Марин Урумов - сюжети от живота и за живота

| обновено на 12.02.18 в 11:44

Марин Урумов е от Варна. Пише отдавна. Разказите му са специално и любимо хоби. Има издадени книги, премиерата на последната предстои. Икономист по образование, обича природата, животните и пчелите. От всички видове транспорт предпочита велосипеда.   Живее в с. Константиново. В РАДИО ВАРНА позвъни с молба: "Помогнете да изпълзим от калта!" От изборите не бяхме ходили в селото и не повярвахме, че може да е толкова зле.  "Хората в селота са активни, през седмицата работят и няма как да ви говорят сега, но елате в неделя",  каза Марин.  А до тогава  ще ви изпратя своя разказ. Предлагаме ви погледа на автора за живописните сюжети от реалността в село Константиново, община Варна

Аз съм един тъжен човек, живеещ на една тъжна улица, в едно тъжно село - Константиново, в нашата тъжна страна. Страната ни е населявана от тъжния ни народ, на който принадлежа и аз. Улицата е тъжна защото е зима, селото е тъжно защото улиците му са разбити, а народът е тъжен, защото е беден и лъган... Или поне аз съм тъжен за това.

Аз съм малък човек и очакванията ми не са големи... Искам само някой да асфалтира улицата ми... Ако можех, бих го направил и сам... Въпреки данъците, които плащам... Бих го направил! Но не мога... Онова, което успяхме да направим всички тъжни хора живеещи на тази улица, беше само да съберем малко пари, купим и положим чакъл и го валираме... Не е много, погледнато от страни, но го направихме. С наши пари... Различни от парите за данъци... Това дето не беше много, се оказа и съвсем недостатъчно, защото още след първият по-силен дъжд, улицата ни отново заприлича на такава от времената на основаването на държавата ни... Тя така се и казва – улица „Хан Аспарух”...После дойде и Големият порой и наводнението в селото ни през 2016г., за което сигурно сте чували. Тогава и много други улици бяха изровени от стихията и останали без асфалт. Тогава видях на живо и кмета на Варна – Иван Портних. Хубаво момче, българче, макар и с малко руско потекло, и може би и заради него не беше така тъжен, като нас, другите българи... Но пък него може и никой да не го е лъгал... Не знам! Та... Все тогава, той едно хубаво тъй говори пред нас и медиите, на фона на камионите и багерите, с които беше дошъл, че надеждицата пропълзя в душите ни и поне за малко ни стопи тъгата. „Ще оправим улиците – вика – Правителството и общината ще отпуснат пари. Ето, водя техника да изчисти деретата и съборените мостове...” Абе две думи няма, хубаво говори момчето, и едно тъй убедено и сигурно... Аха-аха да му повярва човек... Ама ние, не сме вчерашни! Нас много са ни лъгали и за туй – уважение всекиму, доверие никому!

После кмета си отиде по живо, по здраво, а след някой и друг ден след него си тръгнаха камионите и багерите. Останаха само разбитите улици и старата ни тъга, увеличена от новите лъжи... Вече втора година...

Ама думата ми беше за друго. Още преди това, с комшиите направихме молба и подписка да асфалтират улицата ни, заведохме я в кметството, от където по каналния ред да се изпрати на кмета в Голямата община на Варна. Зер, читаво момче изглежда, може пък да помисли за селото, не само за себе си, като другите, и белким отпусне някой лев за двеста-триста метра асфалт, дето са нужни на улицата ни.

Направихме подписката, входирахме я в кметството ни и... Толкоз! Пак две години време от тогаз... Питах наскоро в кметството какво става с молбата. В общината във Варна била...

Тогава и там отидох, в ролята си на потърпевш селянин, гражданин на общината и данъкоплатец, пък и платец на част от заплатата кметска, ама... Не можах да се срещна с него! Виж с една секретарка говорих.... Хубава една такава, разбрана жена... Изпрати ме набързо, и дори ми се усмихна...

После чак, не по каналния ред, разбрах целия път на тъжната ни молба: От нашето кметство е входирана в общината и като ръкопис от Мъртво море, била минала първо през Марияна Парушева, после през кмета, той я разпределил на Христо Иванов, който я препратил на Петър Гарбузов, който пък я дал на Тихомир Тимов, който в крайна сметка я оставил при Иво Кутев, и ако не е изгубена като някое от непубликуваните евангелияот Мъртвото море, може би още е там.

Щом не мога да се срещна с кмета, ще му пиша във фейсбук, викам си... Нали Доналд Тръмп видя от него, че и той проведе предизборната си борба в социалните мрежи. Във фейсбук, викам си, белким ми отговори. И му пиша... Така и така, кмете, мина толкоз време от наводнението в селото ни, на 15 километра сме само от Варна, повечето работим в града, и щем, не щем, ама и заплата ви плащаме, та... Идвам си накрая на думата – к`во става с ремонта на улиците ни, питам. Аз тъй, за едни тъжни хора се интересувам, не само за себе си, значи... И нищо! Медийна само тишина, сякаш космическа някаква... А пък какви думи са били още преди изборите като е идвал в селото ни, и после след наводнението – туй ще направим, другото, третото... Взе да ме хваща яд, като си спомних, и пак пиша, ама този път копирам и споделям поста си с всички. Чак тогава получих отговор - на 6-ти януарий лани. В 2017-то лето господне: „Чакаме решение на комисията (Аха! Комисия някаква даже имало...), ако от там не отпуснат пари, общината ще даде” „Обещано!!!” Връщам му отговор аз, в стил а ла „Приятно ми е, Мавриков” и... Обещано, ама не е завещано! Ни комисия, ни пари, ни асфалт, вече цяла година. А като мина годината, наскоро пак му писах. Напомних му пак, че е наш, народен храненик, че обещание е дал, но колкото от покойния ми прадядо получих писмо, толкова отговор и от живия кмет на Варна.

Най-тъжно ми стана, щом разбрах, че тази улица, нашата си, „Хан Аспарух”, по документация, значи, била дори асфалтирана... А пък тя горката, в живота си не е и вдъхвала аромат на асфалт. Така ми дожаля за улицата ни, че в сърцето ми я видях като квинтесенция, значи, на автомагистралите ни – уж се изграждат, а се оказва, че асфалтът или го няма, или парите са усвоени, но работата не е свършена. Така се и роди идеята да преименуваме улицата ни в „Улица ГЕРБ”, защото се води асфалтирана, а асфалтът и е откраднат още преди да е сложен... Дейвид Копърфийлд и мистер Сенко,  ряпа да ядат!

Та сега събираме подписка, за преименуването и...

Дълго умувахме улицата на името на „Бойко Борисов” ли, като най-големият радетел за изграждането на магистрали да искаме да бъде преименувана или на улица „ГЕРБ”, но пред вид това, че на министър-председателя народните певци и певици вече посвещават песни, а за ГЕРБ, освен едно изпълнение на пияна глава „Цъфнал, цъфнал, цъфнал ГЕРБ”, друга песен няма изпята, се спряхме на второто име, което да увековечим за бъдните поколения.

Сега... Заради фермата за щрауси в края на улицата и това, че кметът, образно казано, зарови глава в пясъка, за да не чува проблемите ни, имаше идея да искаме и „Иван Портних” да я именуваме, но после се отказахме. Може да сме лъгани, бедни и тъжни, но поне сме широко скроени, бързо се примиряваме и прощаваме... Като всички българи.

Та сега събираме подписката... Подкрепете ни!

Поздрави!

Бай Марин Урумов от село Константиново.

P.s. Дойде неделя и репортерът Ваня Славова отиде в с. Константиново и разговаря с Марин Урумов


Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Художник от Плевен показва живопис за първи път във Варна

  Стелиян Атанасов живее и работи в Плевен. Има над 50 самостоятелни изложби в различни градове. Негови картини са притежание на колекционери от Австрия, Франция, Гърция, Сърбия и др. Различни по тема, петнадесетте творби, показани във Варна,  са от последните  няколко години. Природолюбител и любител кинолог. Основател е на рок група...

публикувано на 24.01.19 в 13:36

Антон Вълев: Хаос по български в година на избори

На фона на факта, че преди няколко дни във Варна беше обявена грипна ваканция, а такава има от няколко седмици в останалите области и общини на България, ще говорим за това какво се случва с аптеките.   Дали ще има бойкот от страна на фармацевтите на двете електронни системи за снабдяване с лекарства, поне за такъв обявиха русенските фармацевти...

публикувано на 23.01.19 в 11:12

Мерки срещу грипа

Специалистът по уши-нос-гърло в Аджибадем Сити Клиник Варна д-р Денница Томова беше наградена като Млад лекар на годината в годишната церемония на лечебното заведение. Въпреки че е сред младите специалисти, лекарката е с редица специализации и богат опит в диагностиката и лечението на респираторни заболявания, болести на слуховия..

публикувано на 23.01.19 в 07:10
Димитър Гърдев

Димитър Гърдев: "Брекзит ще направи Европа по-прагматична и по-силна"

Във вторник парламентът във Великобритания даде наказателен вот за споразумението с Брюксел, уреждащо раздялата между Великобритания и Европейския съюз (ЕС). На следващия ден правителството на Мей бе изправено пред вот на недоверие, като оцеля с разлика от само 19 гласа. Все повече анализатори говорят за хаос и безпътица, които са обзели..

обновено на 21.01.19 в 15:23

Ирландски музикант посвети композиция на Христо Стоичков

Ирландецът Мартин Койл, който свири на бузуки със своя оркестър, се вдъхновява от българските ритми и често ги използва в своите композиции. Мартин обича да играе футбол, а един от идолите му е Христо Стоичков. Именно поради тази причина решава да кръсти една от композициите си „Танцът на Христо”. В момента Мартин подготвя концерти,..

публикувано на 21.01.19 в 14:59

Зададените и незададени въпроси на Радичков

Паметниците показват душата на Радичков, който не беше "лакомник" за слава, смята неговият приятел от детството -  художникът проф. Галилей Симеонов. Тяхното приятелство започва още от ученическите години в Берковската гимназия. Преминава през различни изпитания на времето и остава чисто и днес, въпреки физическата раздяла с Мъдреца на Калиманица...

публикувано на 21.01.19 в 02:10

Ходим пеша, когато е безопасно, удобно и интересно

До края на май приключва тригодишният проект „City Walk”, който се реализира съвместно между  община Варна и Научно-изследователския център в град Бистра Птуй, Словения. Целта е да се помогне на градовете в Дунавския регион да станат по-добри места за живеене чрез подобряване на възможностите за пешеходни разходки. С една от дейностите по проекта,..

обновено на 19.01.19 в 08:11