Някъде из нашето ежедневие вярвам, че съществува малко вълшебно местенце. Там има „магазин за обли камъчета”, там спираш да крадеш, „любовта идва” с „шепа лъскави череши”, „има страшно” (но малко) и „тя се наслаждава на дъжда”. От това място идва и моят гост. Тя е Мария Донева – малкото голямо момиче на българската литература.
Спомням си когато бях малък, с какво нетърпение очаквах да дойде рожденият ми ден, Коледа и 1 юни. Знаех че ще има много подаръци и ще се чувствам специален. Вече не съм дете, както и моят гост днес. Това не ни пречи да се чувстваме деца и да мечтаем. В разходка край морето си говорим за спомени, литература и море. Тя е била най-доброто дете на баба си, на която е кръстена. Мария не помни първата си дума, но тази на сина си, да. За училището говори с усмивка. Била е добра ученичка, обичала да чете, а игрите на улицата не са били много за нея. В живота се старае да се радва на всичко. Според нея е най-лесно да се радваме на малките неща, защото те някак си по-лесно се подчиняват и можеш да си ги сложиш в джоба.
По време на фестивала „ВарнаЛит”, имаше възможност да се срещнеш с младите и да влезеш в класната стая при тях. Какво им казваше?
Аз нямам представа какво очакват те, но ми се иска да отговоря на очакванията им. Общо взето се старая да ги разведря. Аз съм там да ги забавлявам. На мен ми харесва да съм весела, да говоря смешки. Интересно ми е как реагират, точно защото литературата дават възможност на автора да се скрие зад текста си. Ти пишеш нещо, то е публикувано в някоя книга, книгата я прочете някой, който в момента е на 1000 километра от теб и дори да не му хареса някак, това което си написал, той няма възможност да ти го каже лично. А сега заставаш зад стихотворението си и някак си го защитаваш със своето собствено присъствие. Много е окуражаващо да видиш, че хората те слушат внимателно, че когато поискаш можеш да ги разсмееш. Пък когато прочетеш нещо тъжно, то го докосва и ги трогва. Някак си проверяваш в „битка”, това което си написал работи ли или е някаква измислица изсмукана от пръстите. Трябва да си доста храбър, за да го направиш това. На мен много ми харесва, наистина. Тези срещи са много зареждащи, защото ако ти даваш на публика пред теб от 50 човека и ти на всеки дадеш някаква идея, мисъл, настроение. 50 човека ти връщат същото и ти направо летиш, когато излизаш от такава среща, много е хубаво!
Не са достатъчни средствата за археологическите разкопки на Варненския халколитен некропол. Това потвърди д-р Владимир Славчев, ръководител на археологическия екип. Нужни са около 50 000 лева, с които ще се удължи работата на терен и археолозите ще се приближат към пълното проучване на източния район на некропола. Регионалният исторически музей..
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя до 16 май тематичната изложба “Пейзажът и градът”. В нея са включени 43 произведения живопис на 37 художници от фонда на художествения музей, създадени от три творчески поколения в българското изкуство. Селекцията е на изкуствоведа Румен Серафимов, главен уредник в Галерията и куратор..
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя самостоятелна изложба на Ангел Атанасов - скулптор, чиито творчески интереси са съсредоточени върху чистите форми. Изложбата включва 12 скулптури, изработени в бронз и 4 в дърво, обединени от името “Мелодия и ритъм на формата”. Ангел Атанасов завършва Националната художествена..
Разширението на бул. „Цар Освободител“ беше припознато като приоритетно за реализация и от новия екип на Община Варна. Предвидено е да се прави със смесено финансиране, общинско, държавно и европейско, а най-вероятно и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). П о този повод днес от администрацията организират обществено обсъждане, от..
Да бягаш с кауза, за да помогнеш на друг. Това прави от близо две години Анна Христова, която е успешен маркетинг специалист. Макар и със сериозен дефицит на желязо, чисто здравословно, Анна се мобилизира, за да продължи да бяга с кауза и да заразява с добро още повече хора от своето обкръжение. Тя участва в маратони и полумаратони в..
Журналистът Анна Заркова ни връща към убийството на бившия премиер Андрей Луканов с новата си книга "Смъртта на Бялата лисица". Казва, че историята ѝ не е абсолютната истина, но е достоверен разказ, в който всички герои са истински личности - с изключение само на един - предполагаемият убиец. Неговата история е измислена, но в резултат на сериозни..
Инвестицията в леко метро е първоначално по-голяма, когато се прави подземно, после за поддържането се дават по-малко средства. Когато се прави по открит способ първоначалната инвестиция е по-малка, а след това за поддържане е по-голяма сумата. Именно това е работата на експертите в този Експертен съвет да намерят оптималното, което е..