Марин Урумов - сюжети от живота и за живота

| обновено на 12.02.18 в 11:44

Марин Урумов е от Варна. Пише отдавна. Разказите му са специално и любимо хоби. Има издадени книги, премиерата на последната предстои. Икономист по образование, обича природата, животните и пчелите. От всички видове транспорт предпочита велосипеда.   Живее в с. Константиново. В РАДИО ВАРНА позвъни с молба: "Помогнете да изпълзим от калта!" От изборите не бяхме ходили в селото и не повярвахме, че може да е толкова зле.  "Хората в селота са активни, през седмицата работят и няма как да ви говорят сега, но елате в неделя",  каза Марин.  А до тогава  ще ви изпратя своя разказ. Предлагаме ви погледа на автора за живописните сюжети от реалността в село Константиново, община Варна

Аз съм един тъжен човек, живеещ на една тъжна улица, в едно тъжно село - Константиново, в нашата тъжна страна. Страната ни е населявана от тъжния ни народ, на който принадлежа и аз. Улицата е тъжна защото е зима, селото е тъжно защото улиците му са разбити, а народът е тъжен, защото е беден и лъган... Или поне аз съм тъжен за това.

Аз съм малък човек и очакванията ми не са големи... Искам само някой да асфалтира улицата ми... Ако можех, бих го направил и сам... Въпреки данъците, които плащам... Бих го направил! Но не мога... Онова, което успяхме да направим всички тъжни хора живеещи на тази улица, беше само да съберем малко пари, купим и положим чакъл и го валираме... Не е много, погледнато от страни, но го направихме. С наши пари... Различни от парите за данъци... Това дето не беше много, се оказа и съвсем недостатъчно, защото още след първият по-силен дъжд, улицата ни отново заприлича на такава от времената на основаването на държавата ни... Тя така се и казва – улица „Хан Аспарух”...После дойде и Големият порой и наводнението в селото ни през 2016г., за което сигурно сте чували. Тогава и много други улици бяха изровени от стихията и останали без асфалт. Тогава видях на живо и кмета на Варна – Иван Портних. Хубаво момче, българче, макар и с малко руско потекло, и може би и заради него не беше така тъжен, като нас, другите българи... Но пък него може и никой да не го е лъгал... Не знам! Та... Все тогава, той едно хубаво тъй говори пред нас и медиите, на фона на камионите и багерите, с които беше дошъл, че надеждицата пропълзя в душите ни и поне за малко ни стопи тъгата. „Ще оправим улиците – вика – Правителството и общината ще отпуснат пари. Ето, водя техника да изчисти деретата и съборените мостове...” Абе две думи няма, хубаво говори момчето, и едно тъй убедено и сигурно... Аха-аха да му повярва човек... Ама ние, не сме вчерашни! Нас много са ни лъгали и за туй – уважение всекиму, доверие никому!

После кмета си отиде по живо, по здраво, а след някой и друг ден след него си тръгнаха камионите и багерите. Останаха само разбитите улици и старата ни тъга, увеличена от новите лъжи... Вече втора година...

Ама думата ми беше за друго. Още преди това, с комшиите направихме молба и подписка да асфалтират улицата ни, заведохме я в кметството, от където по каналния ред да се изпрати на кмета в Голямата община на Варна. Зер, читаво момче изглежда, може пък да помисли за селото, не само за себе си, като другите, и белким отпусне някой лев за двеста-триста метра асфалт, дето са нужни на улицата ни.

Направихме подписката, входирахме я в кметството ни и... Толкоз! Пак две години време от тогаз... Питах наскоро в кметството какво става с молбата. В общината във Варна била...

Тогава и там отидох, в ролята си на потърпевш селянин, гражданин на общината и данъкоплатец, пък и платец на част от заплатата кметска, ама... Не можах да се срещна с него! Виж с една секретарка говорих.... Хубава една такава, разбрана жена... Изпрати ме набързо, и дори ми се усмихна...

После чак, не по каналния ред, разбрах целия път на тъжната ни молба: От нашето кметство е входирана в общината и като ръкопис от Мъртво море, била минала първо през Марияна Парушева, после през кмета, той я разпределил на Христо Иванов, който я препратил на Петър Гарбузов, който пък я дал на Тихомир Тимов, който в крайна сметка я оставил при Иво Кутев, и ако не е изгубена като някое от непубликуваните евангелияот Мъртвото море, може би още е там.

Щом не мога да се срещна с кмета, ще му пиша във фейсбук, викам си... Нали Доналд Тръмп видя от него, че и той проведе предизборната си борба в социалните мрежи. Във фейсбук, викам си, белким ми отговори. И му пиша... Така и така, кмете, мина толкоз време от наводнението в селото ни, на 15 километра сме само от Варна, повечето работим в града, и щем, не щем, ама и заплата ви плащаме, та... Идвам си накрая на думата – к`во става с ремонта на улиците ни, питам. Аз тъй, за едни тъжни хора се интересувам, не само за себе си, значи... И нищо! Медийна само тишина, сякаш космическа някаква... А пък какви думи са били още преди изборите като е идвал в селото ни, и после след наводнението – туй ще направим, другото, третото... Взе да ме хваща яд, като си спомних, и пак пиша, ама този път копирам и споделям поста си с всички. Чак тогава получих отговор - на 6-ти януарий лани. В 2017-то лето господне: „Чакаме решение на комисията (Аха! Комисия някаква даже имало...), ако от там не отпуснат пари, общината ще даде” „Обещано!!!” Връщам му отговор аз, в стил а ла „Приятно ми е, Мавриков” и... Обещано, ама не е завещано! Ни комисия, ни пари, ни асфалт, вече цяла година. А като мина годината, наскоро пак му писах. Напомних му пак, че е наш, народен храненик, че обещание е дал, но колкото от покойния ми прадядо получих писмо, толкова отговор и от живия кмет на Варна.

Най-тъжно ми стана, щом разбрах, че тази улица, нашата си, „Хан Аспарух”, по документация, значи, била дори асфалтирана... А пък тя горката, в живота си не е и вдъхвала аромат на асфалт. Така ми дожаля за улицата ни, че в сърцето ми я видях като квинтесенция, значи, на автомагистралите ни – уж се изграждат, а се оказва, че асфалтът или го няма, или парите са усвоени, но работата не е свършена. Така се и роди идеята да преименуваме улицата ни в „Улица ГЕРБ”, защото се води асфалтирана, а асфалтът и е откраднат още преди да е сложен... Дейвид Копърфийлд и мистер Сенко,  ряпа да ядат!

Та сега събираме подписка, за преименуването и...

Дълго умувахме улицата на името на „Бойко Борисов” ли, като най-големият радетел за изграждането на магистрали да искаме да бъде преименувана или на улица „ГЕРБ”, но пред вид това, че на министър-председателя народните певци и певици вече посвещават песни, а за ГЕРБ, освен едно изпълнение на пияна глава „Цъфнал, цъфнал, цъфнал ГЕРБ”, друга песен няма изпята, се спряхме на второто име, което да увековечим за бъдните поколения.

Сега... Заради фермата за щрауси в края на улицата и това, че кметът, образно казано, зарови глава в пясъка, за да не чува проблемите ни, имаше идея да искаме и „Иван Портних” да я именуваме, но после се отказахме. Може да сме лъгани, бедни и тъжни, но поне сме широко скроени, бързо се примиряваме и прощаваме... Като всички българи.

Та сега събираме подписката... Подкрепете ни!

Поздрави!

Бай Марин Урумов от село Константиново.

P.s. Дойде неделя и репортерът Ваня Славова отиде в с. Константиново и разговаря с Марин Урумов


ВИЖТЕ ОЩЕ
Къню Тодоров

Конната езда - начин за възпитание на децата

Почти цял живот Къню Тодоров тренира конен спорт. От Ямбол e, но от десетина години живее във Варна. 50-ет години не слиза от седлото. И продължава да се състезава. Първият му спомен е как като дете пада от магаре и си чупи ръката. След подобен инцидент повечето деца не поглеждат вече ездитни животни. Не и Къню Тодоров, който и днес продължава да..

публикувано на 20.02.18 в 14:04

Какво е бъдещето на хомеопатията?

Защо учени от БАН призоваха обучението по класическа хомеопатия в медицинските вузове у нас да се прекрати и какво е бъдещето на този вид алтернативна медицина? За Радио Варна коментираха двама лекари-практици. "В един Медицински университет трябва да се изучават само тези научни дисциплини, които почиват на доказателствата. Не би трябвало да..

публикувано на 19.02.18 в 16:58

Историята е жива! Паметта се препредава!

Учениците от предаването на РАДИО ВАРНА "Свободен час" Олга Ангелова и Павло Славов са в редакторския екип на клуб "История" към Първа езикова гимназия във Варна. Миналата година те издадоха брой първи на училищно печатното издание, посветено тематично на 180 години от рождението на Васил Левски. Преди дни излезе от печат брой втори, посветен на..

обновено на 19.02.18 в 08:13

Неда Антонова: Ние нямаме мярка, с която да измерим Левски. Той е недостижим!

"Ако печеля, печели цял народ, ако губя, губя само мене си!" "...времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме" "Без изпит не е приет никой" "Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре - магаре" "Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и..

обновено на 19.02.18 в 06:27

Теди Москов на варненската куклена сцена с "Уестърн"

Постановката "Уестърн" могат да гледат почитателите на Храма на Мелпомена от 19.00 часа тази вечер във Варненския куклен театър. Режисьор и сценарист на спектакъла е Теди Москов. В представлението участва цялата трупа от куклени артисти. Освен премиерата довечера, "Уестърн" може да бъде видян на сцената на кукления театър още на 21 и 27 февруари,..

публикувано на 16.02.18 в 11:25
Село Новаково

На гости в село Новаково

В България има две села, които носят името Новаково. Едното е край Асеновград, Пловдивско – в подножието на мистичните Родопи. Другото село със същото име се намира в община Аксаково, Варненска област. Където за съжаление, макар и близо до големия град, постоянното население наброява едва 50 души. Основно пенсионери. Според кметския наместник Марияна..

публикувано на 18.02.18 в 08:00

Успехът е пътуване...

Силвия Иванова е млад бизнесмен от Варна. Тя завършва Икономически университет в родния град, учи в САЩ и Великобритания. И навсякъде получава признание за своите успехи. През 2009 година е и збрана за добрия посланик на всички студенти в САЩ. В последните години б еше сред най-добрите български студенти по мениджмънт от Нотингам.  В момента работи..

обновено на 14.02.18 в 21:47