Днес Господ влиза в нашите сърца

Евангелското събитие ни предава: "Шест дни преди Пасха, Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото. Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.) А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса. На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев. А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле". Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили. Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо."

"На този земен свят никога не е имало град, който да е посрещал такъв Победител, какъвто днес е посрещнал град Йерусалим. Победителя на смъртта! Ето единствения Победител във всички светове, във всички човешки светове. Какво са победителите на бойното поле, какво са разните Тамерлановци, Чингисхановци, Наполеоновци? Всички те са прах и пепел, безпомощни комари и дървеници. Хвалят ги като велики хора, а зад тях стоят безброй злодеяния и трупове.

Кого прославяме днес? Единствения, Когото смъртта не е могла да победи, прославяме Единствения Истински Победител на смъртта, Господ Иисус Христос! Всички останали са пораженец до пораженец, труп до труп, гроб до гроб! Защо се хвалите с човека, защо се хвалите с неговите усилия, с неговите творения, с неговите култури и цивилизации, с неговите градове? Смъртта ще унищожи всичко. Всичко това е една мелница на смъртта [1]. Без Христос целият земен свят е една безмилостна мелница на смъртта, която мели, мели всяко човешко същество и унищожава всичко.

А Той е чудесният и тайнствен Победител на тази смърт. Защо днес Йерусалим така Го посреща? Защо Йерусалим Му устройва такова посрещане? Той, Който има за престол Небесата, а земята е подножие на нозете Му – влиза, яздейки на магаре, влиза в Светия Град Йерусалим (Йоан 12:14-15; Деян. 7:49). Народът Го посреща, постила дрехите си по пътя Му, обсипва Го с цветя, с палмови и смокинови клонки (Йоан 12:13). Какво се е случило? Ето, вчера колко фарисеи и садукеи правеха планове да погубят Иисус. Пречи им Иисус, пречи им Неговата доброта, пречи им Неговата божествена сила. Трябва да премахнем Иисус от този свят, Той не ни трябва. А ето, днес този народ не слуша никого, а вика: „Осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев” (Йоан 12:13).

И днес, ето, прославяме този велик дар, тази велика сила, която ни е дал, прославяме най-голямото благовестие за човешкия род. Благовестието, че смъртта е станала сън, откакто Господ Христос е победил смъртта, възкръсвайки от мъртвите, а преди това възкресявайки Лазар. Вход Господен – всяка година на днешния свят празник ние празнуваме Него, Единствения Победител над смъртта, а с това празнуваме и своето безсмъртие и вечност, братя, празнуваме тази велика радост, че смъртта е станала сън."

Св. Юстин Попович

В рубриката "Съвременна Библия" - в началото на Святата седмица ще си спомним за възкресението на Лазар и триумфалното влизане на Спасителя в Йерусалим. Славата на Исус пораснала неимоверно след публичното възкресение на Лазар. Но Исус не гонил слава. Той искал хората да знаят, че знаменията са следствието, а не причината. Целта на Исус е целта на Християнството - прокламирането на близост и дълбоко взаимоотношение между Бога и човека. Това била и молитвата на Исус точно преди да съживи Лазар. "Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил." Малко странно, но Исус не се молил за мъртвия Лазар да бъде съживен. Молил се живите свидетели на това знамение да повярват, че пред очите им е пратения от Бога Спасител на човечеството.