира се има хора, които са докоснати от Онзи там горе и талантът им е толкова голям и мощен, че могат да си позволят да играят извън правилата на дисциплината, но те са много редки случаи. Но точно редките случаи са тези, които доказват правилото.

В актьорството и тялото е инструмент.

-  Именно. Дори тези хора, докоснати с голям талант те правейки нещо цял ден и всъщност са страшно дисциплинирани, но остава славата им на леко разсеяни. И поколението, което иска да е следващите много талантливи хора си мсилят, че като са недисциплинарни ще станат толкова велики. А то ... /смее се/ едното изключва другото.

Колко часа на ден тренирате езда и фитнес?

-  Нямам специален график. Всичко е спрямо ролята или заетостта, която имам в момента. В ролята на продуцент се изисква една друга дисциплина, която не ми позволява да имам еднакъв график. Постоянно влизам в различни роли дори и в живота си.

А сега какви са ролите Ви в киното и театъра?

С Башар Рахал сме копродуценти на пълнометражен филм. Той се казва привличане и излиза в началото на 2018-та година на големия екран. Пълен е с любими мои актьори. Койна Русева, Александър Сано, Луиза Григорова, Владо Пенев, Башар Рахал и много други...

Става въпрос за любовна история ли?

Любовна история, драматична комедия, училищна секси драма. Свеж ученически филм, с който човек може много да се забавлява. Взимаш си пуканките отиваш на кино и после се смееш и си спомняш някои готини моменти. Танците са ти повдигнали духа и искаш просто да се чувстваш добре.

Тази идея от „11 А” ли дойде?

-  Със сигурност танците и всичко което се случи в „11А” ме накара да разбера, че може би като актриса не трябва винаги да се стремя към дълбоко драматичните роли, а трябва малко така да пускам контрола let it go и да търся пространство за нещата, които ми идват отвътре като фатално привличане.

Така ли става в живота Ви? Имате и тази лекота и този късмет?

-  Много често го няма и го преследвам с всичките си сили на ръба на изтощението. Но това са моментите, в които се изисква да бъде така и в които дисциплината трябва да бъде мотор на цялата схема. И в един момент, когато се постигне страхотният екип вече можеш да пуснеш контрола и да се довериш на изкуството.

Като Ви слушам сякаш сте завършила математика, а не НАТФИЗ.

-  Имам и икономическо образование. Завършвам в момента магистратура „Театър” в НБУ под ръководството на Снежина Петрова, Възкресия Вихърова, Анна Павлова, Снежана Манева и много други прекрасни преподаватели, които няма да мога да изредя.

Икономика и театър може би това е бъдещето?

-  Аз ги съчетавам. Това, което е на теория го използвам на практика.

Изглеждате реално момиче. Каква е голямата мечта за роля, изкуство или житейски проект?

Вчера си говорих с мой приятел и колега и той ме пита за какво мечтаеш. Не знам в момента. Може би съм от старата школа, защото обичам да изпипвам докрай започнатото в „Привличане”. Разбира се аз се занимавам с моноспектакъла си, който е в „Нов театър” в НДК и следващата дата е 27 октомври.

Това е най-трудното нали? Да си сам със себе си в един спектакъл.

Много е хубаво за мен. И ми се получава с лекота да се забавлявам. А пък вече разбира се по-драматичната част на моноспектакъла изисква жертви, но не се боря. Не съм като прасе с тиква. Чувствам се добре. Най-важното е на зрителите да им е интересно. Пиесата се казва „Глас” и разказва за дубльорката на Мария Калас, която се чуди дали да излезе от сянката на голямата оперна прима и да не се задоволява да бъде на второ място. Мисля, че този въпрос засяга всеки един от нас. Всички имаме някой, който е по – талантлив от нас и от нас зависи дали ще се подтиснем или ще се опитаме такъв успех да ни кара да полетим.

Има ли в живота Ви такъв актьор?

Много са. На всички се възхищавам. Всяко нещо, което би ме накарало да се усмихна или да ми спре дъха ме кара да летя. Защото винаги ще има някой по-добър от теб.

Комплексирате ли мъжете в живота си.

Аз съм много мека в отношенията си със силния пол. Защото използвам своите умения и качества, за да постигам целите си и се облягам на мъжките качества, за да има една симбиоза. Когато бъдат поискани моите женски качества отговарям с тях. Смятам, че това е най-естественото нещо в природата. То това е едно постоянно подаване на топката между мъжа и жената. Знам какво трябва да правя. Знам че успеха идва, когато му дойде времето и в същото време като всеки нормален човек преследвам онзи момент, в който всичко щраква идеално. Усилията се възнаграждават в правилния момент. Това е някакво много хубаво нещо, което се случва рядко, но то не трябва да те обърква, че оттук нататък ще е лесно.

Останалата част от интервюто с Яна Маринова можете да чуете в звуковия файл.