Любомир Мечков: "През очите на художника природата и светът са винаги по-красиви"

С Любомир Мечков  разговаряме за интереса му към рисуването, който се появява още в ранните му детски години, за първата му изложба, за хубавите му спомени от детството, преминало в Криводол и в Ерден, за неговите картини, които представи в изложба във видинската художествена галерия "Никола Петров“. На една от картините е изобразена видинската синагога, която според монтанския творец е най-красивата сграда в нашия край и в България. Студентските години са изключително плодотворни за младия художник. Пише курсова работа за стенописите в копривщенските къщи, а дипломната му работа е  "Стенописите в Пловдивската възрожденска къща“. Следва период от 1982 до 1989  година, когато той подготвя докторската си дисертация, която е още по-задълбочено и обширно изследване, посветено на българската възрожденска къща. За тази цел авторът пътува във всички градове в България и в съседна Гърция. И доказва, че светската живопис в България се появява доста по-рано, преди Освобождението, и отразява богатата душевност и любознателност,  стремежа към напредък на българина от Възраждането.

"Това ми е най-хубавият период, защото попадах на неща, които нито бяха публикувани, нито бяха известни, за първи път аз съм ги изследвал. Така че това прерасна в една много сериозна дисертация. Два пъти ходих в Гърция, защото по-ранните прототипи на подобна украса са в Гърция. Един период на 70 години по-рано. Това са богати къщи на гръцки търговци. Най-ранните стенописи са в Банско от 1832 година и в Сливен от 1835 година . Оказва се, че  в самия храм над женското отделение под новата мазилка, има стара мазилка със светски пейзаж от Сливен.Търговците - българи са стигали до Индия. Всичко им е правило впечатление и са демонстрирали, че са съпричастни към Европа. По-старите изследователи смятаха, че това е плод на т.нар. Одринска школа, че идва от Турция. Оказа се, че не е така. Тук има прекрасни пейзажи от Венеция, от Стокхолм, Кайро. Впечатлявали са се от исторически неща – напр. Александрийския фар. Неща, които са европейски. Те са живели в къщите си в свят, който няма нищо общо с Ориента. Аз това се опитах да защитя." – споделя Любомир Мечков  за докторската си дисертация и обобщава: "До ден днешен това си остава едно много мащабно изследване и се радвам, че съм го направил. Това бяха най-хубавите години в живота ми. Отивах и не знаех какво ще намеря, обикновено се откриваше по нещо, което не е изследвано, не е публикувано. За съжаление, всичко това не успях да го издам като книга.“

От 1982 година Любомир Мечков работи и твори в родния си град Монтана. Любимата му тема е пейзажът. Не работи на парче, винаги обмисля нещата предварително като за една изложба.

"Да рисуваш и да се занимаваш с изкуство е привилегия. Рисуването ми е същността на живота. Всичко останало е странична. Голяма радост е, ако прецениш, че си постигнал нещо за себе си. Пък другите дали ще го оценят... Всеки художник създава негов свят, защото иначе ще стане една фотография. А през очите на художника природата и светът са винаги по-красиви.“ – обобщава творецът Любомир Мечков. И допълва: „Аз обичам екстремно ярките тонове и цветове. Любимите ми  цветове  са  патешко жълто, червено в различни нюанси,  ултра марин, кобалтово синьо. Няма такава природа. Всеки художник си прави собствената природа така като я вижда. Във всеки район на България художниците работят в една гама. Без да го усещат. Едните са по-сивкави, другите по-кафеникави, по-цветни.“

Любомир Мечков е известен в Монтана и като общественик, председател на СДС в Монтана, два мандата  работи като общински съветник и председател на Комисията по култура към ОбС-Монтана. С неговото съдействие и упоритост  са  върнати старото име на града – Монтана, празника на града – Свети Дух, първото знаме на Монтана, културните институции в града получават относителна независимост, Кукленият театър се отделя от читалището, издигнати са два паметника – този на Васил Левски и Паметник на загиналите във войните.

Житейската мъдрост,  до която стига днес Любомир Мечков е: "Едно от най-важните неща е човек да избягва крайностите.“

Целият запис може да чуете в звуковия файл.