Самотен баща се бори да вземе детето си от институция

Самотен баща  се опитва да върне у дома единствения си син, който е настанен в институция. Детето е родено с увреждане и според таткото, състоянието му се влошава. Иска да се грижи за него, но отговорът от социалната служба е, че реинтеграцията би била рискова.

Драмата на Юри започва няколко месеца след раждането на момченцето. Жената, с която живеел тръгнала от дома му във видинско село и заедно с детето се установила в София. Според бащата не се грижела добре за детето си. По ирония самият той подал сигнал на телефон 116 111 за деца в риск. Впоследствие получава пълномощно от майката да се грижи за момчето. Жената сама го оставя в дома на бащата, но не за дълго. От село Връв, където живеел, сигнализират до социалната служба в Брегово, че детето е оставено без надзор, което Юри не отрича. След този сигнал момчето е прибрано в Дом за медико- социални грижи.

„Заградих го, да не може да падне детето, всичко обезопасено беше и отидох за някъде, пет минути, отидох до магазина да му взема храна, банани трябваше да му взема. Той ядеше банани, пасирани“- разказва Юри Лилов.

Четиригодишното сега момченце страда от церебрална парализа, астма и е с увредено зрение. Докато било у дома, правило опити да ходи, започнало и да говори, твърди Юри.

 „Те, детето като го взеха, казваше "мама". "Тата" викаше… Имахме едно коте вкъщи…Почна: "Ана, Ана" и сам си го кръсти.“

Сега вижда детето си веднъж седмично, за половин час. Смята, че в институцията не му се помага достатъчно:

„Сега една дума не казва. За две години и половина детето е върнато с 4-5 месеца назад.“

За да може да върне обратно детето си, Юри успял да си намери постоянна работа и се преместил във Видин. Дори преминал обучение за родител. Помагат му и от неправителствена организация. Наел е жилище и е подредил стая за сина си, но засега тя е празна.

От година да се подготви да се грижи за сина си му помага Елица Иванова, координатор в НПО „Надежда и домове за децата“:

„Основната цел, основна причина да му помагаме, е защото виждаме, че има емоционална привързаност между него и детето и смятаме, че мястото на детето е при неговия баща, който има напълно законното право да се грижи за него.“

Междувременно Юри вече има съдебно решение, с което му се предоставят родителските права върху малолетното дете. В същото решение на Районен съд- Видин от февруари се постановява местоживеенето на детето да е при бащата. На молбата си да върне у дома детето обаче е получил отказ.

От Агенция „Социално подпомагане“ съобщават, че причината са липсата на достатъчно предпоставки за реинтеграция. Посочват, че Юри Лилов многократно е информиран за това. Решението не е само на отдел „Закрила на детето“ при „Социално подпомагане“ -Видин, подчертават от пресцентъра на Агенция „Социално подпомагане“. Уточняват, че това е и професионалното мнение на специалисти от Центъра за обществена подкрепа след проведена продължителна социална работа, консултации, разговори, посещения на адреси. Мнението е, че бащата продължава да не разпознава специфичните здравни нужди на сина си, поради което има нереалистична представа за задоволяването им. С оглед здравословното състояние на детето реинтеграцията при бащата би била рискова, съобщават от Агенцията за социално подпомагане. Посочват, че наскоро по случая е извършана проверка и от Държавната агенция за закрила на детето, според която правата на детето са спазени.

С тези отговори не се примирява бащата, който разчита на помощ от неправителствени организации, за да върне сина си. Свързал се е с Асоциацията на бащите в България.