Видин- безпътният кръстопът (част 1)

Югоембаргото

публикувано на 19.04.17 в 11:48

Снимка: Радио Видин

''Актуално'' в ''Посоките на делника'', 19.04.2017 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В "Посоките на делника" ви представихме първата от поредицата теми за обезлюдяването на Видинския регион. През миналата седмица бяха изнесени статистически данни, които показват, че процесът на намаляване и застаряване на населението в страната продължава. В края на 2016 година то е наброявало 7 101 859 души, а по данни на националната статистика област Видин е най-малката в страната. Към 31 декември жителите на областта са едва 88 867. Това е с 2,6% по-малко в сравнение с предходната 2015 година. От всички области в страната Видин е с най-голямо намаление на броя на населението. Според данните на Националния статистически институт, Видин е и регионът с най-ниска раждаемост. Коефициентът на раждаемост, който отчита брой живородени деца на хиляда души население е 6,2. Във Видин е най-висок делът на извънбрачните раждания. Те са 75,5%. Областта е и с най-застаряващо население. 28,9% от жителите са на възраст над 65 години. За страната този показател е 20,7%.

През годините ние сякаш свикнахме с тези тревожни статистически данни. Коя е обаче истинската причина - това е сложен въпрос.

Защо Видин се превърна в безпътния кръстопът на Българския Северозапад и има ли отношение към проблема наложеното югоембарго през 90-те години- това попитахме Петър Петров, безработен от Видин, бивш търговец на стоки в съседна Сърбия.

"Беше хубаво, спомням си, че излизахме и продавахме всичко. Хранителни продукти, цигари, гориво и след това всякакви дребни неща. Някои хора си оправиха положението с тази търговия." В онези години служителите на двата гранични контролно- пропускателни пункта при Брегово и Връшка чука имаха доста работа. Автобусите, претъпкани с туристи, чакаха с часове, за да преминат в съседна Сърбия. Една от служителките по онова време се оказа моя позната, но помоли да остане анонимна.

"Имахме много работа и хората не трябваше да напускат работните си места в предприятията, защото това беше само временно."

По време на югоембаргото често в схемата присъстваше и държавата. Така се случи с прословутия танкер "Хан Кубрат", с който беше извършена най-дръзката контрабандна акция, с изнесени 5000 тона дизелово гориво и над 1000 тона машинно масло за бивша Югославия. Плавателният съд тогава инсценирано беше отвлечен - също като по филмите. Безспорно това подкрепи организираната престъпност и пречупи малкия и среден бизнес в региона. Днес той едва диша.

"Всеки божи ден при мен идват хора, с молба да бъдат назначени на работа, без да се интересуват от размера на заплатата и аз съм принуден да ги връщам" - казва инж. Жоро Василев, собственик и управител на една от големите строителни компании в региона.

Цялата тема можете да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!