Езикът ни, културата ни са важни за отстояването на украинската идентичност, за опазването на духа ни, казва отец Васил Вирозуб от Православната църква на Украйна (ПЦУ), антипод на вече забранената проруска Украинска православна църква (УПЦ).
Военен капелан към 88-ми батальон, той е един от пленените на Змийския остров (о. Змийний) на 25 февруари 2022 г., когато Русия започна пълномащабна война в Украйна.
Прекарва в плен 70 дни, когато е обменен, но част от пленените с него войници от о-в Змийний, продължават да са в плен – вече три пълни години.Руснаците - казва отец Васил - от 300 години използват всякакви методи на влияние, всичко възможно, за да ни унищожат. Нищо не се е променило – само джаджите им са различни.
Прикривайки се с „братска любов“, те ни преследват повече от триста години, започвайки отпреди Екатерина II– времето на казашките хетманства. А след това продължиха с репресии, Гладомора, Сталинските чистки през 1933 и 1937-1939 г. Когато Европа получаваше евтино зърно, в украинските села всичко беше почернено и хората умираха от глад. Някога – казва отец Васил, руснаците идваха на коне и стреляха с лъкове, но сега идват на танкове и стрелят с оръжия.
- Как минаваше един ваш ден в плен? Докато бяхте в плен?
Смърт... Миризма на смърт, миризма на страх. Страх.., глад..., студ... Не може да се пресъздаде това усещане, не може да се пресъздаде....
- Какво ви помогна да оцелеете?
Много неща. Едно от тях – е моят Бог. Вярата в Бога. Усещах, че майка ми се моли за мен. Дори усещах вибрациите на тази молитва. Бях сигурен, че ще се върна у дома по един или друг начин и ще се върна в Украйна. Мотивираха ме очите на млад войник от 35-а бригада на Морската пехота. Момчето беше на на около 24-25 години. Беше страшно. Стоях на колене, докато коляното ми се спука. Адреналинът беше такъв, че усещаш, че се давиш. Беше толкова страшно, че всичко трепереше.
И пред мен стоеше млад войник, а аз не виждах страх в очите си. Той знаеше какво прави там. Беше готов на всичко.
Аз? Аз не бях готов. Но нямах право да показвам на това дете, че ме е страх.
И ние стояхме двамата заедно, и започнахме да казваме молитва. Казвахме я на украински. Въпреки че бяхме принудени да говорим руски, но си казахме, че ще се молим на украински. Бяхме 22 мъже, стоящи в двора, на колене, на студено, на минус 20 градуса... И стояхме, беше ни студено, беше страшно, но стояхме заедно и се молехме. И тази молитва ни даваше сила, даваше ни кураж.
Плениха ни на 25-ти февруари на Змийския остров. Бяхме изведени оттам, качени на крайцера Москва (който украинските военни потопиха в края на юли същата година), поставени на колене, с ръце зад главите.
Мислеха, че ще ги посрещнем с хляб и сирене. Но нашият хляб не им е по зъбите. На борда ни претърсиха, после ни транспортираха до Крим. След това ни транспортираха в Белгородска област, в Оскол. И там вече започнаха да ни измъчват физически. Изтръгнаха ни ноктите, биха ни с електрошокове, с кабели, с пистолети. Когато ме обмениха, излязох минус 15 килограма по-малко.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
Днес е третият ден от поклонението пред тленните останки на Папа Франциск в базиликата "Св. Петър“ в Рим. Предполага се, че интересът до края на поклонението в събота за погребението, ще надвиши предполагаемото присъствие на над 200 000 желаещи от цял свят. Префектът на Рим Ламберто Джанини каза, че се прави всичко възможно да се осигурят..
До о. Ливнгстън и обратно – среща с оперативния офицер на българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) капитан-лейтенант Траян Попов. Той е от Каварна, офицер от Военноморските сили на България и в момента служи във Военноморска база-Бургас. За него това е първо участие в мисията , по покана на..
Българският фолклор е неизчерпаем източник на мистични истории – мрачни, вълнуващи и често стряскащи. Писателят Васил Попов ги превръща в съвременна проза с атмосфера, напомняща най-добрите примери в жанра. По образование еколог, той е част от екипа на National Geographic в продължение на няколко години, където допринася със свои снимки към поредицата..
Интервю с Dani Filth (CRADLE OF FILTH) CRADLE OF FILTH отдавна надскочиха клишираното определение „блек метъл“. Да, групата започна като типичен представител на блек метъла от 90-те, но бързо се преориентира, обогати звука, внесе страшно голямо стилово разнообразие в музиката си и днес е повече метъл отколкото блек. Може би екстремен метъл е..
Тенерифе от място за масов евтин туризъм става една от най-желаните дестинации в Европа. И то не само защото е подходящ за почивка във всеки ден от годината. Според пътешественичката и маркетинг специалист Весела Василева островът в Атлантическия океан научава урока: "Бъди това, в което си най-добър!". И се приспособява. За авантюристите Тенерифе..
Интервю с Mikael Stanne (DARK TRANQUILLITY) DARK TRANQUILLITY, заедно с AT THE GATES и IN FLAMES поставиха началото на т.нар. шведска мелодична дет метъл сцена в началото на 90-те години на миналия век. На 25 април DARK TRANQUILLITY отново ще свирят в България със специални гости MOONSPELL. Съпорт са HIRAES. DARK TRANQUILLITY и MOONSPELL вече..
Интервю с Fernando Ribeiro (MOONSPELL) 25 април е датата, на която ще бъде поредният концерт, организиран от „BGTSC“. Той е част от турнето на DARK TRANQUILLITY „Endtime Signals Tour“. Заедно с пионерите на шведския мелодичен дет метъл у нас идват специалните гости MOONSPELL и съпорта HIRAES. Със съдействието на организаторите лидерът..