С почит към читалищните дейци в Ново село

Много читалища в България са читалища-паметници. На стените им са изписани имената на местни жители, загинали в името на България или са поставени плочи с имената на заслужили читалищни дейци. Но във видинското село Ново село има издигнат паметник до читалището, в който са поставени ликовете на двама читалищни дейци.

Единият е арх. Илия Попов, дарил проект за читалищна сграда, мраморните плочи, върху които са изписани имената на 153 новоселяни, отдали живота си за Отечеството и богатата си библиотека.

А другият е Софрони Ангелоев- дългогодишен секретар, председател и диригент, създател на смесени хорове за школувано пеене не само в Ново село, но и във Видинска област, инициатор и организатор на разширяването на читалищната сграда, събирател и разпространител на новоселския песенен фолклор.
   
Новоселяни умеят да бъдат признателни на хората, които полагат безкористен труд в името на общото благо, в името на Ново село. Преди 10 години още един читалищен деец бе удостоен със званието "Почетен член"- Тодор Ждеров. Неговото име е свързано преди всичко с новоселския танцов фолклор. Заедно със съпругата си Севда Ждерова и музиканта бай Кръсто Тошев, той изучава и предава на много поколения буйните северняшки хорá. И досега те се изпълняват от Новоселския ансамбъл за изворен фолклор, стоят в основата на северняшки сюити, изпълнявани от видинския ансамбъл "Дунав", от младежки ансамбли в Монтана и от учениците му в Пловдивска област.

В чест на 140-годишнината на Народно читалище "Земеделец-1874", Читалищното настоятелство номинира за почетен председател Пелагия Каракостова. Ако проследим историята на читалището, ще видим, че в най-трудните години то е преустановявало своето съществуване. В един такъв преходен период начело на читалището застава Пелагия Каракостова- за да привлече отново неговите членове, когато държавата абдикира от него. Да подкрепи читалищните служители в откриването на нови форми. Не просто читалището да оцелее като огнище на културата, а да остане водещо в региона и страната. По време на нейното ръководство то съхрани новоселските традиции- запази летните неделни хора; възстанови в целия му блясък обичая "По кръсти"; запази за идните поколения коледните обичаи "Бъдни вечер" и "По пуй"; традиционната новоселска сватба, траела два и три дни; Тодоровден, с неговите малко груби шеги и общи трапези по махали; обедини читалищата от цялата община, за да празнуват заедно Бабинден, Трифон Зарезан… С нейната благословия и помощ бяха осъществени проекти, от които заимстваха други читалища и неправителствени организации като "Дионисий" за новоселското лозе и вино, екологически проекти, обслужващи цялата общност,  въвеждането на нови информационни технологии и услуги в читалището.

И най-важното, във времето на политическа непримиримост, тя успя да опази читалището като политически неутрална територия, обединяваща хора с отношение към културата, към изкуството, към традициите. В малките села това е адски трудно. Ето защо Читалищното настоятелство, обагрено от различни политически цветове, издигна единодушно кандидатурата на Пелагия Каракостова за почетен председател на НЧ "Земеделец-1874".