Актьорът Свилен Стоянов: Върхът е енигма, важен е следващият базов лагер

Снимка: ДТ-Варна

Роден на 5 октомври 1957 година в Шумен, завършва ВИТИЗ със специалност „Актьорство за драматичен театър” в класа на проф. Енчо Халачев през 1981 г. Веднага е поканен от ръководството на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“, в чийто състав се изявява и досега. В театъра е изиграл 103 роли.

Снима се в "Снимки за спомен" реж. Р. Сурджийски, сериен филм "Октопод" - 7 епизод, реж.Л.Пирели и в "Престижна година".

Преподавател по сценична реч във ВСУ "Ч.Храбър" от 2003 г. Автор е на компактдиск за възрастни "От извор вълшебна вода", на две аудиокасети за деца "Песенни вълшебства" и "Звъннали чудеса" и на стихосбирката "Разминаване". Ръководител на Театрална формация „Феникс“ за млади хора, вкл. с двигателни проблеми.

Награди: Почетен знак за заслуги към Варна Златен – 2016; Награда Варна 2005, Златен юбилеен медал на върховния съвет на Тракийските дружества в България по повод 160 г. Капитан Петко войвода 2005; Втора награда за актьорско майсторство на VІІІ Национален преглед на българския театър, за ролята на Вестникаря от "Къща" на А.Страшимиров, реж.Б.Богданов 1989; Лауреат на рецитаторски конкурс "Яхонтов" – Петербург 1981 и др.

Светлана Вълкова разговаря с актьора:

36 пълни сезона във Варненския драматичен театър, вече си на 60. Не е толкова страшно всичко това, нали?

Нищо страшно, два пъти младежка сцена...

Колко роли си изиграл на нашата сцена?

Всичките 103 роли са в трупата на театър „Стоян Бъчваров”. Любопитното е, че аз дойдох направо от ВИТИЗ. Дебютът ми и развитието ми са свързани с този наистина уникален театър в България, всички го казват.

Ти си родом от Шумен, откога си във Варна?

Изцяло съм свързан със Варна, това е съдба. Аз бях толкова привлечен от чудото на морето като дете, че ревях, като пътувах с влака обратно за Шумен, тогава се пътуваше дълго. Тук отбих воинския си дълг и след като влязох във ВИТИЗ, по странно стечение на обстоятелствата, на един дипломен спектакъл в Добрич, 5 минути след аплодисментите получавам предложение от варненския театър! Трудно осъзната радост, трябваха ми дни, за да се опомня. Имах и други предложения, но в себе си аз бях направил избора. Животът ми е свързан с този град, обичам го, обичам морето, за театъра – какво да говорим – посветил съм се изцяло и смятам, че честно изпълнявам своя творчески път на докосване до публиката.

Коя беше първата ти роля тук?

С Богдан Сърчаджиев-Бондо правихме „Лизистрата”, аз играех Калос, не много голяма роля, но характерна. Когато излязох на премиерата, изгубих ума и дума, защото никога не бях играл на сцена с два балкона, освен в Народния театър, но там нашите преподаватели ни канеха за някои малки мимансови задачи. Изведнъж почувствах, че сякаш съм в кладенец и че публиката е върху мен.

Играл си разнообразни неща. Считаш ли, че имаш определено амплоа?

Смятам, че съм характерно драматичен актьор. Винаги в развитието ми две трети са били комедийните задачи, които съм получавал, но съм печелил национални награди, например с Вестникаря в „Къща”  на Страшимиров, постановка на Бойко Богданов – това беше драматична роля. Днешният зрител вече не търси положителния герой, той търси човека, на когото да повярва. И ако ние сме органични и можем да пресъздадем нашия персонаж в цялата му съвкупност от плюсове и минуси, възвисяване и падение...Защото всеки живее в една крива, всеки живот е такъв. Така че хората търсят истинските образи, съответни на живеенето ни тук.

Как се готвиш за една роля? Да надникнем в кухнята на актьорството, защото ние виждаме само резултата...

Това е изключително хубав въпрос. Не е лесно, пътят се основава на определени знания и опит, които е натрупал актьорът, но и на неговата индивидуалност. Аз трупам бавно. Аз не съм от актьорите, които бързо слагат костюм, очила, бастун, реквизит. За да пристъпя към външната характеристика аз спазвам основното правило „отвътре-навън” (защото има два подхода: отвътре-навън и отвън-навътре). Не мога да тръгна да правя един персонаж и да го рисувам отвън, ако аз не съм го разбрал. Неспокоен съм, докато го разбера. Понякога се събуждам през нощта и нещо ми щуква в главата, някъде си го записвам, за да не го забравя, защото на другата сутрин като го прочета, ще разбера, че не е било сън. Търся го образа. А оттам нататък, като смятам, че го открия, трябва да го договоря с режисьора. Ако ние се договорим, е добре, ако не се договорим – трябва да намерим пресечни точки. И оттам нататък с партньорите.  Пътят не е лесен и защото домашната работа на актьора никак не е малка. Тя е дори понякога повече, отколкото работата в театъра.

Нещо много важно – колегата до теб, партньорът. Ние сме като алпинисти. Винаги съм казвал на колегите, че е много важен следващият базов лагер. Върхът е енигма, но базовият лагер е важен, а той се строи най-малко от двама, ако не и от всички.

И на финала – публиката. Театърът е съвкупно взаимно дишане, усещане, радост и болка. Истинският спектакъл се случва само, когато Негово Величество Зрителят е ответен, свободен и осмислящ, чувствителен към това, което правим. 

Времето ли лети или ти летиш през собственото си време?

Много хубав въпрос. Много я харесвам песента на Стефан Вълдобрев...Ние всички понякога сме в такъв галоп, така препускаме, че не  усещаме, че това е лудост. Трябва да спрем за миг, да спрем за миг и препускащото време, там някъде може би ще се опомним. Трябва да се осъзнаем, да поемем дълбоко въздух и да кажем: „Здравей, хей, приятел, пълен напред!” 

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:


ВИЖТЕ ОЩЕ

Слънцето - наш приятел или враг?

Безспорен факт e, че в разумни дози слънцето е полезно и важно за нашето здраве. Неговите ултравиолетови лъчи играят основна роля в синтеза на витамин D, който помага на калция да се усвои пълноценно от костната система. Ултравиолетовите лъчи благоприятстват лечението и на някои кожни заболявания, но прекалено дългото излагане под слънцето..

публикувано на 18.07.18 в 13:31
Върбан Петков

От Варна до Елбрус - най-високия връх в Европа

Изкачване на върховете Казбек и Елбрус в Кавказ ще предприемат членове на ТД „Владислав Варненчик“. Групата включва  - Красимир Керчев, Цветалин Цонев, Недялко Недялков и Върбан Петков. Те тръгват от Варна на 19 юли, а връщането им е планирано за 1 август. Връх Казбек е висок 5033 м. Той ще бъде спирка за аклиматизация на групата,..

публикувано на 18.07.18 в 05:45

В ловешко село произвеждат "жив шоколад"

„Жив” шоколад произвеждат в ловешкото село Дойренци Любомир Христов и съпругата му - бивши IT специалисти. Даниела Стойнова разказва за специалната технология и за смисъла да предпочетеш селото пред шума на големия град: Шоколадът се прави от сурови зърна, без термична обработка. Те се мелят в гранитна каменна мелница за 48 часа, след което..

публикувано на 14.07.18 в 14:44

Бабините черги влизат в дома ни?

На съвременното в изработката на тъканите черги залага Росица Станева от Варна. Използва само естествени материали. На нейния стан са сядали стотици хора, които искат да опитат как нашите баби са изтъкавали и дрехи, и черги, и завивки. Тя е зад хоризонталния стан вече 8 години, била е ученичка на Дария Апостолова, а преди това е завършила и..

публикувано на 12.07.18 в 17:20

Как да съхраним коженото яке през лятото?

Да обичаш   миризмата на кожа и да изпитваш удоволствие от това да я обработваш – това прави почти 40 години Ангел Зарев. Той е доктор на науките и има патенти за това как да се обработват по-качествено и бързо кожените изделия. Преди години имал сериозен бизнес в бранша, а днес ремонтира повредени чанти и якета или дава нов живот на..

обновено на 12.07.18 в 11:49

Какво подаряват свекървите?

По накитите някога определяли социалния статус на една жена. Колкото повече и от по-благородни метали са пафтите и пендарите, толкова по-богато е нейното семейство, най-вече това на съпруга й. Пафтите се носели само от омъжени жени, след като ги получат като дар при годежа или сватбата си. Традицията позволява само на тях да носят метални..

публикувано на 11.07.18 в 13:30

Изложба разкрива духа на Чили и Мексико във Варна

Първата си самостоятелна изложба представя тази седмица Паола Монтиглио във Варна. Озаглавена "Пътешествие към душата", тя е вдъхновена в по-голямата си част от стила, зародил се от т.нар. Dia de Los Muertos. Сред най-известните му символи е този на мексиканският череп, който може да се види в най-различни области. Той вдъхновява модни облекла,..

публикувано на 11.07.18 в 08:45