371 години от отпечатването на "Абагар"

На днешният 6 май се отбелязват 371 години от отпечатването на първата книга на новобългарски език – „Абагар“, молитвеник, издаден от Филип Станиславов, бъдещ никополски католически епископ.

„Абагар“се състои от пет листа, а текстът е отпечатан само върху едната им страна, на кирилица (с елементи на т.нар. босненска кирилица, а шрифтът е изработен от известния френски гравьор Робер Гранжон по поръчка на папа Григорий XIII).

„Абагар“ съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми, а в езика има различни новобългарски елементи и влияние от сърбохърватския език.
Заглавието Абагар идва от включеното апокрифно послание на едеския цар Абагар (Авгар) до Исус. Според древно предание Исус го излекувал чрез силата на Божието слово и чрез кърпа запазила образа на Христос.

Текстът е считан за апокрифен още през първите векове от н.е., но стои в основата на повечето амулетни текстове разпространявани в продължение на векове из християнския свят. Останалите текстове в „Абагар“ също са с апокрифен амулетен характер и са за помощ при болест, за дете, за закрила по време на път, спасяващи от злини и др.

„Абагар“ била предназначена да се носи като амулет във вид на свитък, навит около кръста или лявата ръка. В края е поместено послесловието на автора Филип Станиславов, който се нарича “епископ на Велика България”.