Доц. Латинка Христова:

Динозаврите от Трънско са били по-дребни, обитавали са малък остров

Открили са и зъби от крокодиломорфи и части от корубата на костенурки, които сега обитават тропиците

4
Част от новите находки: фрагмент от кост
Снимка: НПМ - БАН

На 22 август завършиха теренните проучвания в рамките на Втората експедиция на Националния природонаучен музей към БАН в търсене на следи от динозаври по българските земи.

В нея участваха специалисти от Природонаучния музей, Геологическия институт при БАН и Софийския университет. Разкопките се провеждат с цел разкриването на останки от динозаври и друга фауна в мезозойското находище край Трън. Тази година експедицията донесе нови находки на кости от динозаври, както и на фрагменти от корубите на костенурки от поне 4 различни пласта.

Палеонтологът гл. ас. д-р Латинка Христова от Националния природо-научен музей ръководи екипа на експедицията. В предаването „Нощен хоризонт“ тя описа и обясни основните открития от новия изследователски сезон и припомни историята на проучванията до момента.

Дълго време у нас се смята, че следи от динозаври няма как да бъдат открити

"До около 2009 година на практика не беше известно, че в България има динозаври. Като студентка едно от първите неща, които ни обясниха в уроците по „Основи на геологията“ беше, че у нас динозаври няма как да бъдат открити, тъй като по това време територията на страната е представлявала дъно на басейн“, разказа доц. Христова.

В нашата страна има изключително богата безгръбначна фауна, тъй като морските отложения от периода на мезозоя са широко разпространени, а на места и много дебели, поясни доц. Христова. При гръбначните находките и данните до момента са по-скоро спорадични.

Началото - Червен бряг, 80-те...

Първите документирани следи от динозаври по нашите земи датират от средата на 80-те години, когато е работила експедиция на Националния природо-научния музей в пещера в района на Червен бряг. Тогава заради липсата на специалисти по един зъб от долна челюст на мозазавър е било прието, че всички открити кости в пещерата принадлежат тъкмо на такива влечуги.

След това, през 2005 година в същия район е намерена и друга кост. По това време материалите за двете различни находки попадат в ръцете на студент, който прави магистратура, посветена на мозазаврите. „И изучавайки нашия материал и новата кост, той преглежда и разбира, че част от костите просто не принадлежат на мозазавър, а са на нещо различно. И неговото предположение е, че са на динозаври“, допълни Латинка Христова.

Втората кост се оказва на вид щраусоподобен динозавър, с дълга шия и дълга опашка, пъргав и двукрак, докато останалите находки от пещерата Лабиринта са описани с белгийски учен. През 2010 година цялата информация е публикувана. „И се знае, че в България от морски седименти, морски наслаги има намерени останки на динозаври.“

Любител на фосили насочва учените към Трънско

През 2006-а се появява трета находка, която разпалва любопитството на учените към района на Трън. Тогава местният жител и любител на фосили Андрей Цонков, търсейки вид големи и атрактивни охлюви, попада в поточето на река на фрагмент, който се оказва загадка. Разпознатият като фосил в Музея „Земята и хората“ фрагмент стига и до Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След специален срез на костта и изследване дошло потвърждение от Октавио Матеус от Португалия, че става дума за динозавър.

Специалистите работят върху отвесен участък

Находището край Трън представлява отвес, който непрекъснато ерозира. Не е точно свлачище, но челото му непрекъснато се разпада – описа мястото доц. Латинка Христова.

„Територията на цяла Европа на практика е представлявала обширен архипелаг от различни по големина острови. Територията на България, по-голямата част по това време е била под вода, но е имало явно един участък в западната част на Стара планина и на юг, по краището, която е била близо до остров. На практика самия остров в находището не го виждаме. Намираме седиментите, отложени в една плитка лагуна, която е била близо до този остров. Тектониката там, за съжаление, е ужасна – изключително много разломи, навлаци, нагъвания. Голяма част от информацията е загубена.“

Динозаврите от Трън са били по-дребни

Учените стигат до заключения, че „трънските“ динозаври са били по-дребни, защото са обитавали малък остров с ограничени ресурси и са се приспособили към живот в такава среда.

„И сега в някои острови животните, които на други места са големи, на тези острови са по-малки. Например има носорози в Индонезия, които са много по-малки от африканските и индийските. Имало е слонове джуджета, обитавали островите в района на Средиземноморието около Гърция.“

Владимир Николов, който прави магистратура по хистология на динозаврите, изследва костта от Трън и я определя като кост на титанозавър.

„Освен титанозавър ние впоследствие открихме още кости, които са най-вероятно към други групи. Предполагаме, че сме намерили костите и на хищен динозавър“, посочи палеонтологът. „А освен динозаврите изскачат и други гръбначни. Имаме два зъба и половина, колкото и смешно да звучи, но това са крокодили, по-точно крокодиломорфи, те са мънички. Намериха се и черупки, фрагменти от корубата на странично-шийни костенурки, такива, които в момента обитават само тропическата зона и екваториарната, а по нашите земи са изчезнали отдавна.“ 

Засега датировката на находките връща учените около 82-85 милиона години назад, към късната креда.

Цялото интервю с доц. Латинка Христова чуйте в звуковия файл.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Разговори на тротоара: Милена Симеонова

Рубриката “Разговори на тротоара” и този път предлага интересните отговори на десетте въпроса, които задаваме на свежите и цветни личности, свързани с Варна. В "Улица "Събота" думата даваме на Милена Симеонов а - момичето, част от редколегията на сборника “Ко-миксер” и проекта "All My Lives". Милена е човек, който обича комиксите и определено знае как..

публикувано на 22.09.19 в 14:49
Бисер Петков

Министър Бисер Петков: Да се намали броят на дните болничен, издаван от личните лекари

Да се намали броят на дните болничен, които личните лекари могат да издават. Това предложи министърът на труда и социалната политика Бисер Петков по време на дискусия, която потърси решения на проблема с фалшивите болнични листа. Предложенията на работодателите първите три дни от болничния да са неплатени или да се изплащат от НОИ, са социално..

публикувано на 20.09.19 в 14:44
Христо Родинов и лютите му чушки

Брутално лютият "Български дух" на Христо Родинов

Нов сорт люта чушка, наречена „Български дух” създаде фермерът Христо Родинов от варненското село Страшимирово. „Българският дух” е брутално лют – много повече, отколкото друг известен наш сорт – „Български морков”, обясни за Радио Варна Христо Родинов и допълни: Интересното при новата българска люта чушка е, че тя е кръстоска между..

публикувано на 19.09.19 в 10:51

Емил Билярски от MESZECSINKA: "Когато си на върха, единственото, което ти остава, е да скочиш в дълбокото"

MESZECSINKA е онзи подсъзнателен свят, който можеш да достигнеш или с помощта на нещо по-твърдо или с помощта на музиката. Вторият вариант е за предпочитане, защото води до психеделични измерения и светове, разказва приказки и споделя теории за онова, което е отвъд реалността. А и музиката е универсален език, колкото и клиширано да звучи. А в MESZECSINKA..

публикувано на 18.09.19 в 12:55

Политолози очакват оспорвани избори в София, Пловдив, и Варна

Интригата при изборите ще бъде в София, Пловдив и вероятно във Варна, каза пред БНР проф. Александър Маринов. Според него Цветан Цветанов доста ще липсва на ГЕРБ. „Остава да видим какво ще каже избирателят. Тези избори са рубиконът за ГЕРБ. Според мен това е вододелът, от който започва спускането или падането надолу. Тази партия много дълго..

публикувано на 18.09.19 в 10:53

Пчеларите Александър Маринов и Гюнтер Исмаилов - за лошия сезон и проблемите в сектора

Александър Маринов и Гюнтер Исмаилов са пчелари от Русе. Маринов има 160 пчелни семейства. Той и колегата му изкарват прехраната си с пчеларство от години. Двамата взеха участие в Международния панаир на пчеларски продукти , който се провежда във Варна до 19 септември. За нивото на пчеларството в България и проблемите на производителите на..

публикувано на 17.09.19 в 16:34

Красимир Премянов: Клисарова не е пожарно решение

Трябва да се промени политическият диалог не само вътре в партиите, но и между политическите сили, изказа мнение пред БНР Красимир Премянов, член на БСП. „Във Варна БСП беше значим фактор, защото това беше вторият по икономически статус град и област. Кадрите на БСП бяха основата, върху която се градеше това развитие. В последствие..

публикувано на 17.09.19 в 14:43