Марин Урумов - сюжети от живота и за живота

| обновено на 12.02.18 в 11:44

Марин Урумов е от Варна. Пише отдавна. Разказите му са специално и любимо хоби. Има издадени книги, премиерата на последната предстои. Икономист по образование, обича природата, животните и пчелите. От всички видове транспорт предпочита велосипеда.   Живее в с. Константиново. В РАДИО ВАРНА позвъни с молба: "Помогнете да изпълзим от калта!" От изборите не бяхме ходили в селото и не повярвахме, че може да е толкова зле.  "Хората в селота са активни, през седмицата работят и няма как да ви говорят сега, но елате в неделя",  каза Марин.  А до тогава  ще ви изпратя своя разказ. Предлагаме ви погледа на автора за живописните сюжети от реалността в село Константиново, община Варна

Аз съм един тъжен човек, живеещ на една тъжна улица, в едно тъжно село - Константиново, в нашата тъжна страна. Страната ни е населявана от тъжния ни народ, на който принадлежа и аз. Улицата е тъжна защото е зима, селото е тъжно защото улиците му са разбити, а народът е тъжен, защото е беден и лъган... Или поне аз съм тъжен за това.

Аз съм малък човек и очакванията ми не са големи... Искам само някой да асфалтира улицата ми... Ако можех, бих го направил и сам... Въпреки данъците, които плащам... Бих го направил! Но не мога... Онова, което успяхме да направим всички тъжни хора живеещи на тази улица, беше само да съберем малко пари, купим и положим чакъл и го валираме... Не е много, погледнато от страни, но го направихме. С наши пари... Различни от парите за данъци... Това дето не беше много, се оказа и съвсем недостатъчно, защото още след първият по-силен дъжд, улицата ни отново заприлича на такава от времената на основаването на държавата ни... Тя така се и казва – улица „Хан Аспарух”...После дойде и Големият порой и наводнението в селото ни през 2016г., за което сигурно сте чували. Тогава и много други улици бяха изровени от стихията и останали без асфалт. Тогава видях на живо и кмета на Варна – Иван Портних. Хубаво момче, българче, макар и с малко руско потекло, и може би и заради него не беше така тъжен, като нас, другите българи... Но пък него може и никой да не го е лъгал... Не знам! Та... Все тогава, той едно хубаво тъй говори пред нас и медиите, на фона на камионите и багерите, с които беше дошъл, че надеждицата пропълзя в душите ни и поне за малко ни стопи тъгата. „Ще оправим улиците – вика – Правителството и общината ще отпуснат пари. Ето, водя техника да изчисти деретата и съборените мостове...” Абе две думи няма, хубаво говори момчето, и едно тъй убедено и сигурно... Аха-аха да му повярва човек... Ама ние, не сме вчерашни! Нас много са ни лъгали и за туй – уважение всекиму, доверие никому!

После кмета си отиде по живо, по здраво, а след някой и друг ден след него си тръгнаха камионите и багерите. Останаха само разбитите улици и старата ни тъга, увеличена от новите лъжи... Вече втора година...

Ама думата ми беше за друго. Още преди това, с комшиите направихме молба и подписка да асфалтират улицата ни, заведохме я в кметството, от където по каналния ред да се изпрати на кмета в Голямата община на Варна. Зер, читаво момче изглежда, може пък да помисли за селото, не само за себе си, като другите, и белким отпусне някой лев за двеста-триста метра асфалт, дето са нужни на улицата ни.

Направихме подписката, входирахме я в кметството ни и... Толкоз! Пак две години време от тогаз... Питах наскоро в кметството какво става с молбата. В общината във Варна била...

Тогава и там отидох, в ролята си на потърпевш селянин, гражданин на общината и данъкоплатец, пък и платец на част от заплатата кметска, ама... Не можах да се срещна с него! Виж с една секретарка говорих.... Хубава една такава, разбрана жена... Изпрати ме набързо, и дори ми се усмихна...

После чак, не по каналния ред, разбрах целия път на тъжната ни молба: От нашето кметство е входирана в общината и като ръкопис от Мъртво море, била минала първо през Марияна Парушева, после през кмета, той я разпределил на Христо Иванов, който я препратил на Петър Гарбузов, който пък я дал на Тихомир Тимов, който в крайна сметка я оставил при Иво Кутев, и ако не е изгубена като някое от непубликуваните евангелияот Мъртвото море, може би още е там.

Щом не мога да се срещна с кмета, ще му пиша във фейсбук, викам си... Нали Доналд Тръмп видя от него, че и той проведе предизборната си борба в социалните мрежи. Във фейсбук, викам си, белким ми отговори. И му пиша... Така и така, кмете, мина толкоз време от наводнението в селото ни, на 15 километра сме само от Варна, повечето работим в града, и щем, не щем, ама и заплата ви плащаме, та... Идвам си накрая на думата – к`во става с ремонта на улиците ни, питам. Аз тъй, за едни тъжни хора се интересувам, не само за себе си, значи... И нищо! Медийна само тишина, сякаш космическа някаква... А пък какви думи са били още преди изборите като е идвал в селото ни, и после след наводнението – туй ще направим, другото, третото... Взе да ме хваща яд, като си спомних, и пак пиша, ама този път копирам и споделям поста си с всички. Чак тогава получих отговор - на 6-ти януарий лани. В 2017-то лето господне: „Чакаме решение на комисията (Аха! Комисия някаква даже имало...), ако от там не отпуснат пари, общината ще даде” „Обещано!!!” Връщам му отговор аз, в стил а ла „Приятно ми е, Мавриков” и... Обещано, ама не е завещано! Ни комисия, ни пари, ни асфалт, вече цяла година. А като мина годината, наскоро пак му писах. Напомних му пак, че е наш, народен храненик, че обещание е дал, но колкото от покойния ми прадядо получих писмо, толкова отговор и от живия кмет на Варна.

Най-тъжно ми стана, щом разбрах, че тази улица, нашата си, „Хан Аспарух”, по документация, значи, била дори асфалтирана... А пък тя горката, в живота си не е и вдъхвала аромат на асфалт. Така ми дожаля за улицата ни, че в сърцето ми я видях като квинтесенция, значи, на автомагистралите ни – уж се изграждат, а се оказва, че асфалтът или го няма, или парите са усвоени, но работата не е свършена. Така се и роди идеята да преименуваме улицата ни в „Улица ГЕРБ”, защото се води асфалтирана, а асфалтът и е откраднат още преди да е сложен... Дейвид Копърфийлд и мистер Сенко,  ряпа да ядат!

Та сега събираме подписка, за преименуването и...

Дълго умувахме улицата на името на „Бойко Борисов” ли, като най-големият радетел за изграждането на магистрали да искаме да бъде преименувана или на улица „ГЕРБ”, но пред вид това, че на министър-председателя народните певци и певици вече посвещават песни, а за ГЕРБ, освен едно изпълнение на пияна глава „Цъфнал, цъфнал, цъфнал ГЕРБ”, друга песен няма изпята, се спряхме на второто име, което да увековечим за бъдните поколения.

Сега... Заради фермата за щрауси в края на улицата и това, че кметът, образно казано, зарови глава в пясъка, за да не чува проблемите ни, имаше идея да искаме и „Иван Портних” да я именуваме, но после се отказахме. Може да сме лъгани, бедни и тъжни, но поне сме широко скроени, бързо се примиряваме и прощаваме... Като всички българи.

Та сега събираме подписката... Подкрепете ни!

Поздрави!

Бай Марин Урумов от село Константиново.

P.s. Дойде неделя и репортерът Ваня Славова отиде в с. Константиново и разговаря с Марин Урумов


ВИЖТЕ ОЩЕ

Ара Маликян: "Аз съм гражданин на света"

Ексцентричният цигулар Ара Маликян - ливанец с арменски произход и испански паспорт, любим на всички поколения меломани по света, е главното действащо лице на финалния гала концерт от Международния музикален фестивал "Варненско лято". Ара Маликян ще разкаже своята много лична емоционална приказка за "Невероятната история на една цигулка"...

публикувано на 19.10.18 в 16:04

Ирина Величкова: У нас има добри закони за авторските права, но няма контрол и наказания

Ирина Величкова е юрист по професия. На фестивала "Златната роза" беше представен  дебютният й късометражен филм "Сън за щастие". Кинотворбата е дипломната й работа от специализацията й по режисура на игрален филм. - Доколко правата на авторите са защитени в България? - Защитени са на ниво закон. Изключително добре защитени с даже. Защото нашият..

публикувано на 17.10.18 в 16:24
Награждаването на победителите.

Старите кранове ще са основен акцент на пристанището и след превръщането му в зона за почивка

Продължаваме да ви представяме идеите на младите архитекти за бъдещия облик на пристанище Варна-Изток. След като ви запознахме с проекта на българо-турския екип , който беше класиран на второ място в Международния архитектурен пленер на тема "Адаптация на Пристанище „Варна – Изток" , сега е ред на отличниците: екипът Македония/България в състав Ана..

публикувано на 16.10.18 в 15:54

Искрен Пеев: Опазването на морето зависи и от всеки човек

Искрен Пеев е трето поколение моряк. Неговият дядо - проф. Илия Пеев, е преподавател във Военноморското училище, капитан първи ранг от резерва, бил е на подводниците. Бащата д-р Петър Пеев  е бил лекар във Военноморска болница, но преди това е бил на корабите, вкл. на  ветрохода "Калиакра" . От шестгодишен ветроходство изучава и Искрен. Сега е на..

публикувано на 14.10.18 в 18:05

С подкуп и лихва строели църквите през Възраждането

Всички участвали в строителството на храмове в годините на робство, разказва журналистът и краевед Иван Миланов , наследник на главния инициатор за строежа на църквата в село Изгрев - Ханджи Дойчо Янев, който водил и сметките по строителството, а написаното отразява специфичното наречие на тогавашното население. На Петковден храмът..

публикувано на 14.10.18 в 08:10

Лифт до "Галата" и мостове предлагат млади архитекти за пристанището

Второ място в Международния архитектурен пленер 2018 на тема "Адаптация на Пристанище „Варна – Изток“ спечели екипът Турция/България в състав: Ембре Торбаглу, Кансу Йапики, Угур Челеби, Момчил Димов. Проектът, озаглавен „Crossing Walls”, впечатлява със задълбочения анализ на приемствеността между миналото, настоящето и бъдещето на зоната и оригиналните..

публикувано на 11.10.18 в 16:49
Мария Чакърова и майка й

Мария Чакърова посвещава юбилейната изложба в галерия "Теди" на майка си

Най-слънчевата варненска художничка Мария Чакърова ще отпразнува 70-годишнината си с изложба в галерия "Теди". Селекцията от 27 платна масло и 16 акварелни миниатюри, рисувани основно през последните две години, е наречена "На майка ми". Авторката споделя с огромна любов: "С майка ми бяхме изключително силно духовно свързани. Тя ме импулсира да направя..

обновено на 11.10.18 в 13:46