Актьорът Свилен Стоянов: Върхът е енигма, важен е следващият базов лагер

Снимка: ДТ-Варна

Роден на 5 октомври 1957 година в Шумен, завършва ВИТИЗ със специалност „Актьорство за драматичен театър” в класа на проф. Енчо Халачев през 1981 г. Веднага е поканен от ръководството на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“, в чийто състав се изявява и досега. В театъра е изиграл 103 роли.

Снима се в "Снимки за спомен" реж. Р. Сурджийски, сериен филм "Октопод" - 7 епизод, реж.Л.Пирели и в "Престижна година".

Преподавател по сценична реч във ВСУ "Ч.Храбър" от 2003 г. Автор е на компактдиск за възрастни "От извор вълшебна вода", на две аудиокасети за деца "Песенни вълшебства" и "Звъннали чудеса" и на стихосбирката "Разминаване". Ръководител на Театрална формация „Феникс“ за млади хора, вкл. с двигателни проблеми.

Награди: Почетен знак за заслуги към Варна Златен – 2016; Награда Варна 2005, Златен юбилеен медал на върховния съвет на Тракийските дружества в България по повод 160 г. Капитан Петко войвода 2005; Втора награда за актьорско майсторство на VІІІ Национален преглед на българския театър, за ролята на Вестникаря от "Къща" на А.Страшимиров, реж.Б.Богданов 1989; Лауреат на рецитаторски конкурс "Яхонтов" – Петербург 1981 и др.

Светлана Вълкова разговаря с актьора:

36 пълни сезона във Варненския драматичен театър, вече си на 60. Не е толкова страшно всичко това, нали?

Нищо страшно, два пъти младежка сцена...

Колко роли си изиграл на нашата сцена?

Всичките 103 роли са в трупата на театър „Стоян Бъчваров”. Любопитното е, че аз дойдох направо от ВИТИЗ. Дебютът ми и развитието ми са свързани с този наистина уникален театър в България, всички го казват.

Ти си родом от Шумен, откога си във Варна?

Изцяло съм свързан със Варна, това е съдба. Аз бях толкова привлечен от чудото на морето като дете, че ревях, като пътувах с влака обратно за Шумен, тогава се пътуваше дълго. Тук отбих воинския си дълг и след като влязох във ВИТИЗ, по странно стечение на обстоятелствата, на един дипломен спектакъл в Добрич, 5 минути след аплодисментите получавам предложение от варненския театър! Трудно осъзната радост, трябваха ми дни, за да се опомня. Имах и други предложения, но в себе си аз бях направил избора. Животът ми е свързан с този град, обичам го, обичам морето, за театъра – какво да говорим – посветил съм се изцяло и смятам, че честно изпълнявам своя творчески път на докосване до публиката.

Коя беше първата ти роля тук?

С Богдан Сърчаджиев-Бондо правихме „Лизистрата”, аз играех Калос, не много голяма роля, но характерна. Когато излязох на премиерата, изгубих ума и дума, защото никога не бях играл на сцена с два балкона, освен в Народния театър, но там нашите преподаватели ни канеха за някои малки мимансови задачи. Изведнъж почувствах, че сякаш съм в кладенец и че публиката е върху мен.

Играл си разнообразни неща. Считаш ли, че имаш определено амплоа?

Смятам, че съм характерно драматичен актьор. Винаги в развитието ми две трети са били комедийните задачи, които съм получавал, но съм печелил национални награди, например с Вестникаря в „Къща”  на Страшимиров, постановка на Бойко Богданов – това беше драматична роля. Днешният зрител вече не търси положителния герой, той търси човека, на когото да повярва. И ако ние сме органични и можем да пресъздадем нашия персонаж в цялата му съвкупност от плюсове и минуси, възвисяване и падение...Защото всеки живее в една крива, всеки живот е такъв. Така че хората търсят истинските образи, съответни на живеенето ни тук.

Как се готвиш за една роля? Да надникнем в кухнята на актьорството, защото ние виждаме само резултата...

Това е изключително хубав въпрос. Не е лесно, пътят се основава на определени знания и опит, които е натрупал актьорът, но и на неговата индивидуалност. Аз трупам бавно. Аз не съм от актьорите, които бързо слагат костюм, очила, бастун, реквизит. За да пристъпя към външната характеристика аз спазвам основното правило „отвътре-навън” (защото има два подхода: отвътре-навън и отвън-навътре). Не мога да тръгна да правя един персонаж и да го рисувам отвън, ако аз не съм го разбрал. Неспокоен съм, докато го разбера. Понякога се събуждам през нощта и нещо ми щуква в главата, някъде си го записвам, за да не го забравя, защото на другата сутрин като го прочета, ще разбера, че не е било сън. Търся го образа. А оттам нататък, като смятам, че го открия, трябва да го договоря с режисьора. Ако ние се договорим, е добре, ако не се договорим – трябва да намерим пресечни точки. И оттам нататък с партньорите.  Пътят не е лесен и защото домашната работа на актьора никак не е малка. Тя е дори понякога повече, отколкото работата в театъра.

Нещо много важно – колегата до теб, партньорът. Ние сме като алпинисти. Винаги съм казвал на колегите, че е много важен следващият базов лагер. Върхът е енигма, но базовият лагер е важен, а той се строи най-малко от двама, ако не и от всички.

И на финала – публиката. Театърът е съвкупно взаимно дишане, усещане, радост и болка. Истинският спектакъл се случва само, когато Негово Величество Зрителят е ответен, свободен и осмислящ, чувствителен към това, което правим. 

Времето ли лети или ти летиш през собственото си време?

Много хубав въпрос. Много я харесвам песента на Стефан Вълдобрев...Ние всички понякога сме в такъв галоп, така препускаме, че не  усещаме, че това е лудост. Трябва да спрем за миг, да спрем за миг и препускащото време, там някъде може би ще се опомним. Трябва да се осъзнаем, да поемем дълбоко въздух и да кажем: „Здравей, хей, приятел, пълен напред!” 

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:


ВИЖТЕ ОЩЕ
Елена Родинова

"Каролин рийпър" - най-лютата чушка в света

Заедно с астрономическата есен настъпи и сезонът на зимнината. А сред зелечуците, с които украсяваме зимната трапеза и придаваме специфичен вкус са и лютите чушки. Люти чушки от цял свят се отглеждат във ферма край Варна. От 6 години това е бизнес за семейство Родинови от село Страшимирово. В техните парници се отглеждат почти 70..

публикувано на 25.09.18 в 09:29

Как да запазим балконските цветя през зимата?

Няколко дни преди да настъпи астрономическата есен – на 23 септември,   когато очакваме и времето значително да се захлади, потърсихме специалист, който отглежда цветя, за съвет как да се погрижим за балконските растения. Красивото мушкато и сакъзчето цяло лято радват очите ни на балкона и съвсем естествено е да искаме да ги запазим за..

публикувано на 20.09.18 в 08:00

Млад художник помага на децата да открият своя талант

Важно е да оставим децата сами да развиват въобръжението си, а не да налагаме нашите възгледи за света и изкуството, сподели младият художник и преподавател Илияна Петкова. Тя подреди трета самостоятелна изложба в Арт салона на Радио Варна. Илияна Петкова е родена в Тервел, където започва да рисува като дете. Спомня си, че още в детската..

публикувано на 15.09.18 в 12:38
Анри Кулев

80 филма от 30 държави в официалната програма на анимационния фестивал

Световният фестивал на анимационния филм във Варна се провежда от 12-сти до 16-сти септември във Фестивалния и конгресен център. Конкурсната програма представя актуални и добри филми от анимационния свят. Разширява се и традиционната детска работилница, където децата ще имат възможност да направят собствен филм. Очакват Ви..

обновено на 12.09.18 в 22:46
Александър Кръстев (вторият отдясно наляво) с българския отбор по информатика.

Александър Кръстев: Рано или късно компютрите ще надделеят

На провелата се от 1 до 8 септември 30-та Международна олимпиада по информатика в Япония, български ученици спечелиха четири медала - един златен и три бронзови. Варненецът Александър Кръстев, от Математическа гимназия „Д-р Петър Берон“ в града, взе златен медал. В интервю пред ,,Радио Варна” гимназистът сподели своите преживявания в ,,Страната на..

публикувано на 12.09.18 в 15:19

Нещо със заглавие просто: "Сигнал”

Една от най-обичаните български групи, създадена в София през юни 1978 година, празнува 40 години на сцена. С вокала на група ,,Сигнал”, Данчо Караджов разговаряме  по повод на техния юбилеен концерт, който беше на 4 септември в Летния театър, споделяйки как се поддържа успех вече четири десетилетия. В 40-годишната си кариера "Сигнал" издават  11..

публикувано на 11.09.18 в 16:45

Шевицата е жив огън в душата

Многообразие от багри, красиви шевици, вплетени в дрехи и аксесоари, уникални дърворезби, картини, керамика и най-вече български дух, може да усетите на Фестивала на шевицата на 8-ми и 9-ти септември в Белослав. Ирина Райкова Караджова е член на кръжока по национална носия "Райна Княгиня" във варненския квартал Аспарухово. От втори клас се..

публикувано на 08.09.18 в 13:49