Марин Урумов - сюжети от живота и за живота

| обновено на 12.02.18 в 11:44

Марин Урумов е от Варна. Пише отдавна. Разказите му са специално и любимо хоби. Има издадени книги, премиерата на последната предстои. Икономист по образование, обича природата, животните и пчелите. От всички видове транспорт предпочита велосипеда.   Живее в с. Константиново. В РАДИО ВАРНА позвъни с молба: "Помогнете да изпълзим от калта!" От изборите не бяхме ходили в селото и не повярвахме, че може да е толкова зле.  "Хората в селота са активни, през седмицата работят и няма как да ви говорят сега, но елате в неделя",  каза Марин.  А до тогава  ще ви изпратя своя разказ. Предлагаме ви погледа на автора за живописните сюжети от реалността в село Константиново, община Варна

Аз съм един тъжен човек, живеещ на една тъжна улица, в едно тъжно село - Константиново, в нашата тъжна страна. Страната ни е населявана от тъжния ни народ, на който принадлежа и аз. Улицата е тъжна защото е зима, селото е тъжно защото улиците му са разбити, а народът е тъжен, защото е беден и лъган... Или поне аз съм тъжен за това.

Аз съм малък човек и очакванията ми не са големи... Искам само някой да асфалтира улицата ми... Ако можех, бих го направил и сам... Въпреки данъците, които плащам... Бих го направил! Но не мога... Онова, което успяхме да направим всички тъжни хора живеещи на тази улица, беше само да съберем малко пари, купим и положим чакъл и го валираме... Не е много, погледнато от страни, но го направихме. С наши пари... Различни от парите за данъци... Това дето не беше много, се оказа и съвсем недостатъчно, защото още след първият по-силен дъжд, улицата ни отново заприлича на такава от времената на основаването на държавата ни... Тя така се и казва – улица „Хан Аспарух”...После дойде и Големият порой и наводнението в селото ни през 2016г., за което сигурно сте чували. Тогава и много други улици бяха изровени от стихията и останали без асфалт. Тогава видях на живо и кмета на Варна – Иван Портних. Хубаво момче, българче, макар и с малко руско потекло, и може би и заради него не беше така тъжен, като нас, другите българи... Но пък него може и никой да не го е лъгал... Не знам! Та... Все тогава, той едно хубаво тъй говори пред нас и медиите, на фона на камионите и багерите, с които беше дошъл, че надеждицата пропълзя в душите ни и поне за малко ни стопи тъгата. „Ще оправим улиците – вика – Правителството и общината ще отпуснат пари. Ето, водя техника да изчисти деретата и съборените мостове...” Абе две думи няма, хубаво говори момчето, и едно тъй убедено и сигурно... Аха-аха да му повярва човек... Ама ние, не сме вчерашни! Нас много са ни лъгали и за туй – уважение всекиму, доверие никому!

После кмета си отиде по живо, по здраво, а след някой и друг ден след него си тръгнаха камионите и багерите. Останаха само разбитите улици и старата ни тъга, увеличена от новите лъжи... Вече втора година...

Ама думата ми беше за друго. Още преди това, с комшиите направихме молба и подписка да асфалтират улицата ни, заведохме я в кметството, от където по каналния ред да се изпрати на кмета в Голямата община на Варна. Зер, читаво момче изглежда, може пък да помисли за селото, не само за себе си, като другите, и белким отпусне някой лев за двеста-триста метра асфалт, дето са нужни на улицата ни.

Направихме подписката, входирахме я в кметството ни и... Толкоз! Пак две години време от тогаз... Питах наскоро в кметството какво става с молбата. В общината във Варна била...

Тогава и там отидох, в ролята си на потърпевш селянин, гражданин на общината и данъкоплатец, пък и платец на част от заплатата кметска, ама... Не можах да се срещна с него! Виж с една секретарка говорих.... Хубава една такава, разбрана жена... Изпрати ме набързо, и дори ми се усмихна...

После чак, не по каналния ред, разбрах целия път на тъжната ни молба: От нашето кметство е входирана в общината и като ръкопис от Мъртво море, била минала първо през Марияна Парушева, после през кмета, той я разпределил на Христо Иванов, който я препратил на Петър Гарбузов, който пък я дал на Тихомир Тимов, който в крайна сметка я оставил при Иво Кутев, и ако не е изгубена като някое от непубликуваните евангелияот Мъртвото море, може би още е там.

Щом не мога да се срещна с кмета, ще му пиша във фейсбук, викам си... Нали Доналд Тръмп видя от него, че и той проведе предизборната си борба в социалните мрежи. Във фейсбук, викам си, белким ми отговори. И му пиша... Така и така, кмете, мина толкоз време от наводнението в селото ни, на 15 километра сме само от Варна, повечето работим в града, и щем, не щем, ама и заплата ви плащаме, та... Идвам си накрая на думата – к`во става с ремонта на улиците ни, питам. Аз тъй, за едни тъжни хора се интересувам, не само за себе си, значи... И нищо! Медийна само тишина, сякаш космическа някаква... А пък какви думи са били още преди изборите като е идвал в селото ни, и после след наводнението – туй ще направим, другото, третото... Взе да ме хваща яд, като си спомних, и пак пиша, ама този път копирам и споделям поста си с всички. Чак тогава получих отговор - на 6-ти януарий лани. В 2017-то лето господне: „Чакаме решение на комисията (Аха! Комисия някаква даже имало...), ако от там не отпуснат пари, общината ще даде” „Обещано!!!” Връщам му отговор аз, в стил а ла „Приятно ми е, Мавриков” и... Обещано, ама не е завещано! Ни комисия, ни пари, ни асфалт, вече цяла година. А като мина годината, наскоро пак му писах. Напомних му пак, че е наш, народен храненик, че обещание е дал, но колкото от покойния ми прадядо получих писмо, толкова отговор и от живия кмет на Варна.

Най-тъжно ми стана, щом разбрах, че тази улица, нашата си, „Хан Аспарух”, по документация, значи, била дори асфалтирана... А пък тя горката, в живота си не е и вдъхвала аромат на асфалт. Така ми дожаля за улицата ни, че в сърцето ми я видях като квинтесенция, значи, на автомагистралите ни – уж се изграждат, а се оказва, че асфалтът или го няма, или парите са усвоени, но работата не е свършена. Така се и роди идеята да преименуваме улицата ни в „Улица ГЕРБ”, защото се води асфалтирана, а асфалтът и е откраднат още преди да е сложен... Дейвид Копърфийлд и мистер Сенко,  ряпа да ядат!

Та сега събираме подписка, за преименуването и...

Дълго умувахме улицата на името на „Бойко Борисов” ли, като най-големият радетел за изграждането на магистрали да искаме да бъде преименувана или на улица „ГЕРБ”, но пред вид това, че на министър-председателя народните певци и певици вече посвещават песни, а за ГЕРБ, освен едно изпълнение на пияна глава „Цъфнал, цъфнал, цъфнал ГЕРБ”, друга песен няма изпята, се спряхме на второто име, което да увековечим за бъдните поколения.

Сега... Заради фермата за щрауси в края на улицата и това, че кметът, образно казано, зарови глава в пясъка, за да не чува проблемите ни, имаше идея да искаме и „Иван Портних” да я именуваме, но после се отказахме. Може да сме лъгани, бедни и тъжни, но поне сме широко скроени, бързо се примиряваме и прощаваме... Като всички българи.

Та сега събираме подписката... Подкрепете ни!

Поздрави!

Бай Марин Урумов от село Константиново.

P.s. Дойде неделя и репортерът Ваня Славова отиде в с. Константиново и разговаря с Марин Урумов


ВИЖТЕ ОЩЕ

Личният пример на Мая и Георги

На всеки национален празник семейство Георгиеви от Варна   облича национални носии. Убедени са, че именно семейството трябва да даде пример за възпитанието и го правят по свой начин. Още от детските си години хореографията впечатлява бащата Георги Георгиев, който професионално се е занимавал и с гребане. Майката Мая играе..

обновено на 24.05.18 в 10:09

Иван Иванов: Варненските ученици-астрономи имат повече медали от олимпийците ни

Варненската обсерваторията „Николай Коперник“ чества днес своя 50-годишен юбилей. От 14 ч. е тържеството в зала “Пленарна“ на община Варна, за което пристигнаха астрономи от обсерваториите в цялата страна. От 15 ч. е – поздравителния концерт на ученици от НУИ “Добри Христов“, състави от ОДК – Варна, ученици от Първа и Четвърта ЕГ. На 23 май..

публикувано на 22.05.18 в 12:39

Чудеса прави водата на аязмото в село Близнаци

Аязмото във варненското село Близнаци е с магична сила. Водата, която е малко по-надолу от параклиса „ Възнесение Господне“ не пресъхва никога, разказват местните хора. За чудотворния извор, който е винаги пълен, дори и в най-големите жеги, бабите твърдят, че лекува перфектно болести по очите. С нея местните измивали очичките на бебетата още..

публикувано на 22.05.18 в 09:42

Директорът на европотребители: "Плащайте с банкова карта по интернет!"

Варна е на второ място в страната по електронна пазаруване. Все повече българи избират къде да почиват и плащат през интернет.  80 процента от сигналите в Европейския потребителски център са на българи, които са пазарували зад граница. 2000 са жалбите през миналата година и една - трета от тях са свързани с онлайн търговията.  Европейският..

обновено на 20.05.18 в 18:16

Нощ на музеите = 24-часов тур между експозициите

Богатата история на Варна показват на своите деца стотици семейства. Използват и днешното издание на „Нощта на музеите и галериите”. Прогнозата за дъжд не ги притеснява и те обикалят включените обекти в инициативата, внимателно следейки да не пропуснат нещо. Това прави 10-годишната Паула Кръстева, която много разчита на своята баба Галина Панайотова..

публикувано на 19.05.18 в 14:50
Цвятко Цвятков, преподавател и инструктор

Шофьорът никога не трябва да прави умишлени нарушения на пътя

  В това вярва и на това учи своите ученици варненският преподавател и инструктор Цвятко Цвятков, който днес е на 68 години. Той е родом от Горен Чифлик, но живее във Варна от 1964 година. Книжката си взима 4 години по-късно от първия път и до днес е преподавател и инструктор в една от големите школи за шофьорски курсове в морската столица...

публикувано на 17.05.18 в 07:00

Петко Петков: Учителят днес е посредник между знанието и детето

Летописната книга на варненското средно училище „Св. Климент Охридски“ ще бъде преиздадена фототипно за 135-годишнината от основаването му тази година. Оригиналът й се съхранява в Държавен архив-Варна. Изданието ще е готово през есента и ще е в тираж 1 000, най-много 2 000 бройки. Книгата разказва за забележителни събития във Варна, отбелязва..

публикувано на 16.05.18 в 11:39