Видин- безпътният кръстопът (част 1)

Югоембаргото

Площадът във Видин през камерата на Радио ВИДИН.
Снимка: Радио Видин

В "Посоките на делника" ви представихме първата от поредицата теми за обезлюдяването на Видинския регион. През миналата седмица бяха изнесени статистически данни, които показват, че процесът на намаляване и застаряване на населението в страната продължава. В края на 2016 година то е наброявало 7 101 859 души, а по данни на националната статистика област Видин е най-малката в страната. Към 31 декември жителите на областта са едва 88 867. Това е с 2,6% по-малко в сравнение с предходната 2015 година. От всички области в страната Видин е с най-голямо намаление на броя на населението. Според данните на Националния статистически институт, Видин е и регионът с най-ниска раждаемост. Коефициентът на раждаемост, който отчита брой живородени деца на хиляда души население е 6,2. Във Видин е най-висок делът на извънбрачните раждания. Те са 75,5%. Областта е и с най-застаряващо население. 28,9% от жителите са на възраст над 65 години. За страната този показател е 20,7%. 

През годините ние сякаш свикнахме с тези тревожни статистически данни. Коя е обаче истинската причина - това е сложен въпрос.

Защо Видин се превърна в безпътния кръстопът на Българския Северозапад и има ли отношение към проблема наложеното югоембарго през 90-те години- това попитахме Петър Петров, безработен от Видин, бивш търговец на стоки в съседна Сърбия. 
"Беше хубаво, спомням си, че излизахме и продавахме всичко. Хранителни продукти, цигари, гориво и след това всякакви дребни неща. Някои хора си оправиха положението с тази търговия." В онези години служителите на двата гранични контролно- пропускателни пункта при Брегово и Връшка чука имаха доста работа. Автобусите, претъпкани с туристи, чакаха с часове, за да преминат в съседна Сърбия. Една от служителките по онова време се оказа моя позната, но помоли да остане анонимна. 
"Имахме много работа и хората не трябваше да напускат работните си места в предприятията, защото това беше само временно."

По време на югоембаргото често в схемата присъстваше и държавата. Така се случи с прословутия танкер "Хан Кубрат", с който беше извършена най-дръзката контрабандна акция, с изнесени 5000 тона дизелово гориво и над 1000 тона машинно масло за бивша Югославия. Плавателният съд тогава инсценирано беше отвлечен - също като по филмите. Безспорно това подкрепи организираната престъпност и пречупи малкия и среден бизнес в региона. Днес той едва диша. 
"Всеки божи ден при мен идват хора, с молба да бъдат назначени на работа, без да се интересуват от размера на заплатата и аз съм принуден да ги връщам" - казва инж. Жоро Василев, собственик и управител на една от големите строителни компании в региона. 
Цялата тема можете да чуете в звуковия файл. 
print Отпечатай
Вижте още

Кога инвеститорите ще дойдат в Северозапада?!

В Северозападна България от години средствата не достигат, младите хора бягат, а тези в нетрудоспособна възраст са все повече. Къде е пътят за развитие на Северозапада, защото постоянно се говори, че имаме потенциал да привличаме инвеститори?! Всяко едно правителство като дойде на власт, говори за това, че Северозападът ще е приоритет. Това, което..

публикувано на 23.05.17 в 14:45

Ансамбъл "Дунав"- пазител на северняшкия фолклор

Дългогодишен главен художествен ръководител на видинския ансамбъл за народни песни и танци "Дунав", с малки прекъсвания, е композиторът Генчо Генчев . Изявеният музикант и композитор сега отново е ръководител на ансамбъла и подготвя големия концерт по повод 45-годишнината от основаването му. В почивката между репетициите се срещаме с гъдуларя Петко..

публикувано на 22.05.17 в 16:06

Врачани: Улиците ни са невъзможни

"Посоките на делника" гостуваха на Враца с изнесено студио на Радио ВИДИН в обучителния център на Регионална библиотека "Христо Ботев". Преди това разговаряхме с врачани за проблемите, които трябва да бъдат решени в града: "Улиците ни са невъзможни... Инфраструктурата е под всякакво ниво... Да създаде предприятия, работа. Инвестиции да се..

обновено на 19.05.17 в 14:29

Необходим ли е "министър за Северна България"

От години вече се говори за възраждане на Северна и в частност- на Северозападна България , региони, които значително изостават в икономическото си развитие от южната част на страната. Предлагаха се различни мерки- целенасочена програма, данъчни облекчения и пр. Поредната идея дойде преди дни от бившия финансов министър в кабинета "Борисов 1" Симеон..

публикувано на 18.05.17 в 13:39
Клуб „Тони спорт” в Берковица от няколко години е сред най-добрите детски отбори по волейбол в страната.

Отделяме ли време за спорт и каква е ролята му в ежедневието ни

Днешният ден на българския спорт е обявен с решение на Министерския съвет и се отбелязва от 2007 година. На този ден отбелязваме и годишнината от пристигането през 1894 г. на първите учители по физическо възпитание от Швейцария, със задача да положат основите на спорта у нас. През годините редица спортни деятели са давали и продължават да дават много..

публикувано на 17.05.17 в 11:30

Има ли смисъл от казармата?!

Да се върне ли задължителната казарма в България? В "Посоките на делника" гледната точка е на бивши военни от Северозапада. Новоизбраният вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов не изоставя идеята си за връщане на задължителната казарма, въпреки че предложението не беше прието в програмата за управление на кабинета "Борисов 3"...

публикувано на 16.05.17 в 16:33