Актьорът Свилен Стоянов: Върхът е енигма, важен е следващият базов лагер

Снимка: ДТ-Варна

Роден на 5 октомври 1957 година в Шумен, завършва ВИТИЗ със специалност „Актьорство за драматичен театър” в класа на проф. Енчо Халачев през 1981 г. Веднага е поканен от ръководството на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“, в чийто състав се изявява и досега. В театъра е изиграл 103 роли.

Снима се в "Снимки за спомен" реж. Р. Сурджийски, сериен филм "Октопод" - 7 епизод, реж.Л.Пирели и в "Престижна година".

Преподавател по сценична реч във ВСУ "Ч.Храбър" от 2003 г. Автор е на компактдиск за възрастни "От извор вълшебна вода", на две аудиокасети за деца "Песенни вълшебства" и "Звъннали чудеса" и на стихосбирката "Разминаване". Ръководител на Театрална формация „Феникс“ за млади хора, вкл. с двигателни проблеми.

Награди: Почетен знак за заслуги към Варна Златен – 2016; Награда Варна 2005, Златен юбилеен медал на върховния съвет на Тракийските дружества в България по повод 160 г. Капитан Петко войвода 2005; Втора награда за актьорско майсторство на VІІІ Национален преглед на българския театър, за ролята на Вестникаря от "Къща" на А.Страшимиров, реж.Б.Богданов 1989; Лауреат на рецитаторски конкурс "Яхонтов" – Петербург 1981 и др.

Светлана Вълкова разговаря с актьора:

36 пълни сезона във Варненския драматичен театър, вече си на 60. Не е толкова страшно всичко това, нали?

Нищо страшно, два пъти младежка сцена...

Колко роли си изиграл на нашата сцена?

Всичките 103 роли са в трупата на театър „Стоян Бъчваров”. Любопитното е, че аз дойдох направо от ВИТИЗ. Дебютът ми и развитието ми са свързани с този наистина уникален театър в България, всички го казват.

Ти си родом от Шумен, откога си във Варна?

Изцяло съм свързан със Варна, това е съдба. Аз бях толкова привлечен от чудото на морето като дете, че ревях, като пътувах с влака обратно за Шумен, тогава се пътуваше дълго. Тук отбих воинския си дълг и след като влязох във ВИТИЗ, по странно стечение на обстоятелствата, на един дипломен спектакъл в Добрич, 5 минути след аплодисментите получавам предложение от варненския театър! Трудно осъзната радост, трябваха ми дни, за да се опомня. Имах и други предложения, но в себе си аз бях направил избора. Животът ми е свързан с този град, обичам го, обичам морето, за театъра – какво да говорим – посветил съм се изцяло и смятам, че честно изпълнявам своя творчески път на докосване до публиката.

Коя беше първата ти роля тук?

С Богдан Сърчаджиев-Бондо правихме „Лизистрата”, аз играех Калос, не много голяма роля, но характерна. Когато излязох на премиерата, изгубих ума и дума, защото никога не бях играл на сцена с два балкона, освен в Народния театър, но там нашите преподаватели ни канеха за някои малки мимансови задачи. Изведнъж почувствах, че сякаш съм в кладенец и че публиката е върху мен.

Играл си разнообразни неща. Считаш ли, че имаш определено амплоа?

Смятам, че съм характерно драматичен актьор. Винаги в развитието ми две трети са били комедийните задачи, които съм получавал, но съм печелил национални награди, например с Вестникаря в „Къща”  на Страшимиров, постановка на Бойко Богданов – това беше драматична роля. Днешният зрител вече не търси положителния герой, той търси човека, на когото да повярва. И ако ние сме органични и можем да пресъздадем нашия персонаж в цялата му съвкупност от плюсове и минуси, възвисяване и падение...Защото всеки живее в една крива, всеки живот е такъв. Така че хората търсят истинските образи, съответни на живеенето ни тук.

Как се готвиш за една роля? Да надникнем в кухнята на актьорството, защото ние виждаме само резултата...

Това е изключително хубав въпрос. Не е лесно, пътят се основава на определени знания и опит, които е натрупал актьорът, но и на неговата индивидуалност. Аз трупам бавно. Аз не съм от актьорите, които бързо слагат костюм, очила, бастун, реквизит. За да пристъпя към външната характеристика аз спазвам основното правило „отвътре-навън” (защото има два подхода: отвътре-навън и отвън-навътре). Не мога да тръгна да правя един персонаж и да го рисувам отвън, ако аз не съм го разбрал. Неспокоен съм, докато го разбера. Понякога се събуждам през нощта и нещо ми щуква в главата, някъде си го записвам, за да не го забравя, защото на другата сутрин като го прочета, ще разбера, че не е било сън. Търся го образа. А оттам нататък, като смятам, че го открия, трябва да го договоря с режисьора. Ако ние се договорим, е добре, ако не се договорим – трябва да намерим пресечни точки. И оттам нататък с партньорите.  Пътят не е лесен и защото домашната работа на актьора никак не е малка. Тя е дори понякога повече, отколкото работата в театъра.

Нещо много важно – колегата до теб, партньорът. Ние сме като алпинисти. Винаги съм казвал на колегите, че е много важен следващият базов лагер. Върхът е енигма, но базовият лагер е важен, а той се строи най-малко от двама, ако не и от всички.

И на финала – публиката. Театърът е съвкупно взаимно дишане, усещане, радост и болка. Истинският спектакъл се случва само, когато Негово Величество Зрителят е ответен, свободен и осмислящ, чувствителен към това, което правим. 

Времето ли лети или ти летиш през собственото си време?

Много хубав въпрос. Много я харесвам песента на Стефан Вълдобрев...Ние всички понякога сме в такъв галоп, така препускаме, че не  усещаме, че това е лудост. Трябва да спрем за миг, да спрем за миг и препускащото време, там някъде може би ще се опомним. Трябва да се осъзнаем, да поемем дълбоко въздух и да кажем: „Здравей, хей, приятел, пълен напред!” 

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:


ВИЖТЕ ОЩЕ

Спомените за Конче №7 – говори дъщерята на Хачик Минасян

Ани Минасян е дъщеря на Хачик Минасян – човекът, който увековечава варненските деца, седнали на Конче №7 . Със сълзи в очите тя си спомня за почтеността и трудолюбието на баща си, който за близо 50 години е фотографирал няколко поколения варненци или до фонтаните при днешния Окръжен съд, или на входа на Морската градина. Той се е..

публикувано на 21.07.19 в 12:09

Николай Ангелов: Балчик е профилиран за семеен туризъм

„В Балчик нямаме проблем с шума, нямаме дискотека или заведение, която да работи на открито. Ако се разходите, ще видите, че от всички заведения, в две има жива музика и в 23-23.30 часа приключват.“ Това обясни пред БНР кметът на Балчик Николай Ангелов. Последното заведение с музика на открито било затворено преди няколко години, но дори..

обновено на 18.07.19 в 09:53

Симеон Тодоров в очакване на "Конче №7"

Близо година след като педиатърът Симеон Тодоров започна снимките по проекта си "Конче №7", близо 40 фотографии на  млади, стари и още по-стари варненци, а и не само варненци, с емблематичната детска играчка, която иначе в руския език е довела до появата на израза "конь педальньiй" ще могат да се видят в Арт салона на Радио Варна . Изложбата, която..

публикувано на 17.07.19 в 10:30

Мария Илиева: Почти винаги съм видимо доволна

На 16 юли , вторник Мария Илиева ще пее в Летния театър на Варна . Концертът е част от националното и турне под наслов "Всичко - най-добро от Мария Илиева" . В него изпълнителката ще представи новия си албум, включващ най-големите й хитове. Отново ще чуем „Лунен сън”, „Нищо”, “Alright”, „Сама”, „Крадена любов”, „Чуваш ли ме”, “I Like”, „Играя..

обновено на 13.07.19 в 15:04
Емил Радев

Емил Радев: Приоритетите ми са свързани с ЕП, няма да приема номинация за главен прокурор

Дискусия за приоритетите в новия мандат на българските евродепутати организира днес в НДК бюрото на Европейския парламент. Там някои от българските новоизбрани евродепутати ще представят основни теми, по които ще работят през новия мандат на ЕП Емил Радев от ГЕРБ/ЕНП сподели в аванс за БНР,  че очаква новия мандат в ЕП да бъде „много..

публикувано на 12.07.19 в 11:09

Nasimo: Аз съм единственото извънземно, което съм срещал

25 години след началото на своята кариера като едно от водещите имена в европейската графити култура, Станислав Трифонов - Насимо е сред най-обичаните съвременни български художници. Печели безспорното уважение на своите колеги от графити сцената, както и признанието на артисти от различни сфери за популярността на своите творчески..

публикувано на 10.07.19 в 15:19

Стефан Ножчев: Хостелът е приключение в града

Дълго време, когато чуех думата „хостел” се сещах за едноименния филм на ужасите. Сега, обаче, свързвам хостелите със забавни, интересни и обогатяващи преживявания. Трбява да си свободомислещ и отворен към приключенията, ако планираш да прекараш нощта в хостел, който и да е той, където и да е той. В центъра на Варна има няколко..

публикувано на 09.07.19 в 15:06