Филм за Гьола във Варна на „Берлинале“

Кадър от филма "Гьолът"

Филм за Гьола във Варна ще бъде представен на „Берлинале”. Режисьор на немската лента „Die grube” е българката Христиана Райкова, която е родом от Варна, но учи и работи в Германия. Действието в „Гьолът“ е съсредоточено в познатия на всички варненци минерален басейн, известен и като „Топлата вода”. Пълнометражният документален филм „Die Grube” е дипломната работа на Христиана Райкова.

Разкажи за себе си, родена си във Варна, но работиш и живееш в Германия...

Аз съм родена във Варна, завършила съм езикова гимназия. След това заминах за Германия, следвах „Политология” – бакалавър. Там обаче видях, че специалността не е нещо, което ще ме интересува в бъдеще. След това записах „Медийна продукция”, понеже междувременно започнах да се занимавам с медии. Работих на свободна практика като видео редактор и оператор. В момента тече магистърското ми следване – „Документален филм – режисура” в университета „Баделсберг Потстдам Конрад Волф”.

Трайно ли ще останеш в Германия?

Засега да. Мисля, че трайно ще остана в Германия. От доста години съм тук и работата ми е тук, приятелите ми са тук. Голяма част от старите ми приятели вече не са във Варна. Най-вероятно ще си остана още много години в Германия.

Колко филма си направила досега?

Един по-дълъг – документален филм, който снимахме в Билефелд. Той имаше премиера в Лайпциг. Правила съм и няколко кратки филма.

Предимно документално кино ли правиш?

Интересуват ме места, които са интересни, както и хората на тези места. Интересува ме това как хората вдъхват живот на местата. Може да са места, може да са институции – нещо, което ограничава картината и което ни дава възможност да погледнем повече в дълбочина.

Това можем да го кажем и за филма, с който ще участваш на „Берлинале” – „Ямата” го превеждат на български. Правилно ли е?

Не, превежда се „Гьолът”. На немски не можах да намеря дума, която да преведе точно „гьолът”.

Как реши да го снимаш и кога се случи това? Въобще каква е историята на този филм?

Преди три години започнахме със снимките. Всичко започна с разходка по крайбрежната алея. Тогава видях басейна, за който винаги съм си мислила, че е място с лоша репутация, което трябва да се избягва. Но промених мнението си и видях, че е един много хубав басейн, от който се издига пара на фона на морето, на хоризонта. И хората, които седят вътре, си говорят за какво ли не. Тези хора са съвсем симпатични и дружелюбни, с чувство за хумор. Стана ми ясно, че не е основателно да има такава лоша репутация.

Разговаря ли с хората? Въобще, какво се получи от този филм? Защото той не е само за мястото.

Да. Ние излизаме от басейна, съпровождаме хората и в техния живот, извън басейна. Имаме четирима главни герои, това са повече или по-малко активни в живота в басейна. Това са хора, които харесвам. Хора, които имаха желание и готовност да ни допуснат до живота си и ни се довериха. Това са хора, които ни показват различни аспекти за значението на басейна, за посетителите.

В анотацията на филма пише, че това е портрет на днешна България. Какво е всъщност Гьолът? Какво ти успя да разбереш за това място и за тези хора?

Мисля, че това звучи малко пресилено, нещо като изгубени в превода сме. Филмът е портрет на една България или на една Варна. Това е портрет на едно място, портрет на хора. Това е една реалност, която се намира в България. Гьолът е реалност, която се намира във Варна. В България и Варна има толкова различни реалности. Това определено е реалността за тези хора, които са герои във филма – реалността на хората, които ходят на  това място.

Какво е за теб гьолът?

За мен това е място на срещи. Гьолът е място на свобода, където човек може просто да се чувства свободен да прави това, което иска, да бъде себе си, да се отпусне, да си говори с хората, да се освободи от ежедневието си. Това е място на отдих, място на свобода, място на социални срещи, на социален обмен. Особено за по-възрастните хора е много важно да има такива места, където могат да се срещат с хора, да играят карти, да си говорят, да се къпят. Това е важно за тяхното здраве.

Как попадна в селекцията на „Берлинале”?

Мисля, че при кандидатстването им харесаха много хората. Много сърдечни са нашите герои. Хареса им страстта, с която се грижат за мястото и го защитават. Може би всичко това пасва на програмата.

Колко е дълъг филмът и кога ще е премиерата му?

73 минути. Премиерата ще бъде на 13 февруари, а на следващия ден има още две прожекции. Все още не се знае на какви други фестивали ще ни приемат. Планирано е излъчване по немската телевизия през 2020 г. Надявам се да имаме възможност да покажем филма във Варна, не знам точно как и кога.

Немските колеги какво мислят за Гьола?

Те обичат филма, обичат Гьола. Влюбиха се в града и в мястото. Ние много често се къпахме във водата. Всичко е наред!


ВИЖТЕ ОЩЕ
Синика Раудаскоски

От стреса във Финландия до спокойния живот в българско село

Когато през 2003 година финландското семейство Раудаскоски идва за първи път в България, посещава курортните ни комплекси Златни пясъци и Албена. По време на една от почивките си у нас се разхождат в района на Балчик и остават впечатлени от красотата на България. Тогава решават да си купят къща в страната ни, в която да идват на почивка за..

обновено на 18.10.19 в 07:42

Рекордно малко кандидати за властта в Балчик

Двама кандидати за кмет и 8 листи за съветници със 121 кандидати да влязат в местния парламент, който се състои от 21 членове. Такава е картината на местни избори 2019 в община Балчик. От 1989 година насам не се е случвало битката за кметския стол в Белия град да е между двама. 2003 година например броят на кандидат-кметовете е бил 10, а листите за..

публикувано на 17.10.19 в 15:31

Богдан: Къде е Вашето ТАМ?

След 23 години в Америка Богдан получава зелена карта и се завръща в България за първи път. При първото си стъпване в родината заснема пълнометражния документален филм "Там", с който обикаля страната тази година. "ТАМ" показва България през моите очи, както я виждам за първи път след 23-ри години. Нарочно няма трейлър с кадри от България,..

публикувано на 14.10.19 в 17:43
Стела Кенфийлд

Стела Кенфийлд - между Бързица и Сиатъл

Между провадийското село Бързица и американския град   Сиатъл – така преминава животът на Стела Кенфийлд. Родом е от варненско, но става гражданин на света още през 1980 година. Срещнахме се в провадийското село Бързица, покани ни в къщата, в която живее – с голям двор, овощни дървета и зеленчукова градина. След близо 35 години в чужбина..

публикувано на 14.10.19 в 08:35

Улицата на готвачите (на колела) във Варна

Поредното издание на фестивала на храната, но с нова и по-голяма локация, ще зарадва варненци и гости на града от петък до неделя включително. Мястото е по-голямо от досегашните – в градинката на пл. "Севастопол" във Варна. Три дни вкусна храна и крафт бира, атрактивни каравани, сред които трансформирана пожарна кола и автобус. Повече в аванс разказва..

публикувано на 12.10.19 в 09:00

Петко Ковачев: Въвеждането на зелена енергия не беше направено за малките производители

Възможностите за участие на гражданите в управлението на средствата от еврофондовете 2021 – 2027 г. са тема на международния форум „Граждански пространства“ във Варна. Граждански активисти от България, Румъния, Унгария, Словакия, Полша и Чехия ще разкажат за предизвикателствата пред участието на граждански организации в оперативните програми в..

публикувано на 09.10.19 в 11:28
health

Да избереш България за своя втора родина - историята на семейство Екин

На фона на протестите на медицинските сестри, които искат достойно заплащане за труда си, български лекар е номиниран за Оскар в медицината. Един гениален и уникален български лекар извършва невероятни операции и спасява човешки живот всеки ден. Той стигна до мозъка на 10-годишно дете през вена на крака му. Това не е единичен случай за висок..

публикувано на 09.10.19 в 10:10