Музиката е музика и няма нужда от обяснения

Под майсторската палка на маестро Грегъри Бухалтер от Метрополитън опера три поредни вечери варненската публика се срещна с духа на приказната Флоренция от 1298 година чрез оперите на Пучини - "Сестра Анджелика" и "Джани Скики". Диригент на оркестъра е маестро Грегъри Бухалтер от Метрополитън опера, който за втори път работи в България.

За мен независимо, че говорим на много и различни езици - руски, български, английски, има нещо по-голямо, един общ език и това е езикът на музиката – най-великия език от всички езици. Аз не трябва да говоря, аз трябва да показвам. Понякога като шут, друг път с музиката – но комуникираме. Тогава и езиците почти не са необходими. Е, наложи ми се да науча някой български думи, за да се оправям, за да окуражавам музикантите, също така се научих да броя, което ми е много полезно при репетициите. Но от друга страна ние се разбираме на друго ниво – в ума и се усещаме някъде в душата. Така работи музиката. И всички в оркестъра го знаем. Това е най-важното в случая. Защото когато свирим заедно, не е необходимо да изричаме нито една дума - правим нещо, което усещаме. Разбира се, че стилът на изпълнение в Америка се отличава от този, който се практикува тук, както и в европейските страни. Преди няколко години бях поканен да дирижирам „Евгений Онегин“ на Чайковски в Москва. За мен беше голяма чест да поставя руско произведение в Русия. Нещо невероятно е. Няколко пъти съм дирижирал тази опера в Америка и все пак попитах домакините ми, защо искат американски диригент, след като имат толкова много добри диригенти. А те ми отговориха, че руските музиканти се отнасят и изпълняват руската музика по точно определен начин, а те търсят друг поглед. Почувствах се горд и в същото време леко уплашен, защото като американец, който се опитва да постави руска опера в Русия, нещата са по-различни. Направих го по моя начин, който със сигурност се различава от техния. Но още веднъж ще повторя, че музиката е музика. Няма значение дали си от САЩ, Русия или България – всички ние говорим на този език. Ето, в момента изпълняваме две опери на Пучини, който е италиански композитор, но не сме италианци. Напълно съм наясно, че имаме различен опит в изпълнението на тези произведения, който сме натрупали през годините. Има и нещо интересно - винаги отделям внимание на историята на съответния композитор и какво е преживял, защото това също оказва влияние върху изпълненито на музиката. За да ни помогне неговата история да усетим музиката му някъде от вътре, което е най-важното. Дирижирал съм оркестри навсякъде по света, попадал съм на различни култури, работя в Метрополитън опера – буквално международна организация с изпълнители от всеки край на света. Въпреки всичко това - музиката си остава музика.

Но визията към музиката в различните части на света е различна...

И това прави работата ми страхотна. Ако всичко се повтаряше по един и същ начин всеки ден, щеше да се отегча. Но когато поставяме опери на Пучини, които съм дирижирал в Метрополитън, да, там имаме изпълнители от други страни като Пласидо Доминго например е пял в „Джани Скики“, имаме изпълнители от всяка оперна школа, използвам този натрупан опит. И отново ще кажа - музиката е музика. Всички ние работим заедно. И в същото време аз се обогатявам от Вашия начин за разбирането на музиката и нейното изпълнение, което е различно от американския. Също така трябва да съм гъвкав, защото не мога да поставям ултиматоми, да тропам с крак и да налагам моя начин. Може би ми се иска всичко да става така, както аз го разбирам, но знам, че идвам в друга страна, осъзнавам, че трябва да правя някакви компромиси и промени със себе си. Вижте, ако дирижирам Щраус във Виена, което е голяма чест, защото това е тяхната музика, като американец не бих могъл да нареждам на виенските оркестри как да изпълняват тяхната музика. Те знаят най-добре. Налага ми се да се поразтърся и да науча как го правят. Защото валсовете, които изпълняват, са представени по различен начин от нашия в Америка. Трупам опит, за да разбера техния начин.

Принасяте ли нещо в работата си в Метрополитън опера след срещата с чуждите музиканти и оркестри?

Не знам точно какво, но усещам, че наистина има по-различни нюанси. Навсякъде взаимотношенията между диригента и музикантите са различни. Характерите са различни. Преживяванията винаги са различни. Може би отнасям със себе си начинът по който свирят, магията която привнасят в изпълненията,

Къде срещате предизвикателството при поставянето на оперите на Пучини „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“?

Оперите „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“ са част от Оперен триптих, създаден от Джакомо Пучини. Първата, която не изпълняваме, е за изневяра и убийство. Тя е много мрачна. Втората, която е всъщност първа в нашето изпълнение, е за един вид изкуплението. Тя е за жена, която е отритната от обществото, защото има дете, а не е омъжена. А това при католическата религия е срам и голям грях. Тя е затворена в манастир. Докато е там, я посещава леля й, която е много подла и й казва, че детето, което е родила, е мъртво. Бебето е отнето от майка му, защото тя не е омъжена, като й казват, че то не е живо. Тогава тя изпълнява тази разкошна ария, за това как детето си е отишло от този свят без майчина прегръдка и целувка, съвсем само. Само като си помисля за изпълнението и очите ми се насълзяват. Арията е толкова емоционална, музиката – завладяваща. На края жената има видение, как детенцето й се появява пред нея. Има лека фантастика в операта. Но може би детето не е мъртво и наистина това е знак, че е живо. Финалът може да се интерпретира по много начини. И независимо, че историята е тъжна, краят е оптимистичен. Третата опера от триптиха на Пучини е комедия. Той е гений, успял да комбинира тези три напълно различни произведения. Предизвикателството в случая е да се изпълняват едновременно сериозна и комедийна опера. Всъщност не е точно предизвикателство, защото музиката е музика. Винаги е имало музика, която предизвиква щастие и в същото време произведения, които носят печал. Имаме силна музика, имаме музика, носеща емоции. Като музиканти с голям опит всички сме наясно как да изпълняваме коренно различни стилове. Оркестърът може едновременно да свири една след друга „Сестра Анджелика” и „Джани Скики”, които са две много различни опери, заради опита, който има, при изпълняването на толкова различни стилове и жанрове музика.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Иля: От "Абсолютно начинаещи" до Академията на изкуствата в Сан Франциско

Илиана Рикетс е родена във Варна. И живее в Сан Франциско. Дали да започнем разказа за нея от факта, че една от героините в сериала "Сексът и градът" носи нейни модели? Или, че учи в Академията по изкуствата в Сан Франциско? Или дори, че преподава там? Не. Достатъчно е да кажем, че става дума за Иля - за онова дръзко момиче от края на 90-те във Варна,..

публикувано на 23.07.19 в 16:47

Богомил Пехливанов: Лодката ни е в перфектно състояние!

Екипажът на яхта Phoenix от ветроходен клуб "Синева" (Варна) в състав Богомил Пехливанов-шкипер, Бранимир Йовчев, Борис Минков, Веселина Пехливанова и Йоана Тодорова е новият шампион на завършилото във Варна държавно първенство в клас Conrad 25R. Бронзовият медалист от  държавното през миналата година постигна трети успех през този сезон, след..

публикувано на 22.07.19 в 14:44

Спомените за Конче №7 – говори дъщерята на Хачик Минасян

Ани Минасян е дъщеря на Хачик Минасян – човекът, който увековечава варненските деца, седнали на Конче №7 . Със сълзи в очите тя си спомня за почтеността и трудолюбието на баща си, който за близо 50 години е фотографирал няколко поколения варненци или до фонтаните при днешния Окръжен съд, или на входа на Морската градина. Той се е..

публикувано на 21.07.19 в 12:09

Николай Ангелов: Балчик е профилиран за семеен туризъм

„В Балчик нямаме проблем с шума, нямаме дискотека или заведение, която да работи на открито. Ако се разходите, ще видите, че от всички заведения, в две има жива музика и в 23-23.30 часа приключват.“ Това обясни пред БНР кметът на Балчик Николай Ангелов. Последното заведение с музика на открито било затворено преди няколко години, но дори..

обновено на 18.07.19 в 09:53

Симеон Тодоров в очакване на "Конче №7"

Близо година след като педиатърът Симеон Тодоров започна снимките по проекта си "Конче №7", близо 40 фотографии на  млади, стари и още по-стари варненци, а и не само варненци, с емблематичната детска играчка, която иначе в руския език е довела до появата на израза "конь педальньiй" ще могат да се видят в Арт салона на Радио Варна . Изложбата, която..

публикувано на 17.07.19 в 10:30

Мария Илиева: Почти винаги съм видимо доволна

На 16 юли , вторник Мария Илиева ще пее в Летния театър на Варна . Концертът е част от националното и турне под наслов "Всичко - най-добро от Мария Илиева" . В него изпълнителката ще представи новия си албум, включващ най-големите й хитове. Отново ще чуем „Лунен сън”, „Нищо”, “Alright”, „Сама”, „Крадена любов”, „Чуваш ли ме”, “I Like”, „Играя..

обновено на 13.07.19 в 15:04
Емил Радев

Емил Радев: Приоритетите ми са свързани с ЕП, няма да приема номинация за главен прокурор

Дискусия за приоритетите в новия мандат на българските евродепутати организира днес в НДК бюрото на Европейския парламент. Там някои от българските новоизбрани евродепутати ще представят основни теми, по които ще работят през новия мандат на ЕП Емил Радев от ГЕРБ/ЕНП сподели в аванс за БНР,  че очаква новия мандат в ЕП да бъде „много..

публикувано на 12.07.19 в 11:09