Анка Стефанова: "В Италия българите са предимно за "черната" работа"

"Ние вършим черната работа на италианците. Това е най-тежката работа. Аз например съм работила 10 години фису. Това означава да си 24 часа в денонощието на разположение на работодателя. Гледах болна възрастна жена, като първите 4-5 години дори нямах редовни документи за работа. Получих трудов договор след като влязохме в ЕС. При мен хубавото бе, че работех само по 8 часа- като италианците. Просто попаднах на свестни хора, които спазваха законите и ми начисляваха осигуровките за пенсия и здраве. Сега обаче ситуацията в Италия е променена- трудно се намира работа и още по-трудно е да ти плащат осигуровките. Много от познаните ми работят на час и получават по 7-8 евро, само в Рим заработката стига до 10 евро на час. В зоната обаче, където съм аз, плащат по 6 евро- това не е никак много, защото като работиш, както се казва- излиза ти душата. Много е напрегнато, а и работиш с препарати, които са вредни. Заработеното се плаща в края на седмицата. Заплатите на българите се движат средно между 600 и 700 евро, много трудно 800, като таванът е 1 000 евро на месец. Въпреки това, много българи предпочитат тази работа, защото са свободни, а не вечно "на разположение"... Що се отнася до стандарта на живот, в този район той е висок, защото тук живеят много от богатите италианци. И въпреки това, цените на основните им хранителни стоки в магазините са по-евтини, отколкото същите стоки у нас...",

"В Анцио, Ливиньо и Нетуно има доста хора от нашия край. Там всеки втори-трети е от Видин. Дори колите по улиците са предимно от Видин, Монтана, Враца...Това е зоната, където най-много се срещат хора от Северозапада".

С "Другата истина" днес се пренасяме и в Сърбия, за да видим как пазят своята идентичност българските преселници в селата Велики извор и Дубле край Зайчар. За тях разказва и документален филм "Как говорът покори езика" на Радио-телевизия Зайчар. С неговото представяне Държавен архив- Видин отбеляза на 9-ти юни Международния ден на архивите. Авторите Раде Стойчич и Саша Стойчич, баща и син, търсят корените на жителите на селата Велики извор и Дубле в Република Сърбия, голяма част от които са преселници от село Голям извор, Тетевенско. Във филма са сравнени съхранения говор, бита, народните песни, обичаите и духовността на преселниците с тези на голямоизворяните. Гости на проявата бяха освен създателите на филма, така също делегация от Историческия архив "Тимочка крайна" в Зайчар, представители на Клуба на Голямоизворяните в София, представителите на видински държавни и общински институции, много граждани. 

"Създаването на филма не бе никак лесно. Когато снимахме в България, много хора ни питаха- вие сега какво точно искате да докажете с този филм... Трябваше дълго да обясняваме, че не искаме да променяме историята, а само търсим корените си. После в Сърбия пък, когато правехме проучванията си, ни питаха- сега какво търсите, България в Сърбия ли... Аман! И сега, когато някой ме пита какъв съм- българин или сърбин, аз казвам- изворчанин...", разказва единият от създаделите на филма, Саша Стойчич.  

Подробности по темите в предаването и целите интервюта- в звуковия файл.