Защо се появяват бенки по тялото ни?... Как да разпознаем рисковите от тях?
Трябва ли да ги отстраняваме и към кого да се обърнем?
Това са част от въпросите, чиито отговорихме от дерматолога с 30-годишен стаж зад гърба си д-р Снежина Райнова:
- Д-р Райнова, как да разпознаем рисковите бенки?
- Хората трябва да оглеждат кожата си по цялото тяло, крайниците, лице, скритите места зад ушите, по скалпа, дланите и ходилата. Рисковите бенки са много важен аспект от здравето на хората. Хубаво е всяка година човек да посещава специалист дерматолог.
- Кои бенки са безопасни и кои опасни? За какво трябва да внимаваме?
- Критериите са определени от Световната здравна организация. Бенките от детска възраст, които са с хубави очертания и с равномерен пигмент, са безопасни. При леко релефните бенки, с косъмчета по тях, също няма място за притеснение. Трябва да наблюдаваме, ако има бързо нарастване, ако границите са неравни, назъбени, или ако в краен случай бенката кърви, тогава наистина е рискова. Тези фактори са медицинска индикация за лекарска намеса.
- Много хора прибягват до премахване на бенките с народна медицина. Какви рискове може да крие това?
- В действителност народната медицина се използва, забелязвала съм го в моята практика. Правят се често възпаления на околната кожа и на самата бенка. Предизвиква се възпалителен процес, който после се нуждае от едно по-дългосрочно лечение. Моята препоръка е хората да не се доверяват на самоизбрани методи, които са били познати от миналото. Нека потърсят компетентна лекарска помощ и съответното лечение.
- От какво се получават бенките? Има ли начин да се предпазим от появата на нови бенки?
- Това е много сложен въпрос за обяснение. Няма категорично мнение за причината, която води до появата на бенки. Още в най-ранна детска възраст започва преразпределението на пигментните клетки меланин. Свръх появата на бенки може да е генетично унаследяване. Прекомерното излагане на слънчевите лъчи също води до повишено образуване на пигментни петна, бенки и други рискове за кожата.
Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..
Инвестицията в леко метро е първоначално по-голяма, когато се прави подземно, после за поддържането се дават по-малко средства. Когато се прави по открит способ първоначалната инвестиция е по-малка, а след това за поддържане е по-голяма сумата. Именно това е работата на експертите в този Експертен съвет да намерят оптималното, което е..
Туристическият бранш и това лято ще бъде изправен пред проблема с липсата на кадри и това не е новина. Това каза в обзорното предаване на РВ „Позиция“ Илин Димитров, съветник на президента Румен Радев по туризъм, образование и култура. „При вноса на кадри тази година е пълна каша, защото Шенген по въздух, позволява на всички, които влизат в..
Интервю с Alexander Krull (LEAVES' EYES, ATROCITY) Творческият път на LEAVES' EYES започва преди 21 години. В групата се преплитат съдбите на музикантите от ATROCITY. Няма да сгрешим, ако кажем, че ATROCITY е тяхната по-мрачна, а LEAVES' EYES – по-нежна страна. LEAVES' EYES издадоха „Myths of Fate”, заради който идеологът зад двете групи..
"Лекото метро" във Варна ще бъде предимно „потопено“, по земя, а не чрез повдигнато на колони. Шумовото натоварване ще бъде многократно намалено. Това предвижда проектирането на разширението на варненския булевард „Цар Освободител“ според инж. Кольо Червенков. Като част от инженерния екип в проекта, в обзорното предаване на РВ „Позиция“,..
Иван Люцканов е създател на проекта "Землевеж" , който представя статистически данни, представени по достъпен начин. Той у частва в подкаста "Европеец", посветен на евроизборите и перспективите пред Европейския съюз, а домакин на събитието беше Концертното студио на Радио Варна. "Х аресва ми да мисля, че мотото на подкаста е: "Светът и..
За много сериозна липса на интерес да се изучават и работят професиите на корабни строители и инженери, алармира Пламен Манушев, вицеадмирал от запаса, който сега работи като консултант военни проекти и развитие в корабостроителния и кораборемонтен завод „Делфин“ във Варна. Според Манушев отливът от тази професия е от доста години, а в момента..