Отбелязваме Успение на Пресвета Богородица

В България, по нов стил, отбелязваме Успението на Пресвета Богородица. Душата на Божията Майка се възнася на небето. Чества се от православни християни, католици и други християнски деноминации. 

Празникът е сред най-почитаните, защото Божията майка - Дева Мария се приема за най-голямата застъпница за хората пред Бога. Имен ден имат 195 000 българи, а Мария е най-разпространеното женско име у нас. 

Празнуват голяма част от манастирите и църковните храмове в България.

Историята на тази забележителна църква се крие още в първите години след Освобождението. Православното българско население в града бързо нараствало. За да потвърдят близостта си до руската православна вяра и демонстрират отделянето си от гръцката патриаршия, при първото си посещение във Варна княз Дондуков-Корсаков бил поканен от варненските общинари да присъства на тържествената служба в българската черква "Св. Архангел Михаил". Той останал дълбоко разочарован от състоянието на храма и заявил, че градът заслужава представителна черква, която да няма равна в страната. И бил готов да помогне.

На 9 ноември 1879г., на свиканата от митрополит Симеон църковна община, била избрана комисия, която да подготви построяването на нова черква. Първата задача на комисията била да определи мястото, както и да събере средства и снабди строежа със строителен и дървен материал.

Градежът се оценявал на 300 - 400 хиляди франка, като се разчитало голяма част да бъдат събрани от доброволни дарения. Събраните 15000 франка били бързо изразходени, затова била разиграна и лотария от 150000 билета по 2 лева. Варненската община станала гарант на отпуснатите от правителството 100000 лева. За строежа на катедралния храм били вложени предимно материали от околността на Варна. Използвани били запазени дялани камъни от разрушената крепостна стена, за фасадата бил доставен материал от района на селата Любен Каравелово и Куманово, а вътрешните колони били от твърд камък от местността Ташлъ тепе (телевизионната кула). Външните колони под прозорците били от русенски камък, сводовете - от варовития бигор. Величко Христов доставил от Англия медните листове за покрива. От там били докарани и две подемни машини за вдигане на тежките каменни блокове.

Честта да положи основния камък на бъдещия храм имал княз Александър І Батенберг на 22 август 1880г. след тържествен молебен. Избраното име, "Успение Пресвятия Богородици", било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и леля на княза, починала наскоро.

Строителството на храма започнало веднага и продължило шест години. Проектът бил на одеския архитект Маас и бил по модел на Петерховския храм в Петербург. На 15 март 1884г. комисията възложила строежа на известния строител на черкви уста Генчо Кънев от Трявна. На следващата година храмът бил вдигнат, през септември бил завършен и покривът, а първата божествена литургия била отслужена на 30 август 1886г. Вътрешното му обзавеждане продължило и в следващите години. Архиерейският трон, направен от Нико Мавроди бил поставен през 1897г., по-късно бил изработен и иконостасът от дебърския майстор Иван Филипов. Относно камбаната, в края на януари 1890г. настоятелството решава "вместо да се прави особено здание и да се харчат 30000 лева, да се повдигне кубето, за да се чува камбаната из град Варна". Тя трябвало да бъде 100 пуда тежка и с надпис "В чест на Освободителя".

През 1901г. като помощ от руския цар Николай ІІ от Русия били донесени 42 по-малки и 3 големи икони от Николай Богошкий. През 1941-43г. била доизградена камбанарията (висока 38 метра). Изографисването на храма започва след 1949г., под ръководството на проф.Н. Ростовцев, който дарява стенописите в притвора. Монтираните тогава полилеи са работа на резбаря П. Кушлев.

През пролетта на 2000г. обхванатите от патина медни кубета са освежени и боядисани със златна боя. През същата година, в рамките на програма "Красива България" е обновена и фасадата на сградата на Варненската и Преславска митрополия.