Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Време ли е за промяна на избирателната система?!

Гледната точка е на бивши народни представители, настоящ кмет и социолог. 

Българските граждани изразиха своята воля на проведения на 6 ноември 2016 г. национален референдум за въвеждане на мажоритарна избирателна система, както и за намаляване на годишния размер на държавната субсидия за един получен действителен глас на 1 лев за политическите партии и коалиции. 

Въпреки това, Народното събрание все още не е изпълнило уредената в закона процедура. Законът изисква, когато референдумът е преминал прага за валидност, но не е достигнал прага за задължителност, въпросът да се обсъди отново по реда за обсъждане на националната гражданска инициатива. Този ред беше приложен при предишните два референдума, отнасящи се до развиването на ядрената енергетика и до въвеждането на електронното гласуване. Определено съществуват силни обществени нагласи за промяна на избирателната система. Настъпил ли е този момент и какви са изводите след отхвърлянето на предложените от ГЕРБ промени в Изборния кодекс за въвеждане на мажоритарна избирателна система?



Една тема изключително важна за обществото и за политическата система като цяло.


"Тази 100%-на мажоритарност в два тура едва ли е най-добрият подход. Има какво да се обмисли, има какво още да се разсъждава. Според Българска нова демокрация и Реформаторския блок, смятаме отдавна, че запазване и дори засилване на преференциите, изчистване на избирателните списъци и въвеждане на машинното гласуване, всичко това би защитило до голяма степен от риск с 5-6 хиляди гласа някои да се настанят в Народното ни събрание", коментира бившият народен представител доц. Борислав Великов



Според социолога Любен Добрев всяка система сама по себе си има плюсове и минуси. 


"Самото утвърждаване на една система не е еднократен акт. Той е изпитан исторически, правени са промени, още повече той зависи от степента на развитие на самото общество. Всяка една държава търси и се опитва, някои са намерили, други като нас все още се лутат, коя избирателна система ще е най-добрата. За съжаление при нас лутането опира до това, да можем ние да се докопаме до баничката. Колкото по-голямо ни е парчето, толкова по-хубаво ще бъде. Все още ни е рано за промяна на избирателната система."



Кметът да се избира от общинския съвет, а съветниците да се избират по райони, на които да бъде разделена общината. Това предлага Борис Николов, бивш народен представител и кмет на община Белоградчик:



"Там вече дали ще е смесена, дали ще е мажоритарна, дали ще е пропорционална, не е толкова важно. Но да се знае, че определен човек е съветник в еди кой си район, в еди коя си община. И той да може да бъде отзоваван, ако действително не си върши работата и не защитава интересите на хората от този общински съвет, и избира кмета. Той е органът, изпълнителната власт. Защото тук се разминаваме! На централно ниво мажоритарно избраният президент има представителни функции, а в общината кметът, който е мажоритарно избран, има оперативно действащи функции."



Още по темата и мненията на слушатели чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Политическите кризи оставят усещането, че Преходът продължава

В навечерието сме на официалния старт на предизборната кампания, с която ще започне и обратното броене към 9 юни, когато ще гласуваме на националните и европейските избори.  Как ще се отрази натрупаното недоверие в изборния процес, засилило се от честите избори, от още по-честите промени в Изборния кодекс и информационната война по машинно-хартиенния..

публикувано на 25.04.24 в 10:00

На какво се дължи бърнаутът сред българските учители?

За никого не е тайна, че учителската професия има висока обществена стойност. Работещите в сферата прекарват много часове в преподаване, носят отговорност за ученици и често са натоварени с административна дейност. Бързата промяна в начина на работа заради пандемията допълнително доведе до натоварване при тях. Ако учителите не получават подходяща..

публикувано на 24.04.24 в 13:45

С какви послания и амбиции тръгват към предизборната кампания политическите сили?

На 9 юни ще отидем до урните за поредните предсрочни парламентарни избори и за народни представители в Европейския парламент. Официално предизборната кампания ще започне на 10 юни, но неформално тя стартира веднага след като падна кабинетът Денков. В последните дни сблъсъците между основните парламентарни сили са фокусирани върху служебния кабинет на..

публикувано на 23.04.24 в 12:08

Енергиен преход към чиста енергия при конкурентни цени

Сигурността и достъпността на енергията са важна предпоставка, за да имаме конкурентна европейска индустрия. Това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев на конференция на тема "Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика", която се проведе в София. Проявата беше..

публикувано на 22.04.24 в 16:05

Информационен портал подкрепя развитието на енергийните общности

Българските граждани вече могат да използват информационната платформа "Енергия за гражданите в България" , насочена към подпомагане на развитието на енергийните общности . Платформата е резултат от близо 3-годишна работа на европейския проект SHAREs. За България тя се изпълнява от Черноморския енергиен изследователски център, а координатор е..

публикувано на 22.04.24 в 16:03

Жителите на село Вещица искат параклис

Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички .  Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..

публикувано на 19.04.24 в 12:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00